Горещи новини
- Министър Запрянов: Належащата необходимост от превъоръжаване на Европа дава ясен сигнал, че сътрудничеството между европейските държави в отбраната навлиза в нова фаза
- Бриз 2025 Корабите изпълняват задачи на море (МОРСКА ГАЛЕРИЯ)
- Президентът Радев: Основното предизвикателство пред ВС е как да трансформират по най-ефективно политическата воля и получените средства в адекватни отбранителни способности
- Българската отбранителна индустрия и изпълнителната власт подписаха Меморандум за подобряване на взаимодействието помежду им
- Министър Запрянов се срещна с председателя на ВК на НАТО адм. Джузепе Каво Драгоне
- Armymedia.bg: Оценка на способностите на рота от състава на 29-и батальон от Сухопътни войски – Шумен за участие в мисия в Косово
- Armymedia.bg: Венци в памет на 130-годишнината от гибелта на държавника Стефан Стамболов
- Адмирал Емил Ефтимов: Визитата на председателя на Военния комитет на НАТО подчертава нарастващата роля на България като важен участник в усилията за възпиране и отбрана на Алианса
- На Българското военно гробище във Вуковар президентът Радев отдаде почит пред български офицери и войници, загинали в заключителната фаза на Втората световна война
- Otbrana.com: Фронтовакът бай Васил вече е на 105. Има много какво да ни научи

хаджи Димитър СТАВРЕВ
Pan.bg
Преди няколко броя започнахме разказа за германските Wunder waffe („чудо оръжия“), силно прехвалени от Гьобелсовата пропаганда. Още тогава подчертахме, че отвъд пропагандата, зад това общо название седят десетки реални проекта за различни оръжия, създадени с една единствена цел - да донесат бърз прелом в изоставането във военната област спрямо Съюзниците.
Могъщият Карл
600 mm германска самоходна обсадна мортира Karl-Gerät (известна и като Mörser Karl) е проектирана и произведена от Rheinmetall. Нейният най-тежък бетонобоен снаряд е с диаметър 600 mm и тегло 2170 kg; а най-лекият й бетонобоен снаряд е с тегло 1250 kg и далечина на стрелбата над 10 km. Всяко оръдие е придружено от кран, тежък транспортен комплект от два ж. п. вагона и няколко модифицирани корпуса от танкове Panzer IV, носещи 4 снаряда. Общо 6 мортири са използвани в бойни действия между 1941 и 1945 г., а седмата се използва за тестове. Поради почти занаятчийското им производство всяка мортира Karl-Gerät се различава леко от следващата. Те носят собствени имена - Adam (преименувана на Baldur), Eva (преименувана на Wotan), Thor, Odin, Loki и Ziu. Тестовата мортира не получава собствено име.
Мортирите Karl са използвани за обстрел на съветските крепости Брест и Севастопол; за унищожаване на укрепленията на полските бойци по време на Варшавското въстание; участват в Арденската офанзива - кодово име на една от последните офанзиви на Вермахта (на германски Wacht am Rein, в превод: „Стражата на Рейн“, на английски Battle of the Bulge, в превод: „Битката при издатината“), както и в опита да се разруши моста Ludendorff над река Рейн край град Remagen на Западния фронт. Мортирата Ziu е пленена от Червената армия и под името Adam е в музея в парка „Патриот“ край Москва.
Тежкият Густав
Schwerer Gustav (в превод: „Тежкият Густав“) е германско 800 mm железопътно оръдие. Разработено в края на 30-те години на ХХ век от Krupp като обсадна артилерия с цел унищожаване на фортовете на френската линия „Мажино“. Напълно сглобеното оръдие тежи почти 1350 t и може да изстрелва снаряди с тегло 7 t на разстояние от 47 km. Толкова е голямо, че използва за придвижване двойна ж. п. линия. Gustav е най-голямокалибреното нарезно оръжие, използвано някога в битка и е най-тежкото мобилно артилерийско оръжие, създавано някога. Изстрелва най-тежките снаряди в световната история.
За съжаление на Вермахта не е готово за действие, когато Германия стартира офанзивата през Белгия, която бързо заобикаля и изолира линията „Мажино“. Тя е обстрелвана с по-конвенционални тежки оръдия до капитулация й. Тежкото оръдие Gustav за първи път е използване при обсадата на съветската военноморска база Севастопол. Там то постига уникално постижение - негов снаряд прониква в склада за боеприпаси на съветска 305 mm батарея „Максим Горки“, разположен дълбоко в каменистия терен, на около 30 m под морското равнище, и напълно унищожава батареята. След превземането на града, оръдието е преместено край Ленинград. Gustav е унищожен от германците през 1945 г., за да не бъде пленено от Червената армия.
V-3 „анти-Лондон“
е многозарядно германско голямокалибрено оръдие предназначено да обстрелва Лондон от територията на Франция. Използва множество метателни заряди по дължината на цевта, които детонират зад снаряда, увеличавайки неговата скорост. Трябвало е да изстрелва дълъг снаряд със стабилизатори, които да му позволят да прелети 185,2 km. Известно е като V-3 (Vergeltungswaffe 3 - в превод: „Оръжие за отмъщение 3“). V-3 е известно и с кодовото име Hochdruckpumpe (HDP) (в превод: „Помпа за високо налягане“), предназначено да скрие истинската цел на проекта.Разположено е в тунели в 2 големи бункера в района на Па дьо Кале (Северна Франция) и е постоянно насочено към Лондон. Местоположението им е разкрито и е бомбардирано от съюзническата авиация преди завършването им.
Принцип
Оръдието използва няколко заряда, разположени по дължината на цевта, за да осигурят допълнителен тласък. Те се възпламеняват от горещите газове, които задвижват снаряда, докато минава покрай тях. Цевта и страничните камери са проектирани като идентични секции, за да се опрости производството и да се позволи подмяната на повредени секции. Оръдието се състои от множество свързани такива секции. Гладкоцевното оръдие изстрелва стреловиден стабилизиран снаряд, който зависи от аеродинамичните, а не от жироскопичните сили, за разлика от конвенционалните нарезни оръжия, които придават на снаряда въртеливо движение.
Американо-френски корени
Основната идея на многозарядната концепция е, че в традиционното еднозарядно оръжие налягането в цевта има пик при възпламеняване на заряда и след това намалява, докато снарядът се движи по цевта, а изгорелите газове се разширяват. Това изисква традиционното оръжие да бъде много по-дебело в задната част, за да удържи налягането. При увеличаване на калибъра, нараства и налягането, което трудно се удържа. Концепцията за много заряди позволява първоначално изстрелване с относително ниска мощност и добавянето на нови заряди, докато снаряда се движи по цевта, което води до много по-постоянно налягане. Това снижава пикът на налягането и нуждата от дебел заден край.
Произходът на многокамерното оръдие датира от 19 век. През 1857 г. американският изобретател Азел Сторс Лайман получава патент за „Подобряване на ускоряващите огнестрелни оръжия“. Той построява прототип през 1860 г., който се оказва неуспешен. След това Лайман модифицира дизайна в сътрудничество с Джеймс Ричард Хаскел, който от години работи по същия принцип. Многозарядното оръдие Lyman-Haskell има двойки зарядни камери, наклонени назад под ъгъл от 450. Тествано е неуспешно край Филаделфия през 1880 г. Пламъкът от началния заряд заобикаля снаряда и преждевременно възпламенява спомагателните заряди и те реално забавят снаряда. Най-високата скорост е 335 m/s, по-ниска от тази на конвенционален заряд за 178 mm оръдие на Армстронг от същия период. Френският инженер Louis-Guillaume Perreaux получава патент през 1864 г. за многокамерно оръдие.
Опашка от Първата световна
През 1918 г. френската армия има планове за многокамерно оръдие с много голям обсег в отговор на германското оръдие Paris, конструирано от Krupp AG, което бомбардира Париж от 125 km. Проектът не достигна дори етапа на прототип. Той е прекратен, плановете са архивирани, защото германските армии отстъпват и примирието слагат край на бомбардировките.
