пан.бг







„Путин може да заповяда да ударят Украйна в гърба от Молдова. Но Приднестровието не иска да воюва“
Сряда, 5 октомври 2022 г., 14:30 ч. — Сергей Сидоренко, Европейска истина, от Кишинев
Снимка "Европейска истина"

Колко вероятно е нападение срещу Украйна от Приднестровието? И какво е бъдещето на този сепаратистки регион след края на руско-украинската война?

На тези и други въпроси на ЕвроПравда отговори депутатът от парламента на Молдова Оазу Нантой от екипа на президента Санду. Нантой е роден в Украйна и е специалист по връзките с нашата държава, но основната му дългосрочна специализация е Приднестровието.

По-специално, той е сигурен, че поражението на режима на Путин дава шанс на Молдова да интегрира Приднестровието по мирен път. В същото време депутатът разказа как работи руската пропаганда в Молдова и защо през 2014 г. три четвърти от молдовските граждани от украински произход подкрепиха анексирането на Крим. И още - как се отрази на възможностите за пропаганда на Руската федерация предоставянето на Молдова на статут на кандидат за членство в ЕС.

Както винаги, видео версията на нашия разговор можете да гледате в YouTube канала на "Европейска истина".



„Путин може да даде заповед за нападение от Приднестровието“

- Молдова разбира ли Украйна по време на война?

- Има такъв критерий: страните, които подкрепят Украйна, са демократични държави. Следователно мнозинството от гражданите на Молдова със сигурност подкрепят Украйна и осъждат руския агресор.

Но молдовското общество беше под влиянието на руската пропаганда в продължение на десетилетия, докато наскоро част от обществото се "храни" с клишетата на руската пропаганда. Такъв сегмент съществува и има хора, които се опитват да го експлоатират.

- За обществото на Молдова ще говорим по-подробно по-късно и първо за основното - за Приднестровието. Можем ли да бъдем абсолютно сигурни, че Русия няма да отвори нов фронт за атака срещу Украйна оттам?

– Терминът „абсолютно“ не е подходящ за политически процеси.

За да ви доведа до тази тема, ще ви разкажа какво се случи през 2014 г. паралелно с проекта „Новоросия“. Тогава в южната част на Молдова Руската федерация стартира проекта за т. нар. „Република Буджак“, която трябваше да включва села от Одеска област и Молдова, населени предимно с етнически гагаузи, с излаз на Приднестровието. На 2 февруари 2014 г. на територията на страната ни беше организиран псевдореферендум (както виждате, режимът на Путин използва навсякъде едни и същи инструменти).

Още тогава, в началото на 2014 г., стана ясно, че Молдова е застрашена от нова агресия.

А през 2015 г. Русия се опита да създаде т. нар. Бесарабска народна република в южната част на Одеска област. Имаше такъв сепаратистки проект „Южна Бесарабия”.

По-късно прочетох как вашият бивш шеф на СБУ Васил Грицак каза в интервю, че за Русия е фундаментално важно да разруши моста през устието край Затока за успеха на тази така наречена република.

Така че след 24 февруари 2022 г., когато започна тази открита агресия срещу Украйна, аз, спомняйки си какво се случи през 2014 г., започнах да следя събитията около Одеса и в Приднестровието, тъй като Русия се връща към старите си планове. И когато мостът беше разрушен, стана ясно, че Русия подготвя десант през Южна Бесарабия с достъп до Молдова и левия бряг на Днестър.

- Ще се върна на въпроса за вероятността от нова атака. Могат ли руските войски, разположени в Приднестровието, да нападнат Украйна?

- Този шанс може да се реализира, ако престъпният режим на Путин се опита да атакува Одеса "челно". Тогава полуделият Путин може да заповяда Оперативната група на руските войски (ОГРВ) едновременно да нанесе удар в гърба на Украйна от територията на Молдова.

Засега се случва обратното. Украйна се съпротивлява. Всички видяхме накъде отиде руският кораб, видяхме, че руските войски бяха принудени да напуснат Змийския остров.



„Приднестровците нямат мотивация да се бият“

- Има ли сили в Приднестровието, готови да ударят Украйна?

- Тук искам да изясня един принципен момент.

През 1993 г. Украйна и Русия подписаха споразумение за военно-техническо сътрудничество и Русия можеше свободно да ротира персонал, да премества военна техника и оръжия през територията на Украйна до Приднестровието.

- Значи сме им помогнали?

- Не. Ти затвори очи за това.

И през май 2015 г. Порошенко наруши това споразумение и Русия имаше проблеми, преди всичко с ротацията на персонала. Защото те можеха да транспортират войници само през летището в Кишинев (нелегално, под прикритието на туристи, тъй като Молдова не се съгласи с това. - ЕП).

Имаше и друг проблем. Офицерите, които бяха изпратени на левия бряг, не искаха да служат там. И когато такъв офицер проверява багажа си на летището в Кишинев, той демонстративно слага военната си книжка отгоре. И той беше изпратен обратно.

За да се измъкнат от тази ситуация, местните жители, които са родени на левия бряг на Днестър и са получили руски паспорт там, започнаха да бъдат вербувани в Оперативната група на руските войски, въпреки че много от тях дори не са били в Русия.

Тези хора отидоха да служат от безнадеждност - има депресиран регион, няма работа.

Но на 24 февруари тази логика спря да работи. Знам за конкретни случаи, когато хората са бягали оттам на десния бряг.

С пълна отговорност мога да кажа, че няма приднестровци, желаещи да воюват нито с Украйна, нито с Молдова.

И не става въпрос само за обикновените хора. Така наречените лидери на този режим си лежат кротко на дъното и тихо бълбукат, за да не ги пипат - не искат война.

Но факт е, че решенията няма да се вземат от тях, а от режима на Путин. И ако Путин, не дай си Боже, се опита да атакува Одеса, рисковете може да станат реални.

- Има ли достатъчно оръжие в Приднестровието за атака?

- Това е деградиращ регион, там няма особен военен потенциал.

Формално в село Володимировка има 17 танка Т-64 от съветско време. Има системи Град, които са сглобени там, на място.

Но основният позитив е свързан с факта, че в случай на нещо (начало на военни действия между Приднестровието и Украйна. – ЕП) тази така наречена армия просто ще се разпръсне.

Украинските военни имат мотивация, те защитават страната си. Руснаците нямат тази мотивация – а виждаме какво се случва на фронтовата линия. А приднестровците нямат тази мотивация.


- Имат ли изправна военна техника? Провеждат ли обучение, или някога стреляли ли са от тези ръчно сглобени "Градове"?

- Не помня учения с "Градове" или артилерия.

На сайта на Министерството на отбраната на Руската федерация редовно се появява информация за обучение на ОГРВ в Приднестровието и дори за стрелби, но със стрелково оръжие.

Но в същото време имаше нагли учения: например с форсирането на Днестър или „насочването на фронтовата авиация“. Където? Какъв фронт? Каква авиация? Приднестровието го няма. Така че още тогава беше ясно, че във възпалените имперски мозъци на Русия има планове за това парче земя.

„Лидерът на Приднестровието наскоро получи украинско гражданство“

- Защо Молдова не реши със сила въпроса за Приднестровието?

- За да се отговори на този въпрос, трябва да се обясни какво е Приднестровието.

През 1992 г. (когато започна войната на Днестър. - ЕП) хората от левия бряг, които бяха дълбоко съветски, бяха поразени от явлението "романофобия". Тогава не знаехме термина „хибридна война“, но това беше.

Московската пропаганда ги плашеше, че Молдова отива към Румъния. Паника консолидира жителите на левия бряг на Днестър, от което се възползва Кремъл. Грешките на Кишинев добавиха проблеми. И уж за да се предпази от това, контролираната от Москва 14-та армия раздаде оръжие на „териториалната самоотбрана“.

Но оттогава минаха 30 години и така нареченият „приднестровски конфликт“ се превърна в бизнес.

Русия им доставя газ, за ​​който Тираспол не плаща на Газпром нито стотинка. Но таксата за газ се събира от местното население и фирми, въпреки че тарифите са в пъти по-ниски, отколкото на десния бряг.

Събраните пари спонсорират този анклав и също отиват в "офшорки". Нищо ново, просто бизнес.

Също така е важно да се разбере какво е гражданство.

Левият бряг е неразпозната "сива зона". Никой не признава така нареченото приднестровско гражданство.

В тази ситуация хората трябва да получат второ, истинско гражданство, за да решат проблемите си.

Русия се опита да наложи паспортизация на левия бряг, за да каже след това: „Това е наша територия, там са нашите граждани“. Но през 2014 г. Молдова получи безвизов режим от ЕС и оттогава жителите на левия бряг масово получават молдовско гражданство.

От 24 февруари потокът от жители на левия бряг, които искат да получат молдовско гражданство, се е утроил. И наскоро, когато левият бряг усети възможността за мобилизация, хората просто се втурнаха към десния бряг - застанаха на опашка на тези незаконни "митнически" постове.

Но в същото време обезлюдяването на Приднестровието продължава дълго време. Преброяването на Съветския съюз през 1989 г. дава цифра от 750 000 души, които живеят на левия бряг на Днестър. А сега няма и 300 000.

