pan.bg
Агенцията за военно разузнаване (Defense Intelligence Agency - DIA) публикува на 13 май 2025 г. оценка, прогнозираща, че Северна Корея може да разшири арсенала си от междуконтинентални балистични ракети (МБР) до 50 единици до 2035 г., развитие, което би поставило под въпрос настоящите американски възможности за противоракетна отбрана. Докладът подчертава продължаващия напредък в ракетната програма на Пхенян. Северна Корея, за която в момента се смята, че притежава 10 или по-малко оперативни наземни МБР, вече е демонстрирала системи, способни да достигнат до целия континентален САЩ. DIA определя МБР като ракета, изстрелвана от земята, с обхват над 5500 km, често оборудвана с ядрени бойни глави. Въвеждането на модели с твърдо гориво, като Hwasong-18 и наскоро тестваната Hwasong-19, представлява промяна във възможностите на режима, позволявайки намалено време за изстрелване и повишена гъвкавост при развръщане. За разлика от своите предшественици с течно гориво, ракетите с твърдо гориво са по-малко зависими от процедурите за зареждане с гориво преди изстрелване и са по-трудни за откриване, което усложнява усилията за прехващане. Тази промяна поставя под по-голям натиск американската система за наземна отбрана в средната част на траекторията на полета (GMD - Ground-based Midcourse Defense system). Системата GMD, която включва 64 силоза за ракети-прехващачи, разположени в Аляска и Калифорния, е проектирана да прехваща влитащи ракети по време на средната им фаза на полет. Системата е оптимизирана за малки по мащаб заплахи, така че нейната ефективност е поставена под въпрос в сценарии, включващи множество едновременни изстрелвания. Анализатори, включително Анкит Панда от фондацията „Карнеги“ за международен мир (Carnegie Endowment for International Peace), отбелязаха, че всяка ракета в идеалния случай изисква четири прехващача, което би могло бързо да изчерпи капацитета на системата по време на атака с голям обем. Генерал Грегъри Гийот, командващ на Северното командване на САЩ и NORAD (U.S. Northern Command and NORAD), свидетелства пред Конгреса, подчертавайки тази развиваща се заплаха. Той посочи, че разработването на ракети в Северна Корея е преминало от тестване към производство и развръщане, което отбелязва нова фаза в оперативния график на програмата. Към предизвикателството се добавя и разработването от Северна Корея на балистични ракети, изстрелвани от подводници (submarine-launched ballistic missiles - SLBM). Въпреки че не са включени в настоящия доклад на DIA, тези системи биха могли да предложат допълнителни опции за изстрелване от разсредоточени и мобилни платформи. През 2023 г. Северна Корея разкри подводница, предназначена за носене и изстрелване на балистични ракети, което показва диверсификация в методите на доставка. Ханс Кристенсен от Федерацията на американските учени (Federation of American Scientists) предупреди, че SLBM могат да усложнят отбранителното планиране поради тяхната мобилност и трудността за предварителното им проследяване. В отговор администрацията на Тръмп преразгледа плановете за национална програма за противоракетна отбрана, известна като „Златният купол“, вдъхновена от „Железния купол“ на Израел. Тази система има за цел да се справи не само с традиционните междуконтинентални балистични ракети, но и с нововъзникващи заплахи като хиперзвукови и крилати ракети. Програмата отразява нарастващия консенсус, че GMD може да не е достатъчна при бъдещи сценарии, включващи увеличен брой изстрелвания или по-високоскоростни, по-нисколетящи снаряди. Посещението на U.S. Secretary of the Army Дан Дрискол във Форт Грийли допълнително подчерта усилията за адаптиране към новите предизвикателства. По време на посещението беше проведена симулирана атака с междуконтинентални балистични ракети (МБР), за да се оцени и усъвършенства готовността и тактиката на разчетите за противоракетна отбрана. Учението подчерта опасенията относно капацитета на системата и скоростта на реакция в случай на ракетен удар с голям обем. Въпреки десетилетията санкции и дипломатическа изолация, Северна Корея не е прекратила разработването на стратегически оръжия. Смята се, че страната притежава приблизително 50 ядрени бойни глави и продължава да търси средства за доставянето им с нарастваща точност и обхват. В изпълнителна заповед от януари президентът Доналд Тръмп определи ракетните заплахи, включително тези от балистични и хиперзвукови системи, като най-належащия риск за националната сигурност. Изводите в доклада Military Balance 2025 предоставят допълнителен контекст за темпото и амбицията на ракетната програма на Северна Корея. Пхенян е преследвал не само нови ракетни проекти, но и усилия за укрепване и диверсифициране на своите възможности за изстрелване. През ноември 2024 г. той изпробва втори проект за МБР с твърдо гориво. Страната също така проучва възможности за мобилно базиране, като например железопътни и потенциално морски системи, за да увеличи оцеляването при изстрелване. Оценките показват, че Северна Корея експлоатира над 17 междуконтинентални балистични ракети (МБР) с различни конструкции, включително моделите Hwasong-14, -15, -17 и -18, като Hwasong-19 е в активна разработка. Въпреки че тези системи все още не са напълно внедрени, тяхното количество и разнообразие отразяват целенасочен план за разширяване и диверсифициране на възможностите на страната за удари на далечни разстояния. Стратегическите ракетни сили, за които се съобщава, че наброяват около 10 000 души персонал, остават централни в тези усилия. Въпреки че Северна Корея е демонстрирала макети на бойни глави и е провела тестови изстрелвания, няма потвърдени доказателства, че е интегрирала успешно ядрени бойни глави към своите ракетни системи с голям обсег. Въпреки това, постоянните тестове, разработки и засиленото международно сътрудничество, особено с Русия, сигнализират за бъдеще, в което силите на Северна Корея за междуконтинентални балистични ракети биха могли да станат по-надеждни и устойчиви. Това прогнозирано увеличение до 50 междуконтинентални балистични ракети, съчетано с технологични подобрения и диверсифицирани опции за изстрелване, би поставило под допълнително напрежение съществуващите американски отбранителни системи. Потенциалът за тактики на насищане, при които се изстрелват множество ракети, за да се преодолеят прехващачите, би могъл да подкопае настоящите отбранителни архитектури, освен ако не бъдат разширени или преструктурирани. Ракетната програма на Северна Корея е напреднала от спорадични провокации към по-структурирана и устойчива стратегия, насочена към засилване на възпирането. Комбинацията от нови ракетни системи и разсредоточени опции за базиране ще продължи да усложнява регионалното и стратегическото планиране. За САЩ и техните съюзници предизвикателството ще бъде да се адаптират както технологично, така и оперативно, за да се справят със заплаха, която е все по-многостранна и постоянна.
По информация на https://armyrecognition.com/news
Снимка: KNCA
Превод и редактиране: pan.bg