Приемът по държавна поръчка, обаче, е около 40 процента от утвърдените бройки.

Спирдон Спирдонов

Това става ясно от актуализираната от правителството Национална карта на висшето образование в Република България за 2024 г. Като цяло безработицата сред завършилите през предходния 5-годишен период висши училища в България български граждани е сравнително ниска, като различията между отделните професионални направления (ПН) са относително малки.

Най-ниска безработица сред завършилите се отчита в ПН „Военно дело“, където показателят е приблизително 0%, следват професоналните направления „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“, „Математика“, „Теория и управление на образованието“ и „Металургия“ – под 1%.

В другата крайност е ПН „Социални дейности“ с безработица от 3.84%, следвано от „Химически науки“ и „Социология, антропология и науки за културата“, „Педагогика“ и „Психология“ с по около 3%. Тези различия са значими, но сравнително умерени и като цяло безработицата при наскоро завършилите от всички професионални направления е по-ниска от средната общо за страната през съответния период,се отбелязва в документа.

Общият капацитет, определен от Националната агенция за оценка и акредитация (НАОА) за всички професионални направления във всички висши училища, през настоящата година намалява до 418 104 студенти спрямо 419 159 през 2023 г. Това, обаче, е над два пъти повече от броя на действащите студенти през учебната 2023/2024 година. Средно за страната броят на действащите студенти представлява 43.7% от определения от НАОА общ капацитет при 42.9% през предходната година.

Особено ниска, се отчита, запълняемостта на държавната поръчка в професионалните направления „Военно дело“, „Математика“, „Химически науки“ и „Биотехнологии“, при които се запълват под 60% от утвърдените бройки. За „Военно дело“ тя е между 35, 36 и 45,52 на сто за различните специалности от регулираните професии (СРП). Само в СРП „Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили“ запълняемостта на приетите по държавна поръчка е на 100 процента. В СРП „Организация и управление на военни формирования на оперативно ниво“ тя е 45.52 на сто, във „Военно дело“ - 40.06 на сто и в „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“ е 35.36 процента. Особено тревожен е отчитания спад на кандидати за обучение като курсанти във ВВУ. (Б.р. – В доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2023 г. се отбелязва: „Приемът за учебната 2023/2024 г. на курсанти във ВВУ показва, че само ВВВУ „Г. Бенковски” е усвоило на 100 % направените заявки, докато НВУ „Васил Левски” за втора поредна година отбелязва спад в приетите курсанти спрямо направените заявки, като през 2023 г. са приети 87 курсанти, което, от своя страна, представлява 22,66% усвояване на заявените 384 места. ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, също за втора поредна година отбелязва спад в приетите курсанти, като през 2023 г. са приети 51 курсанти, което представлява 62,96 % от заявените 81 места.)

Жените превъзхождат мъжете като дял от общия брой студенти, се посочва в актуализирания документ. Малко над 105 хиляди (близо 58%) са жени спрямо малко над 77 хиляди мъже (приблизително 42%). В ПН „Военно дело“ жените са 25 процента. Мъжете са над 90% от студентите в три регулирани специалности от „Транспорт, корабоплаване и авиация“: „Електрообзавеждане на кораба“, „Корабни машини и механизми“ и „Корабоводене“.

През 2009 г. в България имаше 50 акредитирани висши училища, но за едно десетилетие броят им се увеличи до 52 заради откриването на Европейския политехнически университет – Перник (2010 г.) и Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ – Долна Митрополия (2019 г.). През 2023 г. изтичането на акредитацията на ЕВУИМ намали броя на висшите училища обратно до 51, посочват в актуализираната от правителството Национална карта на висшето образование в Република България за 2024 г.