Горещи новини
- Tasnim: Иран започва четвърта вълна от удари срещу Израел
- Израел не е загубил нито един от 200-те самолета, които атакуваха Иран
- ЦАХАЛ: Иран изстреля балистични ракети по Израел, има ранени
- /СНИМКИ/: Руската армия удари Запорожие с дронове
- Макрон заяви, че Франция ще участва в защитата на Израел срещу Иран
- МО на Израел (IDF) твърди, че Иран е изстрелял 150 ракети по Израел
- Иран твърди, че е изстрелял стотици балистични ракети по Израел
- Русия ще помогне на Северна Корея за производството на иранските дронове „Шахед“
- Израелската компания Elbit представя системата за самозащита на самолети PAWS-2 (HR)
- IAI Group достави 250-ия радар от семейството MMR

pan.bg
На 6 юни френският военент експерт Луи Сайанс (вж. снимката и P.S. долу) в портала X представи собствена статистика за използването на въоръжените FPV дронове по време на руско-украинската война. Авторът твърди, че по време на работата си, продължила около 100 часа, е анализирал над 5000 видеоклипа, намерени в Telegram, Reddit и др., показващи опити за „бягство от дронове“. Целта на работата е била да се определи какви фактори влияят върху шансовете за оцеляване при подобна атака. Според информацията, предоставена от видеоматериалите, събрани от Сайанс, около 67% от войниците от двете страни, оцелели след атаката, са действали в среда, която е улеснявала скриването им. Това може да е била градска среда, полеви укрепления и др., но войник от тази група винаги е можел просто да се скрие зад нещо. Според автора на изследването това е било възможно благодарение на факта, че операторите на дроновете в последната фаза на атаката се фокусират главно върху скоростта, а не върху избягването на препятствия. По този начин много дронове, вместо да ударят целта, се блъскат в дърво или стена, без да наранят военнослужещия. От друга страна, около 92% от загиналите са войници са действали на открито поле. Интересното е, че начинът на бягството не е бил от значение: дроновете са били способни да надхитрят както пехотинци, така и моторизирани войници. Предполага се, че бронираните машини оказват известна "съпротива" (няма статистика за евентуалните разлики между леко и тежко бронирани машини, или по-нови и по-стари), а изоставянето им от екипажа, ако удареното превозно средство не бъде унищожено след първата атака, означава, че войниците могат да разчитат на някакво прикритие, според цитираната по-горе статистика. Както се очакваше, димът (умишлено поставена димна завеса, дим от пожар и др.) значително увеличава шанса за оцеляване на атакувания войник. Предполага се, че увеличението на шансовете за оцеляване е около 32%. Авторът се представя като бивш войник от френските специални части. Той подчертава, че това не е академичен анализ, а по-скоро подбран изходен материал, целящ да запознае читателя с това колко голяма заплаха представляват дроновете на бойно поле като Украйна. Сайанс също така твърди, че в този контекст способността на въоръжените сили да се адаптират към новите тактически и технически условия е от голямо значение. В заключение той напомня за необходимостта от намиране на ефективно средство за укриване и защита на собствените сили от дроновете. Трудно е да се оцени надеждността на анализа на автора и всъщност той представя малко статистически данни (например, не знаем колко атаки с дронове завършват с поразяване на целта според информацията, събрана от Сайанс – сведенията варират от единица до няколко десетки процента!). Самата работа, ако наистина е била извършена по надежден и изчерпателен начин, като цяло потвърждава заключенията, както интуитивни, така и събрани от наблюдения на много по-скромен видео и фотографски материал. Заключението също изглежда правилно. Дроновете наистина са бойно средство, използвано във войната, те не са някаква новост, нито пък предоставят предимство пред традиционните средства за унищожаване при всякакви условия, като са тяхно допълнение. Поради широкото им използване на бойното поле, фактът на тяхното съществуване наистина трябва да се вземе предвид при проектирането на бъдещия модел на въоръжените сили, така че е да се осигури възможно най-голяма устойчивост на масовата, относително евтина и леснодостъпна заплаха с ниска (но не и нулева) индивидуална ефективност. От друга страна, е необходимо да се вземе предвид материалният недостиг и на двете страни във войната в Украйна, където безпилотните летателни апарати до голяма степен заместват авиацията и дори артилерията не поради съзнателно решение на командването, а поради собствените им недостатъци.
P. S. Луи Сайанс е бивш офицер от френските специални сили. Служи в тях в продължение на близо десетилетие и участва във военни операции в Африка и Близкия изток, като се фокусира върху освобождаването на заложници, залавянето на джихадистки лидери и неутрализирането на терористи.
По информация на https://zbiam.pl/
Снимка: https://b17luxembourg.lu/en/event
Други публикации
Напиши коментар