Министърът на отбраната Димитър Стоянов: Армията е там, където хората имат нужда от нея

Pan.bg 16 сеп 2022 | 17:34 views (211) commentaries(0)
img pan.bg
Източник: "Българска армия"


Създадена е организация военнослужещите да могат да упражнят правото си на глас в изборния ден, казва министърът на отбраната в интервю на Спирдон Спирдонов за в. "Българска армия"

– Г-н министър, какви са отговорностите на Министерството на отбраната и командирите на формирования във връзка с предстоящите парламентарни избори? Създадена ли е организация военнослужещите, които са на границата, да упражнят правото си на глас? Къде ще гласуват българските военнослужещи, които са на мисия или операция зад граница, особено от по-големия контингент в Босна и Херцеговина?


– Правото на глас е конституционно право на всеки пълнолетен български гражданин. Отговорностите на Министерството на отбраната и командирите на формирования се изразяват основно в задължението да осигурят възможност на всеки един военнослужещ и цивилен служител да упражни това право. Създадена е необходимата организация всички военнослужещи и цивилни служители от военните формирования в страната, които изпълняват своите професионални задължения в изборния ден, да могат да упражнят правото си на глас, без да се нарушава изпълнението на задълженията им. Военнослужещите, които изпълняват задължения в мисии и операции на ЕС и НАТО, ще имат възможност да упражнят правото си на глас в избирателните секции в чужбина, разкрити с Решението на Централната избирателна комисия от 11 август 2022 г. Военнослужещите, които изпълняват задачи в операциите на ЕС – „Алтеа“, и на НАТО – КФОР, ще могат да упражнят правото си на глас в секциите в посолствата ни в Сараево, Босна и Херцеговина, Прищина, Косово. Националните командири на контингенти, участващи в операции и мисии зад граница, ще получат указания, с които ще бъдат уведомени къде ще бъдат разкрити избирателни секции в съответните държави и какви условия трябва да създадат, за да могат военнослужещите да упражнят правото си на глас.

– През лятото и в началото на септември Българската армия показа отговорност при изпълнение на третата си мисия „Принос към националната сигурност в мирно време“. Каква е Вашата оценка за действията на командирите и съответните модулни формирования? Смятате ли, че има какво да се подобри в координацията с останалите централни и местни органи в това отношение?

– Въоръжените сили поддържат в постоянна готовност формирования за изпълнение на задачи, произтичащи от третата им мисия „Принос към националната сигурност в мирно време”. Българската армия е там, където хората имат нужда от нея. Само през август над 40 пъти военнослужещи са помагали за преодоляване на последствията от природни бедствия в пострадали населени места. В дейности за защита и подпомагане на населението са участвали над 420 военнослужещи и 120 единици техника. Военнослужещи и техника от Сухопътните войски се включиха в гасенето на горските пожари. Заедно с тях бяха и колегите им от Военновъздушните сили с летателна техника, които извършиха 196 водохвърляния от въздуха за овладяването на огнените стихии. Българската армия активно участва в овладяване на бедствената ситуация и преодоляване на последствията от наводненията в община Карлово. В спасяването и евакуацията на хората, в разчистването на обществени сгради, улици и домовете на пострадалите, в доставка на продукти и материали от първа необходимост участват всеки ден до 180 военнослужещи със спомагателна техника в селата Богдан, Каравелово и Слатина. Освен военнослужещи от 61-а механизирана бригада и от двете авиобази в Граф Игнатиево и Крумово помощ на пострадалите хора оказват и курсанти от Националния военен университет „Васил Левски“ и Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“. Определянето на конкретни задачи и тяхното изпълнение се координира от Кризисния щаб на община Карлово и с определените отговорници за всяко от засегнатите населени места. Командирите на военни формирования са включени в създадените кризисни щабове по места и участват пряко при вземане на решения, определяне на задачи и координиране на конкретните дейности. Към настоящия момент няма констатирани слабости или несъответствия при взаимодействието между централните и местните органи.

– Предприемате сериозни мерки, включително и от гледна точка на заплащането, за осигуряване с личен състав на многонационалната бойна група с рамкова държава Италия на наша територия. Има ли проблеми в това отношение?

– Създаването на бойна група на територията на нашата страна в контекста на усилените мерки за бдителност на НАТО затвърждава съюзната солидарност към общите усилия на Алианса за гарантирането на суверенитета и териториалната цялост на страните членки. В Министерството на отбраната е създадена организация за определянето на реда и условията за заемането на длъжности, определени за български военнослужещи в бойната група на територията на България. Предприети са също мерки по изменение на нормативната база, с които да се регламентират условията, размерите и редът за изплащане на допълнителни възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната служба на военнослужещите и за специфични условия на труд на цивилните служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, които са назначени на длъжности в бойната група с рамкова държава Италия на територията на страната ни. Към настоящия момент няма проблем с осигуряването на личен състав и финансови средства за участие в бойната група.

– Какви са резултатите от участието Ви в заседанието на Контактната група за предоставяне на отбранителна помощ на Украйна в американската база „Рамщайн“ във Федерална Република Германия. Какво е мястото на България и на Въоръжените й сили в контекста на формулираната тема „предоставяне на отбранителна мощ на Украйна“?

