pan.bg

Учени от Центъра за космически полети Годард на NASA направиха нов анализ на кратери от удари на метеорити на Земята. Те вярват, че човечеството силно подценява астероидната заплаха. С подробности - научният наблюдател Николай Гринко.

Възприемаме заплахата за Земята от космическите тела по два начина. От една страна знаем, че падането на гигантски метеорит преди 66 милиона години е довело до изчезването на динозаврите и много други видове. Но от друга страна, в личната ни памет се съхранява само падането на Челябинския метеорит, което като цяло не е причинило никаква вреда на планетата. Всичко се дължи на разликата в размера: небесната скала, която унищожила древните гущери, била с диаметър около 10 километра, а падналият в Челябинск метеорит е бил с размер "само" 17 метра.

Според съвременните представи, обекти с диаметър над един километър попадат на нашата планета не толкова често - приблизително веднъж на 600-700 хиляди години. Въпреки това група изследователи на NASA, ръководени от Джеймс Гарвин, представиха доклад, от който следва, че това далеч не е така.

Съгласно нови изчисления, най-малко четири такива небесни тела са паднали на Земята през последните милион години. И всеки такъв сблъсък води до експлозия около 10 пъти по-мощна от най-голямата ядрена бомба в историята. Освен това, говорим само за континенти, на които се виждат следи от удари и тъй като 70% от повърхността на нашата планета е покрита с океани, затова паданията трябва да са повече от дузина.

Екипът на Гарвин изследва кратерите от удари, оставени на повърхността на Земята от паднали метеорити. Въз основа на сателитни данни те направили триизмерни карти на четири такива места с разделителна способност от около четири метра и ги изследвали с помощта на нови алгоритми.

Съгласно изчисленията, четирите кратера се оказали много по-големи, отколкото се смяташе досега. Например диаметърът на никарагуанския кратер Пантасма, на възраст около 800 хиляди години, според новите данни не е 14,8 километра, а повече от 35. Казахстанският кратер Жаманшин (870 хиляди години) „се увеличи“ от 13 на 30,4 километра. А това означава, че всички тези гигантски следи по лицето на Земята са оставени от много по-масивни обекти, отколкото се смяташе досега. В същото време възрастта на най-стария от тях е на около милион години, което означава, че през този период Земята е претърпяла най-малко четири силни сблъсъка.

Вярно е, че много изследователи не са съгласни със заключенията на Гарвин. Според тях, получените резултати трябва да бъдат внимателно препроверени, трябва да се съберат повече доказателства. Първо, климатичните сътресения, причинени от такива силни въздействия, трябва да са оставили многобройни следи в ледени ядра, океански или езерни утайки, а това все още не е известно. И второ, изследователите трябва да посетят местата на ударите, за да търсят деформирани скали и гравитационни аномалии, които ще очертаят истинските ръбове на кратера.

Разбира се, днес учените разработват система за метеоритна защита на Земята. Наблюдаваме астероиди в продължение на много години и съставяме подробни каталози за тях, изчислявайки орбитите им и вероятността от удар с планетата. Освен това, наскоро стана ясно, че достатъчно големи небесни тела могат буквално да бъдат избутани от пътя, като срещу тях се насочат космическите кораби с достатъчно висока скорост. Тоест, ако астрономите открият опасен астероид, ако той има не твърде непосилна маса, ако имаме достатъчно време, тогава можем да изпратим сонда до него и да коригираме опасната траектория.

Но главното тук са многобройните „ако, ако, ако“. Можем само да се надяваме, че нищо лошо няма да се случи през следващите няколко хиляди години и през това време учените ще измислят нови технологии, както за откриване на астероиди, така и за пренасочването им. Все пак сме малко по-умни от динозаврите.

Източник: m24.ru Снимка: USGS National Map Data Download and Visualization Services/Robert Simmon

Превод и редакция: pan.bg