На този ден: През 1945 г. англо-американски бомбардировачи изравняват Дрезден със земята

Pan.bg 13 фев 2020 | 10:46 views (278) commentaries(1)
img Източник:''Svodka.start.bg''; https://www.blitz.bg, Ганчо Каменарски

На 13 февруари 1945 г. късно вечерта англо-американската бомбардировъчна авиация предприема масирана бомбардировка на Дрезден, която за 14 часа практически го изравнява със земята и погубва 25 000 души. Това е в съответствие с възприетата стратегия за „бомбен терор” от британските Кралски ВВС.

Предистория

В началото на 1945 г. военнополитическото ръководство на съюзниците обсъжда въпроса за оказване на съдействие на съветското настъпление на запад, най-вече с помощта на стратегически бомбардировки над подбрани обекти. Планирано е да бъдат проведени бомбардировки над Берлин и няколко града в източната част на Германия. Плановете по провеждането на мащабни и интензивни бомбардировки е обсъждано през лятото на 1944 г. в рамките по подготовката на Операция Thunderclap, но на 16 август те са отложени.

На 26 януари 1945 г. началник-щабът на британските ВВС Чарлз Портал заявява, че „внезапна масирана бомбардировка не само ще внесе безпорядък в евакуацията на бежанци от изток, но и ще затрудни прехвърлянето на войски от запад“. Заместник началник щабът Норман Ботомли отправя запитване към началника на Бомбардировъчното командване на КВВС Артър Харис относно възможността за нанасяне на бомбени удари по Берлин, Дрезден, Лайпциг и Кемниц.

На 26 януари премиер-министърът на Великобритания Уинстън Чърчил отправя въпрос към Арчибалд Синклер относно целесъобразността за бомбардиране на немски градове. Ден по-късно, на 27 януари, Синклер отговаря, че следва да бъдат нанесени удари по Берлин, Лайпциг, Дрезден, Кемниц и други градове, където бомбардировките ще прекъснат комуникациите, необходими за евакуацията от изток и прехвърлянето на части на Вермахта на запад.

Обединените разузнавателни служби на Великобритания излизат със становище, че Германия е способна да прехвърли на Източния фронт 42 дивизии от други фронтове и ако се попречи това да се случи, може да се ускори края на Втората световна война. Изводите се основават на прехванати и разшифровани немски разговори и телеграми. Разузнаването предполага, че прехвърлянето на части ще се случи през март 1945 г., поради което трябва бързо да се вземе решение за използването на стратегическата авиация, за да се попречи това да стане.
Съветската страна на няколко пъти отправя искане за помощ за тяхното настъпление към Берлин, която може да бъде оказана посредством атаки от стратегическите бомбардировачи. Американският посланик в СССР Уилям Хариман обсъжда тази тема със Сталин, както и




със заместника на генерал Дуайт Айзенхауер - британския маршал от авиацията Артър Тедър.

На 31 януари, след разглеждане на доклада Strategic Bombing in Relation to the Present Russian Offensive и след консултации със съветската страна, ръководството на британските КВВС изработва план за бомбардиране на някои немски градове.
По време на Ялтенската конференция (4-11.2.1945 г.) съюзниците вземат решение за провеждане на бомбардировка над Дрезден. По време на последвалото обсъждане съюзниците достигат до извода, че докато не бъде елиминиран транспортния възел Дрезден, немските части ще могат да компенсират вредите, причинени върху транспортните комуникации в Лайпциг и Берлин, прехвърляйки ги през Дрезден. Няколко дни по-късно работната комисия докладва на конференцията, че в списъка на целите е добавен и Дрезден.

Бомбардировките

Причините, поради които Дрезден изпъква като основен обект за въздушно нападение пред останалите германски градове, са няколко:
• Дрезден е практически незащитен от зенитна артилерия и нощни изтребители, за разлика от Берлин например. Това позволява съвсем безнаказано унищожение на града без загуби от страна на КВВС.

• Дрезден се намира в най-източната част на Германия, възможно най-близо до Източния фронт. Това обстоятелство е важно с оглед на подкрепата, която ще окаже бомбардировката на Червената армия.

• Дрезден е препълнен с бежанци и общото му население достига 1,2 милиона души. Тази пренаселеност, освен многобройните жертви, осигурява на Бомбардировъчното Командване и необходимия поток от бежанци, който да изпълни замисъла на операция Thunderclap.

• Дрезден е град с барокова архитектура, т.е. стари, предимно дървени сгради и тесни улици - идеален ландшафт за създаване на огнена буря.

