OTBRANA.COM: ЕДНО ИЛИ ДВЕ РАЗУЗНАВАНИЯ?

Pan.bg 19 сеп 2023 | 19:11 views (1099) commentaries(0)
img
Едно или две разузнавания? Да се върнем към дебата отпреди 10 години.

Спирдон Спирдонов


Впрочем експертният дебат за реформата в системите за сигурност, включително и спецслужбите, върви още отпреди България да стане член на НАТО през 2004 г. Тези дни въпросът отново се повдига с конкретни предложения от среди на управляващите, включително и по процедурата за назначаване на съответните началници на служби. Идеята за сливане на цивилното и военното разузнаване министърът на отбраната Тодор Тагарев определи като "интересна", като уточни, че трябва да се направи анализ каква би била ефективността и разходите при един или друг вариант. Що се отнася, обаче, колко разузнавания да има България, не само експертен, но и чисто политически, дебат вече имаше преди десетина години.

Пред септември 2012 г. по повод на проекта на закон за военното разузнаване на първото заседание на Съвета за външна политика, отбрана и сигурност към президента Росен Плевнелиев тази дискусия бе възобновена. Тогава генерал-майор от резерва Атанас Атанасов, бивш шеф на НСС, каза, че на „малка България две разузнавания са много”. Той бе за единна разузнавателна структура, както вече се беше случиро с контраразузнаването. Аргументите му бяха, че така ще се постигне по-добра координация. Генералът изрази опасения, че наличието на две разузнавания – служба „Военна информация” – МО и Държавна агенция „Разузнаване”, ще доведе до нездрава конкуренция и до ”затаяване на информация с цел злепоставяне на другата служба”. Бившият шеф на НРС генерал-лейтенант от резерва Бриго Аспарухов подкрепи позицията на ген. Атанасов. Той даде и решението. Според него тогавашната служба „Военна информация” може да бъде една част от българското разузнаване, като съставът й, по неговите думи, се свие от 1350 души на 150 аналитици. И направи сметката, че не може на 21 войника да се пада един разузнавач. Генерал-майор от резерва доцент д-р Евгени Манев го репликира с тезата, че числеността се определя от функциите, които се изпълняват и от поставените задачи. Позиция, че не е необходимо да имаме две разузнавания изрази и Петко Сертов, който бе председател на ДАНС и секретар на Съвета за сигурност към Министерския съвет. За да се направи такава стъпка обаче според него, се налага дълбока реформа.

От своя страна директорът на служба „Военна информация”- МО, Веселин Иванов посочи, че е правено проучване по въпроса за една или две разузнавателни служби. Според него беше важно да се анализира какво ще бъде постигнато и какви ще са резултатите от евентуално обединяване. Основният аргумент, който се посочва е, че ще има икономия на средства и ресурси, каза Веселин Иванов. За сметка на какво, продължи той, не се казва, но най-вероятно това ще бъде за сметка на способности. Той съобщи, че се е е консултирал с някои от страните от НАТО и ЕС с единно разузнаване, които били малко. Резултатите се оказали точно обратните. От обединението се налагали допълнителни средства. Веселин Иванов посочи следния пример. Страната, каза той, разполага с електронно разузнаване. Ние сме включени в системата на НАТО за ранно предупреждение. Единното разузнаване означава МО да създава нова структури. Освен това като аргумент бе посочено, че в структурите на НАТО и ЕС има Комитет по военно разузнаване и Комитет по цивилно разузнаване. Двете структури вървят заедно, каза Веселин Иванов. Двата комитета се допълвали в дейността си.

