pan.bg
Преди известно време в социалните мрежи се появи изключително любопитно видео от украинска страна. В него двама души от разчета на оръдието М777, оцелели след удар на руската артилерия, се връщат при гаубицата си и започват да вадят 155-mm снаряди от пожара пламнал на огневата позиция. Наоколо има доста снаряди всичките с поставени взриватели. Очевидно по такъв екстремен начин двамата артилеристи (единият вади снарядите, а вторият му „помага“ като заснема видеото) се опитват да спасят не толкова самите снаряди, колкото оръдието, стоящо наблизо. Е, тъй като видеото е стигнало до Мрежата, може да се предположи, че „операторът“ е оцелял и операцията по „евакуацията“ е била успешна. Този кратък видеоклип е една от най-ярките илюстрации на тежкото положение, в което сега се намира артилерията на Въоръжените сили на Украйна. Основната огнева мощ на тези войски продължава да се превръща в тяхна основна слабост. Като цяло украинската артилерия се характеризира с няколко думи: прогресивен недостиг на техника. Има остър недостиг на абсолютно всичко: оръдия (и отделно – цеви за тях), резервни части за самоходните шасита и, разбира се, боеприпаси. И това важи еднакво както за артилерията от съветското наследство, чиито запаси са близо до изчерпване, така и за западните „подаръци“, които не бяха снабдени с различни „консумативи“ в изобилие. Напоследък се публикуват все повече и повече доказателства, че артилеристите трябва да работят с откровено нестандартни и потенциално опасни оръдия. За забелязаната преди време гаубица Д-20 с разкъсан дулен спирач може да се предположи, че е била изтеглена точно навреме за ремонт. Но малко по-рано, в началото на януари, в Мрежата се появиха кадри от „работата“ на украинците с гаубицата „Мста_Б“, изоставена от руските войски в повредено състояние. При всеки изстрел от пробития (явно нарочно) затвор излизаха огнени езици, полуавтоматът не работеше правилно, но украинските артилеристи продължаваха да стрелят. И не се смущаваха от това, че снарядите летят „нанякъде си“ (няма номинално налягане в цевта - няма предвидима балистика), нито от перспективата да пострадат тежко, ако затворът избие рано или късно. Но какво да се прави - дефицит. Дори през лятото украинските войски многократно се сблъскваха с разкъсвания на износените цеви по време на последващ изстрел, често срещано явление при мощните оръдия. Например през юли цевта на САУ „Пион“ се спука толкова „успешно“, че нейните фрагменти доведоха до негодност и самоходната й база. На 2 октомври се появи снимка на полската самоходна система Krab, която се размина само със счупване на цевта. На 7 януари видяхме ново видео, отново с „Пион“ - цевта се сряза по средата на дължината си и екипажът побърза да се махне от оръдието, основателно опасявайки се, че някъде съвсем наблизо може да падне изстреляният току-що 203-mm снаряд. В допълнение към изчерпването на ресурса, друг голям проблем за въоръжените сили на Украйна е контрабатарейната борба на руските войски, която вече се води не само със силите на руската артилерия и ударните хеликоптери, но и от дроновете - камикадзе „Ланцет“. В резултат на това тактиката на украинските артилеристи сега се основава не на необходимостта от решаване на огневите задачи, а на още по-голяма необходимост за опазване на ценната техника. Оръдията работят почти изключително поединично. На 15 януари по украинската телевизия се появи репортаж, който ясно показа типичен боен епизод: след като получи заявка, разчетът на САУ M109 от норвежката доставка зае огнева позиция, привърза се към местността, изстреля четири снаряда по корекции от БЛА и се изнесе бързо. За връзка с предните части артилеристите използваха прикачения терминал Starlink, разполагаха и с ПЗРК за самозащита срещу руските дронове. Доколкото може да се прецени, така действат украинските артилеристи по целия фронт, с нюанси в зависимост от вида на оръдието или САУ. Честно казано, бойната работа и на руските артилеристи е подобна - но от тяхна страна участват няколко пъти повече цеви и се дават десетки пъти повече изстрели, благодарение на което украинците са под обстрел почти непрекъснато. Украинските артилеристи, освен че редовно обстрелват жилищни райони, няма кой знае с какво да се похвалят. Първото нещо, до което доведе тяхната "икономична" тактика беше критичния спад на огневата мощ на техните части, които бяха принудени, както да се отбраняват, така и да атакуват с абсолютно недостатъчна артилерийска поддръжка, като същевременно понасят огромни човешки загуби. При това и собствените загуби на артилеристите от въоръжените сили на Украйна остават