pan.bg
Източник: Спирдон Спирдонов

Ще се скрием ли утре зад Деня на Европа и ще забравим ли загиналите по бойните полета на Втората световна война? Сигурно, ще стане така. Особено днес на фона на войната в Украйна. Дано не стигнем до там, че да неглижираме победите и загубите дори на Българската армия, макар и в състава на Трети украински фронт от Съветската армия. Впрочем, ние сме способни на всичко. Готови сме, например, да наречем Христо Ботев терорист или да обезличим героизма на опълченците, защото са били под руско командване. Много често актуализираме историята си, според геополитическите промени. Което няма друг резултат, освен непознаването й от българите.

Оня ден, на 6 май, петима ветерани от войната по на 98-99 години с по един или два бастуна в ръце, застанаха накрая на строя пред Паметника на незнайния воин, за да почетат Деня на храбростта и празника на Българската армия. (Явно за носителите на орден „За храброст“ нямаше по-видно място.) Но те бяха благодарни и на това – да видят войнишкия строй! Пак с благодарност се напълниха очите им, когато вицепрезидентът Илияна Йотова и министърът на отбраната Драгомир Заков лично ги поздравиха един по един. Те са заслужили своето и са го получили. То не са медали и други награди, а удовлетворението, че има нещо от тях във факта, че вече 77 години България не е била във война. Да, защото през двата периода на Втората световна война, в които участва Българската армия, убитите, ранените и измръзналите са 34 548. При бомбардировките през 1943г. загиват 1713 човека. Общо по време на Втората световна война са пострадали над 53 хиляди българи.

Затова те и утре ще отидат пред Паметника на незнайния воин. Ще носят и венци, и цветя. Ще почетат и Деня на Европа. Няма да е само Денят на Победата, както те, съвсем логично, като фронтоваци, приемат 9 май. И тук има нещо от тях. Тези петимата, които дойдоха на 6 май, и няколко стотин като тях в България, са дали по нещо и за Деня на Европа. Като че ли не заслужават да бъдат забравени!