До февруари 1945 г. Дрезден сякаш е встрани от опустошителната въздушна война, която водят Кралските ВВС срещу германското цивилно население. Градът е бомбардиран само два пъти дотогава: на 7 октомври 1944 г. и на 16 януари 1945 г. Тези атаки са проведени от американската 8-ма военновъздушна дивизия и целта им са железопътните депа в центъра. И двете атаки са сравнително слаби, а жертвите сред цивилното население са нищожни. Затова, когато вечерта на 13-ти февруари сирените зазвучават, всички мислят, че това е поредната фалшива тревога.
След като всички планове и разработки за операция Thunderclap са приключени и целта Дрезден е окончателно установена, остава само метеорологичните условия да позволят започването на атаката.
Няколко часа по-рано, на брифинга преди бомбардировката, екипажите на бомбардировачи са запознати с целта - ще бъде бомбардиран Дрезден. Дотогава винаги е давана някаква конкретна цел - завод, железопътно депо, склад и т.н. Този път целта е самият град.
Операцията по план трябва да започне по план на 13 февруари с атака на 8-ма въздушна армия от ВВС на САЩ, но лошите атмосферни условия над Европа попречват на акцията. Затова в първия удар участва само британската авиация.

Нощта на 13/14-февруари

Вечерта на 13 февруари 796 бомбардировачи Авро Ланкастър (Avro Lancaster) и 9 Де Хавиланд Москито (De Havilland Mosquito) долитат над Дрезден на две вълни, хвърляйки 1478 тона фугасни и 1182 тона запалителни бомби.

Самолетите взимат за ориентир стадион Ostragehege като изходна точка. Всички бомбардировачи преминават над нея, след което поемат свое направление и хвърлят бомбите през определен период от време. Първите бомби са хвърлени в 22:14 ч. централноевропейско време. В този момент облаци покриват част от района и 244 „Ланкастъра“, които хвърлят 800 тона бомби, имат умерен успех.

След 3 часа следва и втори, по-масиран рейд. Втора вълна от 529 бомбардировача „Ланкастър” връхлита Дрезден напълно неочаквано. Времето вече е ясно и бомбардировачите пускат 1800 тона бомби “с голяма точност”.

След този втори рейд огнената буря придобива колосални размери.
Разпростира се дори над големия парк “Гросер Гартен”, където много хора търсят убежище далеч от пламъците. Централната зона на Дрезден е напълно унищожена, а пожарите бързо се разпростират към периферията.

За жителите на градския център няма никаква надежда - те умират от задушаване в бомбоубежищата, поразявани от страхотната горещина, докато бягат от горящите сгради или изгарят живи, хвърлени в пламъците от ураганните ветрове, създадени от огнената буря. Асфалтовата настилка на улиците се стопява и бягащите хора усещат, че ходилата им горят. Малцина от центъра оцеляват. Останалите бягат, колкото се може по-далеч от горящия град.

На другия ден

Сутринта на 14 февруари Дрезден все още е в пламъци. Три седмици ще бъдат необходими, за да се угасят всички пожари.
Съюзническите военнополитически ръководители са отредили този ден за завършване на дрезденската операция, като това завършване включва два етапа. Първият етап представлява американски дневен рейд, който да унищожи всичко, което може евентуално да е оцеляло след британските нощни атаки.

Американците бомбардират горящите руини на Дрезден в продължение 38 минути.

След бомбардировката над Хамбург през лятото на 1943 г. командването на USAAF се зарича да не предприема рейдове непосредствено след нощните атаки на КВВС, понеже димът от причинените пожари пречи на американците да откриват специфичните си цели.

Тази тактика е нарушена в случая с Дрезден, тъй като тук няма никакви конкретни цели - целта е единствено “хаос и объркване”.

Последната дума в дрезденската операция имат изтребителите „Мустанг”, които съпровождат американските „летящи крепости”. Те получават заповед да летят ниско над града и околните пътища и да разстрелват с картечниците всичко, което се изпречи на пътя им - от коли на противопожарните и спасителните служби, опитващи се да си пробият път към градския център в помощ на хилядите пострадали, до колоните бежанци, бягащи към по-безопасно място. И всичко това с главната идея да се увеличава хаосът.
Американците се завръщат още два пъти - на 15 февруари и 2 март 1945 г., като приключват едно от най-ужасните престъпления в човешката история - дрезденското клане.

Равносметката


Над Дрезден са хвърлени общо 3907 тона бомби.

За 14 часа съюзническата авиация превръща града от “Флоренция на Севера” в море от развалини.

След като и последният самолет напуска района, градът представлява едно обширно поле, покрито с нажежени от огъня руини, пожари бушуват все още в сградите, където е останало нещо способно да гори, където е вилняла огнената буря, оцеляват само каменните отломки на старите сгради. Димът от пожарите се смесва с праха от разрушенията и покрива града с плътен облак, който закрива слънцето.

Пет дни и пет нощи градът гори
и никакви опити да се проникне в него не са правени.

Унищожени са всичките пет театъра на Дрезден, от 54 църкви девет са напълно разрушени, а 38 - сериозно засегнати.

От 139 училища 69 престават да съществуват, а 50 са поразени тежко.