По това време за коментар помолих генерал-майор от резерва Пламен Студенков, който само две години преди това бе директор на Служба „Военна информация“. Неговите думи бяха следните: „Основната теза, която и аз застъпвам в крайна сметка е, че има работа и за двете разузнавания в различни направления. Дори да са в едно и също направление да има възможност да се добие информация от два независимо органа. Пак се връщам към тази система за координация и взаимодействие, където обаче трябва да има по-голямо насочване на усилията на едната или другата служба в зависимост от конкретните възможности и източници, за да не се пилеят ресурси и средства. Самият аз съм привърженик на по-тясна координация между службите за сигурност и разузнаване, за по-голям диалог между тях. Нека да се наложи практиката на определен период от време ръководителите на тези служби под ръководството на съответното длъжностно или оторизирано лице в държавата да провеждат съвещания, на които да говорят по проблемите с по-голяма конкретика. Това оторизирано лице да има достъп и до оперативна информация, а в някаква степен и до осъществяването на финансов контрол върху специалните служби“.

На 24 януари 2013 г. с 85 гласа „за” и 11 „въздържали се” Народното събрание прие на първо четене законопроекта за военното разузнаване. В пленарна зала бе възпроизведен познатият спор колко разузнавания да има България. Едно или две? Престрелката бе между Иван Костов и Аню Ангелов. Не са ни необходими две разузнавателни служби, заяви съпредседателят на Синята коалиция. Според него служба „Военна информация” трябва да бъде закрита и да остане само НРС. Аргументите на бившия премиер бяха свързани с намалената численост на армията и променените й задачи. Още повече, смята той, участието ни в колективната система за сигурност на НАТО, трябва да даде възможност, включително и за икономии. Иначе Иван Костов оцени прецизността на законопроекта и предложи на негова база да се подготви общият закон на обединените разузнавателни служби.

Министърът на отбраната Аню Ангелов категорично отхвърли идеята за обединяване на двете разузнавания. Той дори нарече този спор схоластичен. Припомни, че службата има 105-годишна история и изрази благодарност към всички разузнавачи зад граница. Коя държава е обединила военното и външното си разузнаване, попита министърът на отбраната. Единствено Германия и то по исторически причини. Аню Ангелов припомни, че в НАТО има два разузнавателни компонента – военен и цивилен. Той обясни още, че много от съпътстващите данни, които придобиват военните разузнавачи се използват и от други служби и институции, като ДАНС и МВР например. За запазването на двете разузнавателни служби се изказаха Венцислав Лаков от ПП „Атака” и Ангел Найденов и Александър Радославов от ПГ Коалиция за България.

Малко предистория. През юли 2011 г. ГЕРБ и БСП се обединиха срещу законопроекта на Синята коалиция за създаване на Държавна агенция “Разузнаване”. Проектът, който предвиждаше сливането на служба “Военна информация” и Националната разузнавателна служба (НРС), бе внесен в началото на годината от лидера на ДСБ и съпредседател на Синята коалиция Иван Костов и от депутата от СДС Димо Гяуров, бивш директор на НРС. Формулата бе, че новата струкутра се създава за по-голяма ефективност и съкращаване на разходи. Сините бяха подкрепени от ДПС, “Атака” и част от независимите депутати. БСП категорично отхвърлиха идеята за сливане на двете служби. 69 от ГЕРБ гласуваха “против”, 18 се въздържаха.

Не съм хранил големи надежди по отношение на този законопроект, признавам дори, че в някаква степен го внесохме като добра провокация, за да мотивираме мнозинството да направи собствен законопроект, след като не желае да приема законопроекти по съществени и важни въпроси, предложени от други политически сили, коментира Димо Гяуров в сряда.

По думите на бившия шеф на разузнаването причините за това са много – “от една страна, продължава да шества мнението, че Националната разузнавателна служба била на ръководство на президента и не е добре мнозинството в НС да се конфронтира с него”. Според Гяуров това е един от многото митове, които владеят общество през последните двадесет години. “Всъщност службата не е президентска – това, че президентът назначава ръководителя и директора на службата, не я прави президентска”, настоя той.

Това е отпреди десет години. Предстои да видим какво ще се случи сега.

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка