пан.бг





Молдова срещу Европа. Как "победата" на Санду на изборите се превърна в катастрофа

Понеделник, 21 октомври 2024 г., 10:24 ч. — Сергей Сидоренко, Европейско правосъдие, от Кишинев


Изборите са събитие, което винаги съдържа елемент на интрига. Социолозите понякога грешат в оценките, използват грешни методи и т.н. Но разликата между резултатите от вота, който се проведе на 20 октомври в Молдова, от всички прогнози беше просто сензационна. Никой не очакваше това.

Освен това тези резултати се превърнаха в истинска катастрофа за проевропейския президент Мая Санду и нейния екип. Те ще имат негативни последици за сегашното правителство на Молдова, за държавата като цяло и за Украйна.

Парадоксът на ситуацията е, че Санду спечели чисто формално.

Да, референдумът за европейската интеграция даде положителен отговор. Избирателите подкрепиха промените в конституцията с малка разлика и сега нормите за европейската интеграция ще се появят в основния закон на Молдова. Но този резултат беше осигурен от диаспората. Вместо това жителите на Молдова се противопоставиха на сближаването на страната с ЕС.

Дори в столицата срещу европейското бъдеще се обявиха 44% от гласоподавателите, тоест почти половината. Вместо това, противниците на движението към ЕС спечелиха в абсолютното мнозинство от регионите на страната, като на места дори получиха 95% от гласовете! Това ще даде на Москва и проруските играчи мощни лостове да поставят под въпрос движението на Молдова към ЕС и дори да подкопаят нейната цялост.

Резултатите от президентските избори също не са много обнадеждаващи.

Формално президентът Мая Санду стигна до финала на първо място и има добри шансове за победа във втория кръг. Но тази победа няма да е лесна и най-вероятно ще бъде осигурена и от гласовете на диаспората. И за проевропейските сили ще бъде изключително трудно да запазят властта на парламентарните избори догодина.

Властите на Молдова обясняват тези резултати с руска намеса и пропаганда. Но в действителност източникът на проблемите е много по-дълбок. Всъщност връзката между Санду и европейския избор на Молдова стана толкова тясна, че движението на страната към ЕС превзе високия антирейтинг на настоящия президент. И на този фон беше възможно да се дискредитира идеята за присъединяване на Молдова към ЕС.

"Европейска истина" обяснява какво се случва в Молдова и какви последствия може да има.

Предчувствие за победа

Вечерта на 20 октомври в щаба на кандидата Мая Санду в Кишинев се усещаше въодушевлението, очакването не просто за победа, а за триумф. И като че ли имаше всички причини за това.

Стратегията, по която проевропейските власти на Молдова работят през последните месеци, работи дори по-добре от очакваното - това се доказва от данните, получени от ЦИК още по време на гласуването. И следователно победата се смяташе за гарантирана.

Факт е, че въпреки че 10 други кандидати се противопоставиха на президента на Молдова на тези избори, рейтингът на всеки от тях беше няколко пъти по-нисък от рейтинга на Санду. Това се потвърждава от всички без изключение проучвания, поръчани както от управляващите, така и от опозицията. Политическите анализатори се съгласиха, че победата на Мая Санду е практически гарантирана; единственият въпрос е дали тя печели на първия тур или са нужни два гласа.

На този фон двама от най-популярните опозиционни политици в страната - бившият президент Игор Додон и кметът на Кишинев Йон Чебан - дори отказаха да участват в президентската надпревара, която вече бяха загубили.

Освен това всички основни противници на Санду имаха проруски образ, състезаваха се за общия електорат и се смяташе, че президентът има много сериозен коз - фактът, че тя е единствената сред кандидатите, която обещава да донесе Молдова към ЕС и дори има успехи в багажа си, които доказват, че това не е просто реторика.

Санду обаче имаше и невидим "противник", който наистина е много труден за преодоляване.

Избирателната активност стоеше на пътя й към победата.


Тук си струва да припомним, че през 2020 г. Мая Санду спечели сензационно срещу Игор Додон за първи път именно защото изборите се превърнаха в исторически вот за народа, на който се реши съдбата на Молдова - да остане с Русия и корупцията или да отиде в западът и демокрацията. Това събра рекорден брой избиратели в секциите - както в страната, така и в чужбина.

Тези, които желаят просперитет на Молдова, но все още не са отишли ​​до урните, се оказаха повече от дисциплинирания проруски електорат и правителството в страната се смени.

И така, преди 2024 г. щабът на Санду имаше въпрос: как да мотивира тези избиратели да дойдат в избирателната секция, когато няма интрига и, както всички вярват, "победителят е известен предварително"?

Тогава се появи идеята едновременно с президентските избори да се проведе референдум за европейския път. Този вот трябва да превърне един "скучен и безинтересен" вот в поредното историческо събитие за страната. Референдумът наистина стана център на обществения дебат и руските усилия, въпреки че имаше и скептични оценки за важността на тези конституционни промени.

И в крайна сметка всички играчи (и управляващи, и опозиция) подчертаха, че реално залогът не е промяна в конституцията като такава, а въпрос на геополитически избор.

Въпросът с посещаемостта обаче остана интрига до последно.

И денят на гласуването доказа, че планът работи.

В новата история на Молдова, след подновяването на общонационалните президентски избори там, първият тур никога не е привличал толкова голямо внимание. Избирателната активност постави рекорди, включително и в Кишинев, на което Санду разчиташе. И което е още по-важно, рекорден брой избиратели отидоха до избирателните секции в страните от Европейския съюз, където подкрепата на ЕС и Санду беше гарантирана.

Почти 240 000 избиратели от отвъдморския район от 1,3 милиона в Молдова бяха заявка за успех. От щаба на президента дори говориха за голяма вероятност за победа на първия тур. Особено след като наблюденията "от терена" добавиха оптимизъм.

От триумф до отчаяние



Разбира се, не всички молдовски избиратели се вълнуват от идеята за присъединяване към Европейския съюз. "ЕвроПравда" многократно писа, че в съседната ни държава има голям дял проруски електорат.

Има и региони, където доминират антиевропейските настроения – прочетете за тях в доклада „От украинци до гагаузи: кой и защо е в основата на подкрепата за Кремъл в Молдова“.

В деня на изборите обаче изглеждаше, че теглото им намалява.

Проруската мрежа, организирана от избягалия олигарх Илан Шор (вижте видеото на ЕвроПравда за това), така и не назова публично своя кандидат, тоест гласовете продължиха да се разпиляват между опонентите на Санд.

Още по-показателен беше фактът, че Приднестровието, регион, подчинен на Русия, отказа да транспортира проруските избиратели до избирателните секции. Повече от 10 години не е имало толкова ниска избирателна активност в избирателните секции, определени за гласуване в Приднестровието.

Ефектът се оказа неочакван: абсолютното мнозинство от жителите на Приднестровието, които се съгласиха да разговарят с журналисти, заявиха, че са гласували „за Европа“ и дори прогнозираха, че сега резултатите в районите на Приднестровието могат да се окажат „проевропейски“.

Имаше и следи от противоположната позиция и те бяха явни.


Някой изписа антизападни изрази на информационния щанд на избирателната секция във Варница, която се намира до приднестровския град Бендери!

Оказа се обаче изключително трудно да се намерят онези, които да признаят пред журналист своите антиевропейски настроения.

Но Приднестровието е особен регион. Гласуващите от там не са много, особено без организирано возене. От друга страна, нямаше особено съмнение в гласуването на жителите на Кишинев и повечето други региони. В края на краищата много години подред всички рейтинги показват, че идеята за присъединяване на Молдова към ЕС има по-висока подкрепа от проруската интеграция. И този път, по време на активна информационна и пропагандна кампания на правителството, подкрепата за ЕС се увеличи още повече. Динамиката от последния месец също беше вдъхновяваща.

Накратко, всичко беше в полза на правителството да стигне до едно ясно заключение: високата избирателна активност показва, че хората са решили да потвърдят историческия европейски избор на Молдова.

Но първите данни за преброяването на гласовете, които започнаха да пристигат от ЦИК, предизвикаха шок.



От ЦИК твърдят, че гласовете против европейския избор са доминиращи.

Освен това този показател е висок във всички региони на Молдова.

Първоначално от щаба на Май Санду убеждаваха журналистите, че това са първите преброени участъци – малки, нетипични и непредставителни. Те казаха, че сега основният вот ще бъде преброен и всичко ще се промени фундаментално.

Но броячът на ЦИК нарастваше бързо. И когато се стигна до 20-30% от преброените гласове, версията за малките секции вече не работеше.