На първо място, младите хора напускат, в някои университети в Кишинев имаше цели групи студенти от левия бряг на Днестър. Напускането на младите хора на левия бряг се усеща по-силно, отколкото тук на десния бряг на Днестър.

Там има и хора, които получават българско и украинско гражданство.

Тук можем само да добавим, че Вадим Красноселски е гражданин на Украйна. Освен това той получи украинско гражданство след анексирането на Крим.


- Вадим Красноселски е фактическият лидер на Приднестровието...

- Така нареченият лидер. На практика той е марионетка на Шериф, тоест фирма, създадена през 1993 г. В същото време той е принуден да флиртува с Русия, но контролът на Москва над този регион е относителен.

Като цяло левият бряг на Днестър по ирония на съдбата понякога е наричан "Републиката на Шерифа", защото са придобили тотален монопол върху всичко и всичко, но най-вече това се отнася за контрабандата.

- Ще се върна на въпроса дали е възможно конфликтът да се реши със сила.

- Невъзможен. Тук има много компоненти – гражданство, бизнес, междуличностни връзки, семейни връзки. Премиерът на Молдова Наталия Хаврилица също произхожда от левия бряг на Днестър.

Няма нужда от холивудски сценарии, когато всичко е пораснало толкова много.

Следователно основният начин за разрешаване на конфликта и основната гаранция за сигурността на Република Молдова е военното поражение на режима на Путин.

След това, в партньорство с Украйна, с нашите приятели от Европейския съюз, е възможно да организираме мирния демонтаж на този режим, преди всичко неговия силов компонент, да премахнем военното присъствие там и да интегрираме левия бряг, който няма да устои. Защото хората отдавна са уморени от този произвол, от тази депресивна зона, в която са принудени да бъдат.

- Не се ли появи историческият прозорец за силово решаване на приднестровския проблем точно сега, след 24 февруари?

- Не.

Защото обществото не го иска.

Тъжно е, но е реалност: молдовското общество е забравило за така наречения приднестровски конфликт. Проучванията на общественото мнение потвърждават, че проблемът с Приднестровието е на последно място за хората. В тази ситуация не разглеждаме варианта за силово решение.

Но в същото време виждаме, че украинската армия не само се съпротивлява героично, но и стъпка по стъпка измита нашествениците от своята територия. Затова ще повторя това, което казах: единствената гаранция за сигурност на Молдова е военното поражение на режима на Путин. Не неутралност.

Веднъж в една телевизионна програма ме попитаха: „Пази ли ни неутралитетът?“. Моят отговор: "Да, почти като молитва."

"Няма да има дворцов преврат в Кремъл, има роби"

- Ще спечели ли Украйна?

- Така.

- Какво смятате за победа на Украйна?

- Трябва да има не само освобождаване на окупираните територии. Режимът на Путин е реваншистки режим с ядрено оръжие. А руското общество е болно от великоруски шовинизъм.

Следователно една от последиците от победата на Украйна трябва да бъде и крахът на режима на Путин в Русия и процесът на деимпериализация. Като например денацификацията, която Германия претърпя след Втората световна война.

В същото време Русия няма да стане демократична държава. Но тя поне трябва да премине през поражение, за да осъзнае престъпността на манталитета си.

- Да поговорим за нашата победа. Означава ли и връщане на Крим, изгонване на Черноморския флот оттам и т.н.?

- Разбира се.

- А как да стане, когато Путин има ядрено оръжие?

- Доколкото разбрах, САЩ са съобщили, че е подготвен сценарий за отговор, ако Русия, не дай Боже, използва тактическо ядрено оръжие.

- Мислите ли, че това е реално?

- Не го смятам за невъзможно, за съжаление.

На 2 юни 2020 г. Путин подписа указ „За държавната политика на ядрено възпиране“. Още тогава той планира да използва ядрен шантаж, разчитайки, че Западът ще потръпне и ще се огъне.

И искам да обърна внимание на факта, че на 15 декември миналата година бившето Министерство на външните работи на Русия, което сега всъщност е Министерство на пропагандата (винаги наричам Лавров Гьобелс), издаде две луди ултиматуми към НАТО и САЩ – да се върнат към 1997г.

А на 4 февруари Путин подписа съвместно изявление с Китай при откриването на Олимпийските игри в Пекин.

В разпаленото въображение на Путин Украйна трябваше да бъде само стъпало по пътя към глобално преустройство на света, където САЩ ще останат настрана, а Руската федерация, Китай и други страни ще разделят света помежду си.

След 24 февруари обаче Китай се дистанцира от режима на Путин и политиката на Путин, разрушавайки плановете му, защото глобалното преструктуриране е невъзможно без Китай и Индия.

Да, разбирам, че използването на ядрени оръжия е реален риск. Но и в Русия възникват различни конфликтни ситуации. Всичко може да се случи - въпреки че аз лично не очаквам дворцови преврати там. На 21 февруари, когато ни показаха така нареченото заседание на Съвета за сигурност на Руската федерация, стана окончателно ясно, че техният така наречен елит е роб. Те не са способни на нищо, освен да се хранят от ръцете на собственика.

Ето защо, основното условие за мир на земното кълбо и за това авторитарните режими на планетата Земя да не прибягват повече до подобни методи, е това, което прави украинската армия.

„През 2014 г. 74% от украинците в Молдова подкрепиха анексирането на Крим“

- В Молдова има част от гражданите, които са силно проруски настроени. Промени ли се, промени ли се обществото на Молдова след 24 февруари?

- Откритата агресия на Руската федерация доведе до поляризация на обществото. Възможно е да имате широк диапазон от мнения при нормални условия. Но когато има война, ситуацията става черно-бяла.

За съжаление има региони в Молдова, където влиянието на руската пропаганда се усеща. Но много неща започнаха да се променят в историческия ден, когато и Молдова, и Украйна получиха статут на страни кандидатки за ЕС.

Това ще бъде труден и дълъг процес. Но и тук ключовото условие за успех е военното поражение на режима на Путин, което ще сложи край на всички спекулации накъде отиваме.

Сега за обществото.

В рамките на Република Молдова има мнозинство от тези, които подкрепят европейската перспектива и тези, които вярват, че Русия на Путин е извършила акт на агресия срещу Украйна.

Но има една пета колона, която се опитва да "разклати лодката".

Ние с вас седим в сградата на парламента, а през прозореца понякога се чуват викове пред парламента и президента – уж има протести.

- Истинско ли е?

- И реално има хора, които са дошли да работят. Те идват ясно по списъци. Толкова струва една нощувка на палатка, толкова струва един ден да седиш на площада и да скандираш „Jos Maya Sandu“, тоест „Върви си!“.

От същия център, който координира тези хора, се чуват антиукраински неща – и на митинги, и в телеграм каналите на петата колона. Но ситуацията е под контрол.

Пожелаваме победа на Украйна. Това е гаранцията за нашето оцеляване.

- А какво е положението с украинците на Молдова?

- През ноември 2014 г., след анексирането на Крим, беше направена анкета и беше зададен въпросът: „Смятате ли, че Крим легитимно стана част от Русия?“. За съжаление 74% от украинците в Молдова са казали „да“.

- Тоест украинците от Молдова смятаха, че анексирането на Крим е законно?

- Така.

- Как може да се случи това? Защо?

- Защото е грешка на бившите съветски хора да се делят по националност. Съветският режим ни раздели по националност. И всичко се определя от степента на съветщина.

За съжаление тази съветщина все още се запазва в онези бедни слоеве на обществото, които не са се осъзнали, които освен това все още не са интегрирани езиково. И останаха заложници на тази руска пропаганда.

Сега това се променя. Не съм виждал скорошни проучвания по етническа принадлежност. Но аз общувам с млади украинци. Ситуацията няма как да не се промени. Появяват се млади хора, има интернет, различно виждане за света.

А тези, които вие наричате "памукови работници", са съветски хора, които вече си отиват.


- Какво трябва да променим в отношенията между Украйна и Молдова?

- Факт е, че досега отношенията между Украйна и Република Молдова са нееднозначни. Но не искам да се ровя в миналото, защото всичко се промени на 24 февруари, дори анексирането на Крим вече започна да се променя.

Сега имаме нужда от чиста връзка. Необходимо е да се решат проблемите, възникнали в миналото. Днестър трябва да бъде запазен. А Одеса също се нуждае от Днестър не по-малко от Кишинев.

И трябва да разберем, че сега плащаме за грешките си, за съжаление. И когато председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се обърна към Европейския парламент, тя каза между другото, че трябва да научим уроците, че поляците, балтийските страни, Грузия и Молдова ни предупредиха, че Путин ще не спирай.

Въпреки че трябва да се признае, че много хора в нашите страни имаха проблеми с разбирането докъде е стигнала деградацията на режима на Путин. Липсваше разбиране, че това е фашистки режим. Ние, нашите страни, също трябва да направим изводи от тези грешки.

Говори Сергей Сидоренко,

видео от Володимир Олийник,

"Европейска истина", от Кишинев


източник

Українська правда