Големия зоопарк, намиращ се в близост до „Гросер Гартен”, е ударен по време на втория рейд и паникьосаните животни се смесват с отчаяните оцелели – всички те са открити и избити.

От 28 410 къщи в центъра на Дрезден 24 866 са унищожени.


Площ от 15 квадратни километра е тотално опустошена, включително:
14 000 жилищни сгради,
22 болници,
5 театъра,
50 банки и застрахователни дружества,
31 големи хотела и
62 административни сгради.
Като цяло в града има 222 000 апартамента - 75 000 от тях са напълно разрушени, 11 000 тежко пострадали, 7000 средно и 81 000 леко пострадали.
Това съставлява 78% разрушения.


Някои неща обаче преживяват унищожението. Малкото фабрики в Дрезден са извън градския център и много скоро заработват отново. Същото е и с железопътната система. Точно след три дни, военни влакове отново минават през града, а железопътните депа, незасегнати от бомбите, работят с пълен капацитет. Като по някаква ирония на съдбата огнената буря унищожава всичко, което си струва да бъде съхранено, а остава недокоснато това, което има някаква военна стойност.

Жертвите

При първите сирени всички граждани се втурват към бомбоубежищата. След като бомбардировката започва и първите сгради се запалват, претъпканите укрития започват да се пълнят с дим. Много хора предпочитат да излязат на открито и да потърсят спасение далеч от пламъците. За тези, които избират да останат в подземните убежища, няма спасение. Липсата на кислород, изконсумиран от огнената буря, и огромната горещина, за която няма никакви прегради, са основните причини за смъртта на тези хора.
Другите хора поемат едно ужасно пътуване из погълнатите от огъня дрезденски улици в търсене на изход от горящия град. Това пътуване е изпълнено с безброй опасности и в огромната част от случаите завършва фатално. Излезлите в първите минути на бомбардировката попадат под непреставащия дъжд от бомби. По-късно, когато огнената буря вече е започнала, ураганните ветрове връхлитат бягащите и много от тях, най-вече деца, са запратени обратно в огнения ад. Масивните барокови сгради се сриват и затрупват цели улици с нажежени отломки. Естествено от хората, движещи се по тези улици, не остава и следа. За тези, намиращи се в центъра на града, няма път навън - всички улици са или заринати с отломки или преградени от огнена стена. Те избират привидната сигурност на откритите пространства - площади или малки паркове, всичко, което е по-далеч от пламъците. Събират се на такива места на големи групи и с надежда чакат да стихнат пожарите. Но с напредването на огнената буря температурата на въздуха бързо нараства, достигайки невероятните 1500 градуса Целзий.

Огромната горещина убива всички, като овъглява дрехите и разтопява плътта им. Впоследствие очевидци разказват, че телата на тези жертви били буквално заварени за паважа.


Труповете са събирани на големи камари, като част от тях са погребани, а повечето са изгаряни на огромни клади в центъра на града.

Отговорността

Без съмнение Артър Харис е прекият извършител на това престъпление.

Но ето какво пише той в своята автобиографична книга през 1947 г.: “Знам, че разрушението на толкова голям и красив град на този късен етап от войната се смята за ненужно дори от много хора, които признават, че нашите по-ранни атаки са напълно оправдани като всички останали военни операции. Тук ще кажа само, че атаките срещу Дрезден се смятаха за военна необходимост от много по-важни хора от мен самия.”
Когато сведения за ужасите в Дрезден достигат до света, международната общественост открито показва възмущението си. Израза “военно престъпление” се използва все по-често за описание на британската бомбардировъчна стратегия. При това положение Чърчил е принуден да спасява поста си на министър-председател и цялата си политическа кариера.

loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    Borei 13 фев 2020, 14:18
     
    4
     
    0

    Британия и САЩ са сатанистки страни!

    В Дрезден са унищожили само цивилно население и паметниците и храмовете на християнството!
    Тези ненормалници винаги намират някакво "логично" оправдание и "логика", за всичките си престъпления срещу човечеството!

    "...получават заповед да летят ниско над града и околните пътища и да разстрелват с картечниците всичко, което се изпречи на пътя им - от коли на противопожарните и спасителните служби, опитващи се да си пробият път към градския център в помощ на хилядите пострадали, до колоните бежанци, бягащи към по-безопасно място..."

    "Американците се завръщат още два пъти - на 15 февруари и 2 март 1945 г., като приключват едно от най-ужасните престъпления в човешката история - дрезденското клане...."


    Побързали са да унищожат Дрезден, преди Червената армия да мине и го освободи.

    Тези жадуват ЗА УНИЩОЖЕНИЯ И УБИЙСТВА! Както тогава, така и днес!

    ПСИХОПАТИ С ОРЪЖИЕ! Вярвайте им още! Те са ни "съюзници" днес!

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker