Многообразие - от бариерата - до професор. Може и обратното. Но навсякъде преминалите в резерва офицери са образец за пример и достойнство. Каквито са били и в бойния строй.

Добромир Пелов-otbrana.com

Много истина и много болка звучат от материала на подполковник д-р Петър Ненков "Българският войн през Балканската война и днес". Но все пак...

Едно скорошно изследване на висшето образование показа, че военното образование у нас е едно от най-престижните. То е на второ място след специалността "Информационни технологии" в Софийския университет. Показва и че е едно от най-приложимите - 97 процента от завършилите военните учебни заведения се реализират незабавно по специалността си. Вярно, че вече ги няма многобройните и многолюдни курсантски роти и батальони. От които, всяка година с поредни випуск с историческо име, към също така многобройните поделения тръгваха младите лейтенанти.

Нови времена, нова армия. Със също така високоподготвени специалисти, както някога във военните училища. Да си спомним, че и тогава младите офицери тръгваха от някой далечен южен гарнизон, от взводна преминаваха на ротна длъжност след безброй тревоги, учения и бойни стрелби. Следваше Военната академия, пак нов гарнизон, още един, и още един. И тогава техните връстници, завършили цивилни университети и институти, се "кротваха" в някой завод или институт и там градяха не особено проблемна професионална кариера. Въпрос на избор. И на достойнство, и на чест!

И тогава, след тежък воински труд, по полигони, стрелби, окопи, офицерите сe пенсионираха по-рано от връстниците си. С 12 брутни заплати, а не с 20, както сега. Някои оставаха с пенсиите, други търсеха адаптация в цивилния живот. Тогава нямаше охранителни фирми и обяви, че се търсят пенсионери от МО и МВР. За съжаление сега, като пенсионери, офицерите не подлежат на бюро по труда и търсят работа индивидуално. Някои дори намират според придобитата във военните училища гражданска специалност. Други са оценени по техните ръководни и организационни способности и продължават във фирми като някъкъв вид ръководители.

Истина е, че има и такива, които застават до бариерата на някой паркинг или на входа на някоя лъскава сграда. Но това не значи, че са аутсайдери. Те имат своята пенсия, дадена им за достойна служба под знамената по-рано, откоркото на цивилните им връстници. А тя означава все пак някаква сигурност в тези несигурни времена. Имат свой съюз, организационен живот и възможност за обществена реализация и след пенсионирането си. Не малко, завърнали се в провинцията, биват избирани за кметове с голямо мнозинство, защото хората вярват и разчитат на военните. Някои продължават реализацията си в научната сфера като преподаватели в цивилни висши училища.

Многообразие - от бариерата - до професор. Може и обратното. Но навсякъде преминалите в резерва офицери са образец за пример и достойнство. Каквито са били и в бойния строй.