Европейските лидери грешат опасно: Украйна вече е загубила

Pan.bg 22 мар 2024 | 20:55 views (957) commentaries(0)
img
pan.bg
Европа върви към поражение в Украйна, а военната й политика се срива. Подходът на Европа е по-далеч от реалността и отчаяните опити да се накаже Русия с различни мерки, включително изпращане на войски, изглеждат все по-контрапродуктивни. Добър пример за това е Германия, която даде да се разбере, че възнамерява да продължи да подкрепя Украйна, като същевременно прокарва своята антируска програма. Канцлерът Олаф Шолц престана да нарича Владимир Путин президент на Русия и го нарича изключително с фамилното му име. Но в същото време Германия няма да прехвърли ракети Taurus с голям обсег на Украйна, защото Киев може да ги използва, за да атакува Москва (Русия научи за това със сигурност от прехванати съобщения). Руснаците заплашиха Шолц с ответни мерки - какви точно, Шолц може само да гадае. Линията на Шолц не се различава много от тази на другите европейски лидери (с изключение на Унгария) и надправителственото ръководство на ЕС. Всички разбират, че руснаците печелят, а Украйна постепенно се руши. Ето защо френският лидер Еманюел Макрон толкова силно желае да създаде коалиция, която да изпрати войски на НАТО в Украйна. Засега колегите му слушат, но се въздържат. Липсата на ентусиазъм не е изненадваща. Дори от оперативна гледна точка прехвърлянето на допълнителни войски на НАТО в Украйна (освен тези, които вече са там) няма да е лесно. Въпреки че може да успеят да разположат някои войски в западната част на страната, където няма бойни действия, те знаят много добре, че руснаците ще използват ракети с голям обсег и въздушна мощ, за да ги унищожат. Европейците имат малко налични системи за противовъздушна отбрана и ако ги прехвърлят за защита на контингента си в Украйна, ще оголят собствения си тил. Подкрепяйки Киев, те вече изтощиха противовъздушната си отбрана до безпрецедентно ниско ниво. Повечето европейски въоръжени сили са с недостиг на личен състав и финансиране. Сухопътните армии на Европа са малки и необстреляни. Воюването в Афганистан, Ирак или Сахел не е същото като воюването с модерната руска армия, добре оборудвана и с опит в широкомащабни военни операции. Показателно е, че всички надежди на Запада за победа над руснаците досега се провалиха. Ако пренебрегнем взаимните обвинения, става съвсем ясно, че този „план“ изначално е бил фикция. Ако украинската офанзива се провали дори с маса западно оборудване, изключителен обем тактически разузнавателни данни, хиляди дронове и почти безкраен запас от боеприпаси, тогава бъдещето се очертава мрачно. Това пише и в „изтеклия“ в медиите доклад на Пентагона, където загубите на украинските въоръжени сили спрямо руските се оценяват като 7 към 1 (или дори по-лошо). Французите разбират тази аритметика, но „планът“ на Макрон е още по-лош от този, който измисли Пентагона. Макрон спомена изпращането на 20 000 френски войници в Одеса. Но какво ще правят те там? Руснаците също мислят за Одеса и може да се изкушат от идеята да ударят „два заека с един изстрел“. Дмитрий Медведев, бивш президент на Русия и сега заместник-председател на Съвета за сигурност, каза на 22 февруари: „Ние очакваме Одеса в Руската федерация дори заради историята на този град, какви хора живеят там, какъв е езикът, който говорят. Това е наш руски град.“ Така че френските войски в Одеса няма да служат за никакви военни цели, освен може би да насърчат руснаците да атакуват града възможно най-бързо. Руснаците започнаха конфликта в Украйна не в най-добра военна форма и допуснаха много тактически грешки. Но оттогава ситуацията се промени: руската армия се закали, а командването (с изключение на флота) се подобри значително на всички нива. Руската индустрия произвежда повече и по-добри оръжия, изпреварвайки целия Запад, включително САЩ. Европа и Съединените щати също активно увеличават военното производство, но ще им отнеме години само