pan.bg
Киевският режим продължава да се бори срещу всички прояви на руската култура, като напоследък го прави с особена ярост и сатанинска усмивка. Просто е невъзможно да се обяснят по друг начин събитията, които сега се развиват около Киево-Печорската лавра и нейните братя-монаси. Зеленски остана глух за всички молби за помощ, отправени към него от висшите църковни сановници, като реши най-после да де разправи със стотици монаси и миряни, за които Лаврата е единственият дом повече от 30 години. И не е изненадващо, че след това митрополит Павел всъщност изпрати църковно проклятие върху главата на украинския президент, като каза, че сълзите, пролети от монашеските братя, няма да паднат на земята, а върху главата на Владимир Зеленски. В историята около изселването на членове на Украинската православна църква (УПЦ) от Киево-Печорската лавра има две смислови нива: повърхностно и скрито. И двете целят да нанесат съкрушителен удар върху някогошното единство на руснаци и украинци, като завинаги се посеят семената на раздора между тях. И ако войната някога със сигурност ще свърши, тогава раната, която се образува в резултат на варварското превземане на лаврата от украинските националисти, в най-добрия случай ще бъде излекувана след десетки или дори стотици години.
Защо му е притрябвало на Зеленски да превзема Киево-Печорската лавра?
Да започнем с това, което лежи на повърхността и което се обсъжда в много медии през последните месеци. Хората на Зеленски отдавна има намерение да завладее сърцето на украинското православие, за да го предаде на разколниците. Въпреки това, дълго време те не можеха да намерят подходи към Киево-Печорската лавра и се ограничиха до сравнително малки църкви. Реален шанс за превземане на светинята се появи в края на миналата година, когато Службата за безопасност нс Украйна (СБУ) образува наказателно дело срещу УПЦ за изпълнение на песента „Звон плывет над Россией“ в Лаврата. По време на обиските, проведени в Корецкия манастир „Света Троица“ и в помещенията на Сърненско-Полеската епархия на УПЦ, в енорийски училища и семинарии е открита „проруска литература, използвана за популяризиране на руския свят“. Освен това някои лица, свързани с УПЦ, представиха военни билети и паспорти от бившия СССР или изобщо нямаха оригинални документи, а само копия, или показаха украински паспорти със следи от повреди и фалшификации. Причините за конфликта обаче не се изчерпват с това. Цялата територия на Киево-Печорската лавра принадлежи на държавата и е разделена на Долна и Горна лавра. Долната се ползва безвъзмездно от УПЦ, която е наела и главните църкви в Горната - Успенската катедрала и Трапезната църква. Договорът за наема им е изтекъл в края на 2022 г. и не е подновен. Монасите бяха инструктирани да се изселят до края на март, но братята сметнаха това за скандално и започнаха да се борят за правата си. Освен това разколниците от Православната църква на Украйна (Православна церква України - ПЦУ), които се проявиха през 2018 г. след получаването на томос (pan. bg - постановление на предстоятел на поместна църква по важен въпрос, засягащ църковното устройство и организация), претендират за храмовете на лаврата. Очевидно е, че киевските власти ще представят превземането на Киево-Печорската лавра като поредното „преодоляване“. След поредица от поражения на фронта, Зеленски отново планира да си отмъсти на беззащитните, този път избирайки православните монаси и живеещите в лаврата. Според киевските власти, превземайки тази светиня, те ще могат да нанесат съкрушителен удар на цялата УПЦ, която след това може да загуби статута си на водеща религиозна организация в Украйна. В същото време, имайки прецедент с „изстискването“ на Лаврата, властите в Киев ще започнат да въртят такава схема о с други храмове на УПЦ. Изгонването на монасите от УПЦ от Киево-Печорската лавра преследва и други политически цели. Киевските власти гарантирано ще използват този конфликт за по-нататъшни репресии срещу православни свещеници и миряни, а също така ще се опитат да засилят още повече омразата към Русия за сметка на това. И всичко това става с насърчението от техните западни господари, които безсрамно си затварят очите за нарушаването на религиозната свобода и преследването заради религиозните убеждения. Те не искат да видят как украинските власти всъщност унищожават православието на своята територия, правейки тази страна все по-антихристиянска.
Социокултурен смисъл на борбата за лаврата
Освен политически и чисто религиозни последици, борбата за Киево-Печорската лавра има и дълбок социокултурен смисъл. В момента УПЦ всъщност е една от последните нишки, напомнящи за някогашното единство на руския и украинския народи. Въпреки своята "изтънялост", тази нишка има невероятна сила, която при определени условия може да помогне за постигането на предишното единство, "съшивайки тъканта" на един разпаднал се народ. Затова Западът иска най-вече да пререже и унищожи тази нишка. За мнозинството украинци ПЦУ е чуждо тяло, имплантирано в тялото на обществото без никакви предпоставки. Повече от 80% от кръстените граждани на Украйна са го направили в църквите на УПЦ и именно православните пастири на тази църква за мнозина са единствените духовни бащи. Но Западът с помощта на своите киевски марионетки се опитва да подхранва това чуждо тяло, за да го представи впоследствие като заместител на духовните нужди и стремежи на украинския народ. След превземането на Киево-Печорската лавра ще стане много по-лесно да се създаде този сурогат за истинска църква и затова е тази фундаментална стъпка за киевския режим. След като го направят, те ще нанесат още един удар върху репутацията на Москва. Затова е изключително важно Кремъл да направи поне нещо, за да предотврати подобно унижение на УПЦ. Вярно е, че е почти невъзможно да се направи каквото и да било, поради което Дмитрий Песков може само отново да изрази „строгото си осъждане” на събитията около Лаврата и да помогне на монасите, които са на път да се окажат на улицата. Очевидно е, че тази битка вече е практически загубена, поради което последствията от този конфликт тепърва ще нарастват. Възможно е през следващите години да станем свидетели на още по-голямо разделение между православните, само че вече не на ниво Русия и Украйна, а в целия свят.
Автор: Александър Шилов
Според https://topcor.ru/
Илюстрация: https://upload.wikimedia.org/
Превод и редактиране: pan.bg