Но сметката в Кишинев беше още по-показателна. Столицата, която трябваше да бъде твърдо проевропейска, се олюля на ръба. В крайна сметка дори след преброяване на гласовете във всички избирателни секции се оказа, че само 56% от гласоподавателите в Кишинев подкрепят преминаването на Молдова в ЕС, което е катастрофално малко.

В пресцентъра на Май Санду триумфът беше сменен с отчаяние. Обещаната пресконференция на президента постоянно се отлагаше. На първо време - разчитайки, че динамиката ще се промени и ще се случи чудото, което целият щаб чака. След това, осъзнавайки, че това няма да се случи, те седнаха в ситуационната зала, за да подготвят нова позиция, с която президентът на Молдова, придружен от премиера и други членове на екипа, отиде в пресцентъра.

Кратко изказване, което продължи само 1 минута и 20 секунди - и Санду, без да слуша въпросите, напусна залата.

Победа, но не в Молдова

Изявлението на президента на Молдова е направено така, че да не казва нищо.

Тя не призна резултатите от вота, но и не се опита да ги отрече. От думите на Санду излиза, че тя ще даде отговор на това след приключване на преброяването на гласовете.

Тя заяви, че престъпници (очевидно имайки предвид групата на Шор) и чуждестранни играчи (намек за Русия) са имали намерение да купят 300 000 гласа и властите, според тях, имат доказателства за това. Но направена ли е тази покупка? Въпросът също остана без отговор.

И ето още един забележителен детайл.

Съгласуваният от щаба текст на речта на президента, която тя прочете от лист, трябваше да включва фразата, че след преброяване на гласовете властите ще реагират с "твърди решения". В прочетеното изявление обаче думата "фирма" не фигурира. Не е известно дали това е умишлена промяна, направена в последния момент, или се е случила по друга причина. Но факт е, че Санду смекчи изказването, което в началото изглеждаше като заплаха.

Но в действителност тя няма много място за груби действия.

Мая Санду имаше всички основания да не е доволна от резултата, но все пак стигна до финала на президентските избори първа с над 42% подкрепа. Значително по-малко има Александър Стояногло, който зае второто място - 26%. Това означава, че ще има втори кръг и Санду участва в него. И така, какво да отмените?

Друго нещо е, че тя има причини да не е сигурна в победата във втория кръг.

Ще обясним това по-нататък в текста.

Но страхът от втори тур не е причина за касиране на изборите. И ако дори си представите, че властите наистина имат доказателства за проблеми с преброяването, тогава трябва да разчистите пространството за фалшификации и да спечелите следващия вот.

Други действия ще бъдат трудни за обяснение дори на западните партньори, лоялни на Санду.

Възможността за касиране на резултатите от референдума изглежда още по-безсмислена. Все пак законово европейският избор печели, макар и с минимална разлика. Вместо това ново гласуване може да разочарова привържениците на европейските правила, а нов референдум може да доведе до още по-лоши резултати за властите.

Напротив, отмяната на резултатите от референдума е необходима преди всичко на Русия! Много е вероятно това да е основното искане на Кремъл и проруските кандидати през следващите дни, седмици и месеци. И заради минималната дупка, и защото е осигурена и с гласовете на диаспората. Аргументите, че уебсайтът на ЦИК не функционираше в нощта на преброяването на гласовете (и все още трябва да разберем откъде идва натоварването извънредно), могат да се съгласят тук.

Затова е най-вероятно правителството да се опита да запази настоящите резултати от гласуването. И трябва да се гледат по-внимателно.

Основният резултат от референдума вече беше обсъден. Гласоподавателите в Молдова одобриха европейския избор не само с минимална разлика, но и само благодарение на диаспората. Без задграничните секции само 45,57% от избирателите са гласували за ЕС, а 54,43% са гласували против.

Това само по себе си е катастрофален резултат. Оказва се, че европейският избор на Молдова не намира подкрепата на живеещите в страната. Европа гласува за Европа, а Молдова - против. И това е дори без приднестровските избиратели (и представете си как ще се променят настроенията в случай на реинтеграция на този регион!).

Но има и други, не по-малко заплашителни подробности.

Както се оказа, в Кишинев няма твърдо проевропейско мнозинство. А в един от столичните квартали - "на Ботаника" - мнозинството граждани гласуваха против.

Извън столицата абсолютното мнозинство от областите не бяха готови за европейска интеграция. Само 9 области показаха повече от 50% за Европа, а 27 области плюс Приднестровието гласуваха против (въпреки факта, че във Варница приднестровските избиратели често говореха, че подкрепят ЕС, в действителност само 37% от тях направиха такъв избор).

Освен това в нито една от областите няма обща подкрепа за европейска интеграция на ниво от 70% или повече. А има и обратна картина. В седем административни единици на Молдова повече от 70% изразиха противопоставяне на движението към Европа. А в Гагаузката автономна област са 95%!

Референдум, но не за Европа

С президентските избори на пръв поглед ситуацията е по-добра. Да стигнеш до втори тур с 43% подкрепа е резултат, за който мнозина мечтаят.

Но не и в случая със Санду.

В Молдова дори представители на властта признават, че за много избиратели гласуването се свежда до избора „Санду или не Санду“. В края на краищата сегашният президент има както най-висок рейтинг сред молдовските политици, така и в същото време много висок антирейтинг, тоест броят на онези, които са готови да гласуват срещу нея на принципа „за лошо, но различни". В края на краищата, въпреки факта, че настоящият президент на Молдова изглежда най-добрият избор за Украйна, самите молдовци имат причини да се съмняват в ефективността на нейната работа.

Все пак тя отиде на изборите през 2020 г. предимно с обещания за борба с корупцията, прочистване на съдебната система и т.н. Тези обещания останаха до голяма степен неизпълнени. За това може да се намери обяснение, но избирателите се интересуват от резултата, а не от оправданието за липсата му.

Така че, по същество, едновременно с "референдума за Европа" в Молдова се проведе "референдум за доверие във властта" и фактът, че Санду взе под 50% от гласовете, означава, че тя го загуби.

Освен това ключовите кандидати, отпаднали на първия тур, почти сигурно ще подкрепят Стояногло на следващия вот. И сега въпросът е дали рейтингът на протеста ще се повиши достатъчно, за да изберем проруски кандидат, само за да избегнем избирането на президента за втори мандат.

Трябва да се подчертае, че шансовете на Мая Санду за победа все още изглеждат значителни.

И поради факта, че "отмъщението от първия тур" може да е достатъчно за някои избиратели. Вторият тур е по-сериозен и при тези кандидати отново се превръща в геополитически избор. Но с непредсказуем резултат.

И поради факта, че Александър Стояногло също не е любимец на публиката и също има своя рейтинг на недоверие, не всички избиратели на други кандидати ще преминат към него.

И накрая, има една много специфична характеристика. Стояногло – гагауз. И Молдова, въпреки че е европейска страна, не е лишена от известна подсъзнателна ксенофобия. Така се случи, че останалите молдовци са предпазливи към гагаузите. „ЕвроПравда“ често трябваше да чуе фраза като „молдовците не са готови страната им да бъде управлявана от гагауз“.

Въпреки това, досега в историята не е имало възможност да се провери правилността на това твърдение.

Но дори Санду да направи последен удар и да спечели втория рунд, ще има още по-голям проблем. Това са парламентарните избори през 2025 г. А в Молдова парламентът и правителството, което той назначава, имат пълната власт. Въз основа на резултатите от изборите и особено от референдума, за какво трябва да се подготви човек

силният проевропейски избор става „немоден“ сред нашите съседи.

Така че дори тези партии, които в момента се колебаят, могат да коригират програмата си.

И на самата Украйна сега няма да й е лесно в диалога с ЕС. Ще трябва да докажем на нашите партньори, че няма да предадем европейския си избор, както неочаквано се случи с нашите съседи.

Защо се случи това? Защо жителите на Молдова, въпреки напредъка в движението към ЕС през последните две години, който самите те не очакваха, изведнъж гласуваха против евроинтеграцията? Най-реалистичното обяснение е, че под властта на Мая Санду се формира солидна връзка между президента и европейското движение на страната. Санду "приватизира" това направление на политиката, като не дава постиженията в него на никой друг.

Изглеждаше технологично правилно, защото европейската интеграция се смяташе за политика, която дава път към бъдещето.

Но обратният ефект се оказа по-силен.

Европейският избор, съчетан със Санду, превзе и високия антирейтинг на настоящия президент. Това е най-големият проблем, който показа вотът на 20 октомври. И този проблем няма очевидно и просто решение.

Автор: Сергей Сидоренко, "Европейска правда",

от Кишинев



източник
Европейска правда