много високи: например от сто и петдесетината американски гаубици M777 около една трета са в бойно използване, същото количество постоянно е в ремонт, а последната третина вече е унищожена. При получените самоходни оръдия статистиката не е толкова плачевна за украинците - загубите им са "само" около една четвърт от общото количество. Очевидно е, че „съюзниците“ на Киев оценяват ситуацията с артилерийското въоръжение на въоръжените сили на Украйна като критична и затова предприемат съответните мерки. По-специално, още през декември френският президент Макрон обеща на украинците допълнителна доставка от самоходни оръдия CAESAR, но без да уточнява количеството и времето за доставка. Малко вероятно е те да пристигнат бързо, защото дори първите обещани през есента стари буксируеми 155-mm оръдия TRF1 се появиха в Украйна едва през декември и то само в пет бройки. Новият транш от военната помощ на САЩ, обявен на 6 януари, ще включва 12 САУ M109A6 със същия брой транспортно-зареждащи машини и 36 буксируеми 105-mm гаубици. На 14 януари британците обявиха своите планове: те ще доставят не само смешните 14 бройки от танка Challenger 2, но и много "солидните" 30 броя 155-mm самоходни системи AS90 през „близките седмици“. Малко по малко оръдия идват и от Италия: на 13 януари бяха изпратени 3 самоходни гаубици M109 от по-ранна модификация, а преди това и стари 105- mm планински оръдия, произведени от италианската компания OTO Melara се мяркаха по снимки от Украйна. Но те вероятно са доставени от складовете на „трета страна“. Характерно е, че новият пакет вече не съдържа M777: в реални полеви условия тези оръдия се оказаха твърде трудни за поддръжка и много уязвими при ответен огън, както беше посочено в един голям репортаж на CNN от 15 януари. Именно поради тези причини „Чичо Сам“ е бил толкова щедър със 155- mm оръдия. Пентагонът е решил, че те ще бъдат по-полезни в ръцете на украинците, още повече че въоръжените сили на Украйна вече са запознати с материалната част от този вид. За да обслужва този парк от най-различни системи, в защитения европейски тил се развръща допълнителна инфраструктура. За да помогне на полските предприятия, обслужващи вносното оборудване за ВСУ, през декември беше открит допълнителен цех в словашкия град Михаловце, който има възможност за ремонт на самоходните системи PzH-2000 и CAESAR. Не е ясно обаче колко ефективно работят тези мощности, защото през декември, след откриването на ремонтната база, беше заявено, че 16 от 18 френски самоходни системи се нуждаят от ремонт. Вероятно и поради скромните сили за производство не може да се реши напълно и въпросът за снабдяването на въоръжените сили на Украйна със снаряди. С тях всичко е много трудно: например една чешка компания планира да удвои производството им, т. е. да произведе не 50 хиляди а до 100 хиляди 155-mm снаряди годишно. Дори при недостатъчните от военна гледна точка украински нива на потребление, това количество ще бъде достатъчно за 10-15 денонощия бойни действия. Предприемат се стъпки за възстановяване на румънските заводи за снаряди, способни да доставят боеприпаси от съветски калибър, но колко време ще отнеме това и какви ще бъдат темповете на производството, все още не е ясно. Киевският режим решава проблема с бойната готовност на артилерията си (както и на другите видове оръжия) по традиционния за себе си начин: чрез малоумие и ентусиазъм. От повредените машини се сваля всичко, което може да се свали, дори и от изгорелите, т. е. тези, които са загубили механичната си здравина – отделни системи и агрегати. Механиците от полевите работилници със собствени сили създават „самоходни оръдия“. Срещат се не само пикапи с хеликоптерни реактивни установки, но и 100-mm оръдия „Рапира“ монтирани на МТ-ЛБ. А наскоро помпозно беше обявена доставката на фронта на първите партиди 152-mm артилерийски снаряди "украинско производство". Последните се открояват сред другите със своя отровно жълт цвят, с което породиха съмнението, че цялото „производство“ се състои в оцветяване на абсолютно ръждясалите съветски снаряди. По този начин, въпреки че „съюзниците“ на Киев предприемат някои мерки, както в случая с бронетехниката, не става дума за увеличаване на потенциала на въоръжените сили на Украйна, а за поддържане на тяхната боеспособност поне на сегашното ниво. В случай на подавяне на чуждестранните доставки (например чрез унищожаване на транспортната инфраструктура на Западна Украйна), украинците много бързо ще останат без тежки оръжия.
Автор: Михаил Токмаков
По информация на https://topcor.ru/
Снимка: https://news.rambler.ru/weapon
Превод и редактиране pan.bg