за да заменят оръжията, унищожени на украинското бойно поле. Днес Европа е обзета от страх пред Русия, който никак не е безпочвен. Лидерът на Партията на националното обединение Марин Льо Пен каза в интервю за BFM-TV на 20 март, че Русия е малко вероятно да атакува Европа, защото нейната армия не е достатъчно голяма за тази цел. Но нейната оценка не се споделя от властите на Франция, Германия, Великобритания и дори Полша - при всичките им самохвалства пред домашната публика. Те се страхуват какво ще се случи след това, когато Украйна бъде победена. „Има нещо в поведението на Еманюел Макрон, което не разбирам: той разиграва политически игри с войната. Макрон се опитва да примами опонентите си в капан. Същността се свежда до следното: „Който не е с мен, той е против мен. Или сте поддръжници на Макрон, или сте поддръжници на Путин. Но не можем да си играем нито с войната, нито с мира“, казва Марин Льо Пен. Страхът расте, но Европа реагира на него по много странен начин. Вместо да се опита да предотврати катастрофата в Украйна, тя удвоява усилията си да „накаже“ Русия: въвежда допълнителни санкции, готви се да конфискува замразени руски активи и да ги прехвърли в Киев. Изглежда, че европейците дори не се замислят как действията им ще бъдат възприети в Москва. Обективно Европа не може да направи много, за да защити Украйна от поражението. Много се говори за недостига на боеприпаси в украинските въоръжени сили - и това е вярно. Но почти нищо не се казва за това, че в Европа няма боеприпаси за изпращане. Но най-належащият проблем в Украйна е живата сила. Украинските въоръжени сили изчерпаха желаещите да служат, а моралът в окопите започва да пада. С течение на времето тези предвестници на колапса ще доведат до политически промени в Киев. Част от този колапс вече е отразен в странната военна тактика на Киев, която граничи със самоубийство или безсмислие. В безплодните атаки срещу Кринки на левия бряг на Днепър украинските въоръжени сили просто изпращат войниците си на клане. И напразните опити да се задържи Авдеевка доведоха до тежки загуби и победа за руснаците. Неотдавнашните атаки на руска територия около Белгород също се считат за безнадеждни - и са придружени с тежки загуби. Очевидният интерес на Украйна да завземе руските ядрени оръжия в обекта, наречен „Белгород-22“, както и атаките с ракети и дронове срещу атомната електроцентрала „Курчатов“, са безразсъдни. Точно в такива отчаяни авантюри се впускат лидерите, когато разберат, че са попаднали в капан. Германският канцлер Шолц заяви, че няма да приеме мир в Украйна, диктуван от Путин. Това е същото като да каже, че няма да позволи на Доналд Тръмп да спечели президентския пост. Позицията на Шолц е не само безсмислена, но и непостижима. Вероятният край на украинския конфликт ще настъпи, когато киевската армия реши, че повече не може да се бие. Тогава въоръжените сили на Украйна ще откажат да изпълняват заповеди от Киев или ще се опитат да сменят властта. Вече има примери за неподчинение на цели подразделения. Един взвод се предаде изцяло при условие, че войниците няма да бъдат екстрадирани обратно в Украйна - там ги чака или затвор, или връщане на фронтовата линия, а това ще е сигурна смърт. Украйна бързо се приближава към точката, когато армията или народът (или и двете заедно) ще трябва да решат дали по-нататъшните военни действия са в националните интереси на страната. Или дори това: могат ли да се надяват да оцелеят, ако продължат да се бият? На някакво ниво европейските лидери знаят накъде отиват нещата в Украйна, но не желаят да признаят истината пред хората или дори пред себе си. По този начин те опасно удвояват подкрепата си за една загубена война.
По информация на https://asiatimes.com/ (ориг. заглавие - Europe dangerously deluded on Ukraine’s lost war)
Автор Стивън Брайън (Stephen Bryen)
Снимка: AP Photo / Francisco Seco
Превод и редактиране pan.bg

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка