Военното разузнаване предупреждавало 32 пъти за бежанската криза


Предишната власт проспала заплахите, казва министърът на отбраната Ангел Найденов. Пренебрегнати са 114 документа, които сочат опасността от миграционна вълна, пресметна вицепремиерът и министър на вътрешните рабоит Цветлин Йовчев.

Спирдон Спирдонов, otbrana.com

От началото на хуманитарната криза в Сирия - май на 2011г., до първите дни на 2013 г., включително до 5 февруари 2013г., военното разузнаване изпратило 32 материала, сочещи рисковете и информиращи ръководството на Министерството на отбраната и държавната власт какво може да се очаква. Тази информация даде министърът на отбраната Ангел Найденов на народното представителство при обсъждането на внесения от ГЕРБ вот на недоверие на правителството заради проблеми в сектор „Сигурност” и бежанската криза. Какво е направено? Нищо, отговаря самият министър. Нещо по-силно. Според него властта е проспала анализите и предупрежденията на службите.

Поредна констатация, която ни кара да си зададем въпроса защо са ни службите. Или по-точно къде са законите им, чийто проекти трета година се влачат някъде между политическите боричкания и компромисите. И кой ще задължи властимащите да четат докладите на разузнаването. Стигна се до там, че президентът и върховен главнокомандващ се оплака на журналистите, че стои на тъмно. Никой не му е показал какво пише изпълнителната власт. В същото време обаче е наясно, че му се отнемат конституционни правомощия?! Това означава, че или Съветът по сигурността към Министерския съвет не е заседавал или държавният глава не е използвал правото си да участва лично в негови заседания или не е определил „едно или повече лица, които постоянно или за определени заседания да го представляват в Съвета по сигурността”, както е записано в документа.

Министърът на отбраната продължава с въпросите и констатациите по повод предупрежденията на военното разузнаване: „И какво е последвало? Нищо. Освен 30-те милиона бюджет плюс целеви средства, в резултат на което са увеличени с хиляда местата за настаняване в центровете, нищо друго. Да не би да са създадени нови по-добри убежища? Да не би контролните органи по границата да са засилили своята дейност? Да не би администрацията да е била по-подготвена? Или пък обществото информирано? Не.”

Не само тези 32 предупреждения, пренебрегнати са 114 документа, в които е посочена тази опасност, става ясно от думите на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев. И отговаря на президента, че вече е готов рамковият закон за управление на системата за защита на националната сигурност. В него ще има ефективни механизми за управлеине на такива кризи като тази, която ни застигна. Ще даде възможност на властта да оценява информацията за рисковете за страната, да формулира конкретните цели и на тази база да подготви необходимия план. Разбира се, едва ли липсата на този закон е оправдание предишните управляващи да пренебрегват докладите на специалните служби, както твърди министърът на отбраната.

Потвърди се становището, че този вот е с неточен адрес. Той беше обърнат в годините назад. Макар че, едва ли някой се е стреснал от това. Политическата отговорност е понесена. Бившите управляващи спечелиха изборите, но се отказаха да управляват. Дори и не направиха опит. Това обяснява констатацията на вицепремиера: „Най-вече нямаше план за това какво ще правим като ни застигне засилената миграционна вълна. Напротив, на Консултативен съвет при президента се обясняваше как на една поляна, затревена, ще опънем 1000 палатки, което после също се оказа трудно осъществимо по други причини.”

Защо са били тогава тези 32 предупреждения на военното разузнаване и онези 114 документа, които посочвали опасността, която така или иначе ни сполетя? Всеки би могъл да си направи свое тълкуване. Едно е ясно обаче. Трябва час по-скоро да се въведе ред в сектор „Сигурност”, колкото и парадоксално да звучи това. Нека проектозаконите да излязат на светло. Обществото, включително и държавният глава, да си каже думата. За да не се оплакваме от липса на комуникация.