– Войната на Руската федерация срещу Украйна е заплаха за мира и сигурността в Европа и е директно предизвикателство за НАТО и ЕС. България подкрепя Украйна. Министерството на отбраната продължава да участва в координационните срещи, организирани от Европейското командване на САЩ в Рамщайн, свързани с американската инициатива за предоставяне на военна помощ на Киев. Към момента в рамките на Решението на Народното събрание от 4 май 2022 г. България оказва хуманитарна и военнотехническа помощ на Украйна. В Рамщайн информирах съюзниците и партньорите, че страната ни предоставя медицински пакети и обучение във военни учебни заведения на украински военнослужещи. В съответствие с решението на парламента наши военноремонтни заводи имат готовност да ремонтират украински въоръжение и техника. Нека припомня също така, че неотдавна Министерството на отбраната организира и проведе логистична операция по транспортиране и предаване на украинската страна на 2000 каски и 2000 бронежилетки съгласно Решение на Министерския съвет от април. Освен това България като водеща държава изпълнява ангажиментите си по Доверителния фонд на НАТО за долекуване и рехабилитация на ранени украински военнослужещи. Продължава нашата подкрепа и за украинските бежанци с настаняване във ведомствени почивни бази и с транспорт.

– Осигурени ли са с финансови средства до края на годината планираните учения на видовете въоръжени сили, необходимото гориво и други текущи разходи, включително възнагражденията на военнослужещите и обезщетенията на тези, които се уволняват?

– Министерството на отбраната функционира нормално в рамките на планираните за 2022 г. разходи за отбрана. Не се предвижда тяхното увеличение до края на годината. С наличните финансови средства ще бъдат осигурени подготовката и планираните учения на видовете въоръжени сили, както и необходимите текущи разходи и разходите за личен състав, включително и обезщетенията на напускащите военнослужещи.

– В какви направления ще оставите на следващия министър предложения за бюджета за отбрана за 2023 г.?

– Разходите за отбрана се формират в изпълнение на Ангажимента за инвестиции в отбраната, приет на срещата на върха на НАТО в Уелс през 2014 г. Както знаете, държавите членки се ангажираха да спрат намалението на разходите за отбрана и до 2024 г. да постигнат нарастването им на 2% от БВП. 20% от общите разходи за отбрана следва да са предвидени за нови въоръжение и техника. На заседание на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) през февруари 2022 г. с основна тема „Рискове и заплахи за националната сигурност на Република България. Състояние на Въоръжените сили. Необходими мерки.“ членовете на съвета се обединиха около редица предложения към изпълнителната и законодателната власт. Предложението, директно кореспондиращо с разходите за отбрана, предвижда Министерският съвет да анализира възможността за актуализиране на Националния план за повишаване на разходите за отбрана така, че още през 2023 г. те да бъдат на ниво 2% от БВП. В Министерството на отбраната се предвижда допълнителният ресурс да бъде насочен основно към реализиране на началния етап на Програмата за приоритетни инвестиционни разходи до 2032 г. Чрез Програмата се осигурява модернизация на Въоръжените сили с цел придобиване, развиване и поддържане на необходимите отбранителни способности, така че да се гарантира националната сигурност, включително в контекста на участието ни в Системата за колективна отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз.

– Как Министерството на отбраната и Въоръжените сили ще отбележат през 2022 и 2023 г. 110 години от победите на Българската войска през Балканските войни (1912–1913 г.). Има ли подготовка за включване на широката общественост в тези прояви, които неминуемо ще имат силно военно-родолюбив отзвук?

– Традиционно при отбелязването на бележити годишнини от българската военна история се създават национални инициативни комитети, в които се включват както държавата чрез Министерството на отбраната и други ведомства, така и неправителствени организации, които имат отношение към военноисторическите събития. Министерството на отбраната е в процес на съгласуване на Решение на Министерския съвет за създаване на Национален инициативен комитет за честването на 110 години от Балканските войни (1912–1913 г.) през 2022–2023 г. Председател на този комитет, както и при предходните комитети за отбелязване на 100 години от Първата световна война и 70 години от края на Втората световна война, е министърът на отбраната. В състава на комитета са включени началникът на отбраната, командирът на НГЧ, представители на министерствата на външните работи, финансите, културата, НВИМ, БНТ, БНР, Държавна агенция „Архиви“ и на военно-патриотичните съюзи. Основен акцент при честването на тази годишнина е върху популяризирането на българската бойна слава и отдаването на почит към подвига и саможертвата на българските военнослужещи, дали живота си в борбата за национално освобождение и обединение. Националният инициативен комитет ще изготви план с конкретни мероприятия за отбелязване на годишнината. Планът ще включва дейности, свързани с изграждането, ремонтирането и възстановяването на български военни паметници, ритуали за почитане на паметта на загиналите български герои в Балканските войни, мероприятия на военно-патриотичните съюзи и граждански организации, военноисторически конференции и изложби, издателска дейност.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка