pan.bg

В Германия консерваторите и социалдемократите планират реформа на основния закон на страната, за да обхванат бъдещите разходи за отбрана и инфраструктура. Трудности възникнаха още на първия етап - в Бундестага.

Заради Доналд Тръмп и Владимир Путин Германия вероятно ще промени конституцията си. Несигурността относно продължаващата подкрепа на САЩ за съюзниците от НАТО на фона на продължаващата война на Русия срещу Украйна са основните причини, които принудиха германските консерватори от блока ХДС/ХСС и социалдемократите да инициират промени в конституцията. И двете партии планират да формират управляваща коалиция през април. Официалните преговори за новото правителство ще започнат в четвъртък, 13 март. В същия ден Бундестагът ще проведе първото от двете извънредни заседания за реформиране на Основния закон, както се нарича конституцията в Германия поради исторически обстоятелства. Второто и решаващо заседание на Бундестага по този въпрос е насрочено за 18 март.

Предложените промени целят облекчаване на конституционния таван на дълга и рязко увеличаване на разходите за отбрана и инфраструктура. Ограниченията, известни като „ спирачката на дълга“, бяха въведени след световната финансова криза през 2008 г. По това време федералното правителство поддържаше германската икономика с мащабна кредитна програма, но това трябваше да бъде изключение. Сега Берлин е принуден да използва подобни методи преди всичко от геополитиката.

"Зашеметяващи" кредити за отбрана

Не само сумите са необичайни – стотици милиарди евро – но и темпото. Лидерът на ХДС и вероятно нов канцлер на Германия Фридрих Мерц предлага да се промени конституцията със стария състав на Бундестага до 25 март, когато ще заседава новият парламент, избран на предсрочните избори през февруари. Бързането се обяснява с факта, че в новия Бундестаг крайната дясна партия Алтернатива за Германия (АзГ) и крайната левица Лявата партия ще имат т. нар. "блокиращо малцинство". Без тях ще бъде невъзможно да се промени конституцията.

Същността на предложените промени е създаването на специален фонд за 10 години на стойност 500 милиарда евро за инфраструктурни проекти - ремонти на пътища, мостове, училища и др. Германските медии наричат ​​тези суми "исторически" и "зашеметяващи". За сравнение, разходите на федералния бюджет през 2024 г. възлизат на приблизително 466 милиарда евро. От тях около 52 милиарда са похарчени за армията.

Той също така предлага премахване на горните граници на дълга върху разходите за отбрана, надхвърлящи един процент от БВП. С други думи, разходите за отбрана до един процент от БВП се предвижда да се покриват от бюджета, а останалите - на кредит. Това ще ускори програмата за превъоръжаване на Бундесвера, включително поради факта, че значителна част от танкове, бронирани машини, ракети, системи за противовъздушна отбрана, артилерия и боеприпаси са прехвърлени и продължават да се използват за подкрепа на Украйна, която вече четвърта година отблъсква мащабна атака на Русия.

Танковете са скъпи, но не са най-скъпият артикул в списъка за пазаруване на Бундесвера. През 2024 г. Бундестагът одобри поръчка за 105 нови германски танка Leopard 2 плюс обслужване на обща стойност около три милиарда евро. През 2022 г., след мащабното нахлуване на Русия в Украйна, беше взето решение за закупуването на 35 съвременни американски изтребителя пето поколение F-35 на обща стойност около осем милиарда евро. Вярно, сега, на фона на съмненията в подкрепата на Европа от страна на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп, има предложения за преразглеждане на сделката, но засега тя е в сила. Новият президент на САЩ настоява съюзниците да увеличат разходите за отбрана до пет процента от БВП, поставяйки под съмнение помощта за онези, които смята, че не харчат достатъчно.

През следващите години разходите за нуждите на германската армия и помощта за Украйна се очаква да възлизат на над три процента от БВП. Тази цифра в момента е два процента, което е задължителното ниво на разходите за отбрана за членовете на НАТО. Германия постигна тази цифра не благодарение на бюджетните средства, а благодарение на създадения през 2022 г. специален фонд за Бундесвера от 100 милиарда евро. Но тази кошница е почти празна.

Алтернатива за Германия - против предстоящото гласуване в Бундестага

На първото заседание на Бундестага на 13 март предложените промени ще бъдат разгледани на първо четене и окончателно гласувани на второ. След това, на 21 март, промените трябва да бъдат одобрени от Бундесрата, представителния орган на федералните провинции на Германия. И в двата случая са необходими две трети от гласовете, които консерваторите и социалдемократите нямат. Затова те се нуждаят от подкрепата или на Зелените, или на Либералите. Зелените само дни преди първата сесия на Бундестага обявиха, че са готови да подкрепят само увеличаване на разходите за отбрана, но искат доработка в останалата част. Либералите по принцип са против облекчаване на дълговите ограничения. Търсенето на компромис продължава, а промени в предложените законопроекти се очакват преди решаващия ден за гласуване - вторник, 18 март.

Но съпротивата на Зелените не е единствената пречка пред бъдещото правителство. Опозиционната "Алтернатива за Германия", която ще има втората по големина фракция в новия Бундестаг, се опитва да предотврати промени в конституцията. Неговите депутати вече заведоха дело в Конституционния съд с искане да не се допускат извънредни заседания на Бундестага с аргумента, че нямат достатъчно време за "формиране на политическа воля". Ако все пак предложенията бъдат гласувани, АзГ възнамерява да ги оспори. Лявата партия, която е на пацифистки позиции и е против увеличаването на разходите за отбрана, също заведе дело срещу срещите.

И накрая, има и несъгласни в партиите, които инициираха промените в конституцията. Така медиите цитират младежкото крило на Християндемократическия съюз (ХДС), което предлага да се разпределят разходите за отбрана по различен начин, като се вземе предвид евентуалното връщане към наборна армия. Германия прекрати задължителната военна служба през 2011 г. На фона на войната на Русия срещу Украйна все повече експерти смятат, че връщането към нея в Германия е въпрос на време.

Източник: DW Снимка: Christoph Hardt/Panama Pictures/picture alliance

Превод и редакция: pan.bg