След капитулацията на Франция през 1940 г. Вермахтът заграбва плановете на това оръдие с голям обсег. През 1942 г. те стигат до Аугуст Коендърс, разработчик на голямокалибрените бронебойните снаряди Röchling и главен инженер на заводите Röchling Stahlwerk. Според него постепенното ускоряване чрез поредица от малки заряди, разпределени по дължината на цевта, може да бъде решението на проблема с оръдията с много голям обсег. Предлага електрически активирани заряди, за да се елиминира проблемите на оръдието Lyman-Haskell. Коендърс строи прототип на многокамерно оръдие, използвайки цевни тръби за 20 mm ПВО оръдие Flak 38. Първите тестове са обнадеждаващи, но за да получи подкрепата на Министерството на оръжията, Röchling трябва да представи на министъра на въоръжението Алберт Шпеер проект на оръдие, способно да обстрелва Лондон от Па дьо Кале. Проектът планира обстрелът да е от батареи, които да смажат Лондон с над сто 140 kg снаряди за час. Адолф Хитлер е информиран за проекта през май 1943 г. След като RAF (Кралските ВВС) бомбардират ракетния център Пенемюнде на 17 август с. г., Хитлер се съгласява с предложението на Шпеер оръдието да бъде построено без повече тестове. Коендърс конструира тестово оръдие на полигона Хилерслебен (близо до Магдебург) в края на 1943 г., но се натъква на сериозни проблеми както при основния принцип на оръдието, така и при създаването на снарядите. Дори когато всичко е готово, началната скорост е малко над 1000 m/s, което не е дори близо до обещаното. Въпреки това е направено предложение да се построи едно пълноразмерно оръдие със 150 метрова цев в Misdroy на балтийския остров Wolin край Щечин (сега в Полша). Основната локация на оръдията е село Mimoyecques (Франция). Офисът за снабдяване с оръжия на Вермахта поема контрола над проекта през март 1944 г. Аугуст Коендърс става един от инженерите, работещи по трите основни проблема: дизайн на снаряда, затваряне и задействане на вторичните заряди.
Проблемите с уплътняването на цевта са решени чрез уплътняващо бутало между снаряда и първоначалния заряд, което пречи на пламъкът от заряда да изпревари снаряда и решава проблема с контрола на инициирането на вторичните заряди.
Изпитанията са проведени в Misdroy на 20-24 май 1944 г. с далечина на полета до 88 km. На 4 юли 1944 г. оръдието в Misdroy е тествано с 8 снаряда, като един от тях е с дължина 1,8 m и далечина на полета 93 km. Цевта се пръска и тестовете спират.
Срещу Лондон
Майор Бок от 27-и инженерно-сапьорен полк на 15-а армия, по това време базиран в района на Диеп (Северозападна Франция) получава задачата да намери подходящо място за батериите HDP. Проучване в началото на 1943 г. заключва, че хълм със скална сърцевина би бил най-подходящ, тъй като оръдейните тръби могат да бъдат поставени в наклонени тунели, а поддържащото оборудване и боезапасът да са в съседни тунели. Оръжията ще бъдат неподвижни и ще бъдат постоянно насочени към Лондон.
Избрано е варовиков хълм на 5 km северно от кариерите Hidrequent, близо до Mimoyecques в региона Па дьо Кале, зад нос Gris Nez, където са стартовите площадки за ракетите V-1 и V-2, които са в процес на изграждане. Мястото е на 8 km от морето и на 165 km от Лондон. Обектите са с кодови имена Wiese (ливада) и Bauvorhaben 711 (Проект за строителство 711). Организацията Todt, строителна корпорация на Третия райх, използваща почти изцяло труда на концлагеристи и пленени войници, започва строителството през септември 1943 г. с изграждането на довеждащи железопътни линии и изкопите на оръжейните шахти. Комплексът в завършен вид трябва да има общо 50 цеви, насочени срещу Лондон. На първия етап се строят 2 паралелни съоръжения, на около 1 km едно от друго, всяко с по 5 HDP оръдия. И двете съоръжения се обслужват от подземен железопътен тунел и подземни галерии за съхранение на боеприпаси.
Източният комплекс се състои от 5х5 цеви, наклонени под 50 градуса, с дължина 105 m. Те се подават от върха на хълма през бетонна плоча с размери 30х30 m и дебелина 5,5 m. Всяка от цевите има специален брониран люк. Обширни тунели и асансьорни шахти поддържаха оръдията. В завършен вид комплексът ще се обслужва от 1000 войници от Artillerieabteilung 705 и поддържащи части. Artillerieabteilung 705 е сформиран през януари 1944 г. под командването на подполковник Георг Бортшелер, за да управлява оръжейния комплекс Wiese.
Плановете са първата батарея от 5 оръдия да бъде готова до март 1944 г., а целия комплекс от 25 оръдейни тръби да е готов до 1 октомври 1944 г. След провалът на полигона Misdroy през април 1944 г. само след 25 изстрела, проектът допълнително е съкратен от 5 на 3 цели на комплекс, въпреки започналите изкопи.
Край
Обектът е изваден от експлоатация на 6 юли 1944 г., месец след десантът на Съюзниците в Нормандия, когато бомбардировачи от 617-та ескадрила, известните Dambusters, на Бомбардировъчното командване на RAF го атакуват с 5400 kg бомби Tallboy с дълбоко проникване, предизвикващи истинско земетресение.
