pan.bg
Това анализират в свое изследване Хаена Джо и Том Уолдуин, анализатори в Международния институт за стратегически изследвания, Лондон. Според тях през следващото десетилетие компаниите от отбранителната промишленост от развиващите се страни ще станат сериозни конкуренти на западните и руските фирми, които преди това са им оказвали помощ за тяхното развитие. Сменящите се едно след друго турски, южнокорейски, бразилски и полски правителства са инвестирали значителни средства в отбранителната си индустрия през последното десетилетие, което е довело до значителни подобрения във възможностите им и във въвеждането на сложни платформи. Докато много от тях са лицензирани сглобки от западно оборудване, расте делът на оригиналните проекти. Въпреки това зависимостта им от ключови подсистеми от западни и руски компании вероятно ще продължи през по-голямата част от този период, което представлява потенциална уязвимост. Лицензираните платформи за трансфер на технологии са използвани като средство за развитие на местния индустриален потенциал с по-реалистичен шанс за успех, отколкото стартирането на собствени проекти от нулата. Например през 80-те и 90-те години на миналия век Турция и Южна Корея сглобиха стотици изтребители F-16, а по лиценз в Бразилия бяха построени германски подводници. Значителните инвестиции в тези програми доведоха до това, че сега тези страни имат индустриалния потенциал за производство на все по-голям брой собствени образци военна техника. Южнокорейският T-50 Golden Eagle (учебно-тренировъчен и лек щурмови самолет в няколко варианта) е разработен въз основа както на опита на страната, така и на трансфера на технология за сглобяване F-16. Първоначалният лиценз на Полша за изграждане на финландски бронетранспортьори доведе до няколко местни варианта, базирани на този дизайн, а Турция започна проектирането на нов ударен хеликоптер въз основа на опита си с италианския T129. Тези процеси вървят ръка за ръка с обществените поръчки и индустриалната реформа. Южна Корея създаде Администрация на програмата за отбранителни поръчки (DAPA) през 2006 г., за да управлява доставките и да развива индустриалните възможности. През 2015 г. Полша консолидира по-голямата част от военната си държавна индустрия под холдинговата компания PGZ („Полската група по въоръженията“). Трикратният ръст на отбранителния износ на Южна Корея през последното десетилетие - от 1,52 милиарда долара през 2016 г. до рекордно високия 2,36 милиарда долара през 2019 г., се дължи на нейните компании, спечелили договори с европейски и руски конкуренти. Гореспоменатото семейство Т-50 печели съревнованията в страни като Ирак, Индонезия и Тайланд в борбата срещу западните и руските самолети. По същия начин южнокорейските корабостроителници вече са подписали договори за износ на фрегати и морски танкери за различни страни, включително Тайланд и Обединеното кралство. За отбелязване е, че през 2011 г. южнокорейска корабостроителница спечели договор за доставка на подводници за Индонезия, побеждавайки германския производител на оригинално оборудване, който прехвърли подводни технологии в Южна Корея за лицензирано строителство през 80-те години. Докато високият успех на Турция във военния износ се дължи предимно на нейните политически отношения, а не на успехите в открита конкуренция, през този период отбранителният и аерокосмическият (включително граждански) експорт е нараснал повече от три пъти. достигайки 2,78 млрд. долара през 2019 г. Успехите на Бразилия в износа (1,3 милиарда долара през 2019 г.) са свързани главно с аерокосмическия сектор, където широко се изнася учебно-тренировъчния/лек щурмови самолет A-29 Super Tucano. Не много отдавна страната започна да продава и първия си транспортен самолет KS-390. Въпреки значителния ръст в техния отбранително-промишлен потенциал (например и Южна Корея, и Турция отчитат общо ниво на локализация от около 70%), тези държави продължават да разчитат на западни и руски доставчици на ключови подсистеми, с висока електроника, а и двигателите са особено слабите им места. Опитите за инсталиране на местно разработен силов агрегат в основния боен танк K2 Black Panther се сблъскаха с проблеми, принуждавайки Южна Корея да поръча допълнителни двигатели и трансмисии от германски доставчици. По същия начин производството на полската гаубица Krab се затрудни поради технически проблеми с шасито и двигателя, което ги принуди да преминат към южнокорейски и германски силови агрегати. Турция е пример за това какво може да се случи, когато разчитането на чужди подсистеми се сблъска със санкции. От средата на 2000-те години разработката на основния боен танк Altay (на снимката) протича относително гладко, отчасти защото прототипите са оборудвани с доказани германски силови агрегати. Ембаргото върху доставките на оръжия от 2016 г. обаче осуети серийното му производство. Договорът от 2015 г. за разработване на местна двигателна система беше отменен през 2017 г., когато австрийската компания избра да се оттегли от проекта. Подобни проблеми възпрепятстват продажбата на пакистанските хеликоптери (италиански дизайн, оборудвани с американски двигатели - става дума за T129 ATAK), както и производството на въоръжените безпилотни летателни апарати (канадски сензори и двигатели). Други страни също си заслужава да бъдат разгледани. Япония, страна с високо ниво на локализация от 90-те години насам, произвежда много модерни платформи в различни сектори. Промяната на правителствените и бизнес практиките в подкрепа на износните кампании обаче ще отнеме време. Индия също е инвестирала значителни средства в своята индустрия, но бюрократичните конфликти и техническите проблеми затрудняват изпълнението на приетите планове. Обединените арабски емирства започнаха да изнасят оборудване, макар и нискотехнологично. Всичко това предполага, че въздействието на COVID-19 върху държавните разходи вероятно ще се усеща в продължение на няколко години, като някои страни- вносители вече отлагат някои военни покупки. Ще се види дали вътрешните поръчки за въоръжение в страните- износители ще компенсират този спад.
Л. Дойчинов
По информация на https://www.defensenews.com
Снимка: https://tr.wikipedia.org