Лейтенант д-р Радина Андонова е лекар в първа клиника по инфекциозни болести. Има 6 г. трудов стаж и целият е във Военномедицинската академия. С малко изключение преди това – в спешен педиатричен център, до назначението си тук. Но във ВМА започва специализацията й и в нея остава да работи. Със златен медал завършва природо-математическа гимназия в Шумен през 2005 г. И същата година влиза в Медицинския университет в София. А от 2012-а работи в Клиниката по инфекциозни болести с конкурс като специализант по инфекциозни болести. От 2015-а е редовен докторант към катедрата по инфекциозни болести на ВМА с тема за сравнителен анализ на диариен синдром при болни с инфекциозни и онкохематологични заболявания. През март я очаква вътрешната защита на дисертацията. От 16 януари т.г. вече е офицер с присвоено звание лейтенант и е сред най-младите военни лекари в екипа на ВМА. Има специализация в Швейцария в Лозана и няколко други специализации навън. „На ти” е с английския и немския език. За тези малко години професионален стаж вече има 5 международни и 3 национални награди от Българския лекарски съюз като стипендии и звание „Млад медик–2017” . Някои от тях са грантове за специализация в чужбина, защитени и заслужени с определени публикации. Семейно положение – сгодена, отговаря тя на въпроса ни, а годеникът й е колега…

Опитът, твоят и на другите, те прави по-добър лекар, казва лейтенант д-р Радина Андонова

Защо лейтенант д-р Радина Андонова се захваща с медицината, като не е имало медици в семейството й? Но за сметка на това има военни. И баща й, и дядо й са офицери. Баща й се пенсионира като артилерист, подполковник от Българската армия, а дядо й – като полковник. Така че по-късният по време избор – на медицинското заведение, където да се посвети на професията, явно има своите аргументи.
Тя избира медицината не веднага, защото след 13 години свирене на пиано мечтае за музикална кариера. Както се случва в живота, обратите ни връхлитат внезапно. И след тежко заболяване на много близък човек, Радина променя избора си. Тогава чрез все още малкия си личен опит вижда големия смисъл на лекарската професия. И се разминава с Консерваторията, но не и с музиката…
Специалността на д-р Андонова е инфекциозни болести, която избира веднага, още в началото на следването. Тя е интердисциплинарна, в нея влизат фундаментални дисциплини като вътрешни болести, педиатрия, неврология. Защото се докосва до широк „набор” от заболявания и голям диференциално-диагностичен план.
Инфекциозните заболявания наистина са необятна наука, казва младата лекарка, но най-често в клиниката приемат болни с хепатити, през зимата – с грип и пневмония, но и с менингити, менингоенцефалити, варицела и, не дай, Боже – морбили. За кратко заболявания от морбили пламнаха наскоро сред деца от малцинства в пазарджишко и пловдивско.
В сравнение с държави като САЩ или скандинавските лаймската болест при пациентите у нас протича по-леко, споделя д-р Андонова, по-рядко се засягат сърцето и нервната система, като се провеждат по два-три курса на лечение. И накрая получават благодарствени писма от излекувани пациенти, смее се тя.

Трудните случаи ги има и в учебниците по медицина, но за съжаление, в практиката най-непредвидимите заболявания са хепатитите. Понякога млади хора с по-реактивен имунитет реагират много бързо, особено на вируса на хепатит В. И най-фрапантното в практиката й дотук е, как млад и видимо здрав човек, пациент „на крака”, изпада в хепатална кома. И не изглежда човекът да идва в последната секунда, но вирусът го поразява за дни, а случва се – и за часове. Това изисква интензивни грижи. Сред младите хепатит В се предава основно по полов път, а при серопозитивните с ХИВ преобладава вирусът на хепатит С.
Болестите, които се приемат за строго инфекциозни, като морбили, рубеола, варицела започват да изчезват заради ефективните ваксини. А инфектологията започва да се насочва и в друга посока – към инфекциите, които се развиват при хора с т.нар. компрометиран имунен отговор – пациенти, били на химиотерапия и лъчетерапия или на имуносупресираща терапия след трансплантация. И заради сринатата им имунна система те развиват инфекции, които не би развил човек с нормална, здрава система.
Затова мястото на инфекциониста вероятно ще бъде по-скоро при такива пациенти. Отваря се такава ниша и много пъти д-р Андонова си е мислила как такива пациенти често реално се справят с онкологичното си заболяване, но страдат или си отиват от инфекция, с която на практика отслабеният им организъм не може да се пребори. Затова по-тясната специализация в тази насока би подпомогнала и спасила много хора. И такива тежко увредени пациенти са голямо предизвикателство пред лекаря инфекционист.
Предизвикателна професия, но около 70% от колегите й – състуденти, са вече лекари в чужбина, казва Радина. Но за сметка на това като катедра по инфекциозни болести и тя като асистент към Софийския университет с колегите обучават студенти и стажант-лекари и забелязват ориентцията на повечето от тях да остават в България. Казват, че първо ще опитат у нас и ако не успеят…
А какво означава да успееш в България, питаме Радина. Тя разбира, че успехът е различно нещо за всеки човек. За нея изборът на ВМА е първо, заради доброто име на специалистите й и още-самата база дава модерен ресурс за работа и осигурява поток от пациенти. Които търсят помощ тук пак заради реномето на болницата. В началото на професионалния й път тук има и медикаменти, които другаде не са били още използвани. А успехът тя се надява да постигне тепърва, като стане достатъчно добър лекар, колкото и просто да звучи това. Знае, че то не се постига с бързане. Защото и тя, и колегите й четат много, но практиката и учебниците понякога са „различни писти”. А в работата си попадаш и на редки пациентски случаи.

Питаме я за цената на опита, на научаването от живия живот. Д-р Андонова вече е сигурна в това, че работата в клиниката е екипна и това се доказва всеки ден. "Винаги съм имала подкрепата на колегите си в колектива на катедрата и клиниката" казва младата лекарка. А работата и опитът, твоят и на другите, е този, който те прави по-добър лекар, казва д-р Андонова.
Питаме Радина и за това, с какво компенсира непредвидените напрежения, синкопното всекидневие, как се разтоварва. Отговаря – с музика и книги. Има пиано и в София, но електронно, а истинското, хубавото й пиано е в Шумен. Смята, че музиката винаги помага за това, дори и човек да не свири на инструмент, а само да я слуша. Но всеки трябва да преборва стреса постоянно, не да оставя това за „когато има време”.
В професия като лекарската се узрява някак по-бързо от сблъскването с живота от другата му страна. Работата определено приземява в реалността. Но при нас идват пациенти с тежки, с остри заболявания и когато виждаш колко крехък е животът, наистина си готов да се радваш на всеки миг, казва младата военна лекарка. И добавя, че в клиниката им човек се научавава да се радва и на малките неща, защото се вижда как не всеки го има като шанс.

Има и младо попълнение в екипа и д-р Андонова се радва на колегата си д-р Коцев, бивш техен стажант, дипломиран през миналата година в Софийския университет, който в клиниката идва като доброволец. И че върви по стъпките й като специализация по инфекциозни болести. Реално си дава сметка, че все пак специалността й „не е много актуална” сред завършващите, слагат я в графата на по-трудните. Но за сметка на това – на финансово по-малко перспективните. Затова, за да започнеш да се занимаваш с нея, трябва много да го искаш, заявява убедено Радина. И вижда, че младите, които идват, не търсят със сигурност първо материалната страна на нещата. С колегите й се шегуват, че трябва по-атрактивно да водят упражненията и лекциите в университета, за да привличат интереса към специалността.

Източник:"Armymedia.bg'';АВТОР РОСИЦА ЦОНЕВА