Люксембург вместо Лондон
Проектът за гигантските оръдия в крайна сметка попада под контрола на SS и техният генерал Ханс Камлер нарежда новият комплекс да бъде готов за действие в края на 1944 г. Дейността е подпомагана от артилерийският офицер Валтер Дорнбергер, шеф на програмата за ракетите V-2. Конструирана е батарея от две по-къси оръдия V-3 с дължина 50 m с 12 зарядни камери. Съоръжението е предадено на Artillerieabteilung 705 под командването на кап. Пациг. То е разположено в гориста клисура на река Рувер в Лампаден, на около 13 km югоизточно от Трир (Германия).
Двете оръдия са насочени на запад, опирайки се на 13 стоманени опорни конструкции под наклон от 34 градуса. Град Люксембург (който е освободен от Съюзниците през септември 1944 г.) е на разстояние около 43 km и е обозначен като цел № 305. Между двете оръдейни тръби са построени бетонни блокове, както и 10 по-малки бункера за снаряди и метателни заряди.
Монтирането на оръдията съвпадна с последните приготовления за Арденската офанзива. Проблем е доставката на боеприпаси поради състоянието на германската железопътна мрежа. Времето не стига и е решено да се използва 150 mm стабилизиран бронебоен снаряд с изхвърлящ се пръстен, тежащ 95 kg с 8 kg взривно вещество. Метателният заряд е с тегло 5 kg (основен) и 24 спомагателни заряда с общо тегло 73 kg.
Офанзивата в Ардените започва на 16 декември 1944 г. и ген. Камлер получава заповеди от Западното германското армейско командване да започне стрелба в края на месеца. Първата цев на оръдието е готова за действие на 30 декември 1944 г. Първоначално, в присъствието на генералът от SS Ханс Камлер, са изстреляни 2 загряващи снаряда, а след това последователно 5 фугасни. Началната скорост е приблизително 935 m/s
Втората цев е готова на 11 януари 1945 г. и до 22 февруари 1945 г. изстрелва общо 183 изстрела с 44 потвърдени попадения в градската зона на Люксембург. От 142-те снаряда изстреляни срещу града, общите загуби са 10 убити и 35 ранени.
Съдба
Едно от двете оръдия е демонтирано на 15 февруари 1945 г., а стрелбата с второто е прекратена на 22 февруари, когато частите на американската армия са на 3 km от Лампаден.
Друга батарея от голямокалибрени оръдия е построена през януари 1945 г. в Бул, насочена е към Белфорт в подкрепа на офанзивата Nordwind (в превод „Северен вятър“) - последната военна офанзива на Вермахта през Втората световна война (1 до 25 януари 1945 г.). Едно оръдие е монтирано точно преди провалът на офанзивата Nordwind да изложи мястото на риск. Оборудването е премахнато, преди да започне стрелба.
Останалите 4 HDP оръдия са изоставени в завода Röchling във Wetzlar, а Artillerieabteilung 705 е трансформирано в конвенционално артилерийско подразделение. Разглобените оръжейни тръби, резервните части и останалите боеприпаси са заловени от американската армия и изпратени в САЩ, където са тествани и оценени на полигона Абърдийн (Мериленд) и са бракувани там през 1948 г.
Памет
В музеят в село Mimoyecques, в региона Па дьо Кале, посетителите могат да разгледат галериите в различни етапи на строителство и щети от бомбардировките; останките от оръдията; реплика на V-3 и образци от използвани машини, системи и инструменти. Там са и паметници на загиналите роби-военнопленници, принудени от нацистите да построят комплекса, и на пилотите загинали по време на унищожаването на базата.
Текстове към снимки:
1. Мортирата Карл води огън
2. „Адам“ в парка „Патриот“ в Кубинка край Москва
3. Хитлер и генералите му разглеждат „Дебелия Густав“
4. Снаряд за „Дебелия Густав“ в Имперския военен музей в Лондон
5. Разбитата батарея „Максим горки“ в Севастопол
6. и 7. Принцип и образец на многозарядното оръдие Lyman-Haskell
8. Чертеж на източната част от комплекса в Mimoyecques (Франция)
9. Възстановка на оръдието в музея в Mimoyecques
10. Тестово оръдие V-3 на полигона Хилерслебен (близо до Магдебург)
11. Американски войници със снаряд Sprenggranate 4481, който V-3 би изстрелвало на всеки 6 секунди
Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/10 СЛЕДВАЩА СНИМКА










Други публикации
Напиши коментар