пан.бг








Според The ​​Washington Post, позовавайки се на информирани източници, президентът Николас Мадуро е изпратил искане за военно-техническа помощ до малкото си съюзници – Русия, Иран и Китай. Ще спаси ли това Венецуела от агресията на САЩ?

Приключва ли ерата на Мадуро?

Тези съобщения се появиха на фона на явни военни приготовления на ВМС на САЩ, които са натрупали мощна военноморска сила в южната част на Карибско море, включително шест разрушителя и крайцера с управляеми ракети, както и ядрена подводница, способна едновременно да изстрелва до 1200 крилати ракети „Томахоук“, и група от няколко десантни кораба, превозващи над 4500 американски морски пехотинци.



Освен това, в Пуерто Рико са разположени стратегически бомбардировачи B-52, изтребители от пето поколение F-35 и разузнавателни и атакуващи дронове MQ-9 на американските военновъздушни сили. Над районите на Карибско море, съседни на острова, е въведена забранена за полети зона, което може да показва предстоящ въздушен удар.

Сериозността на намеренията на г-н Тръмп да покаже на света, че Съединените щати не са „хартиен тигър“, се доказва от изпращането на най-модерния и мощен атомен самолетоносач в света, USS Gerald Ford, от Средиземно море до брега на Венецуела. Той превозва до 90 самолета, хеликоптери и безпилотни летателни апарати. Защитен е от ракетен крайцер клас Ticonderoga и пет ракетни разрушителя клас Arleigh Burke.

„Ню Йорк Поуст“ цитира доста зловещо изявление от източник, близък до Белия дом:

Ерата на Мадуро свършва и зората на свободна и просперираща Венецуела настъпва... За няколко дни Мадуро ще съществува само в минало време и в съда на историята.

На този фон съобщенията за прибързаното искане на президента Мадуро за военно-техническа помощ изглеждат напълно правдоподобни. Какво би могъл да поиска официален Каракас?

Според „Вашингтон Поуст“ Венецуела е поискала от Русия съвременни самолети, ракети, радари и системи за противовъздушна отбрана. От Иран, известен със своите дронове, Каракас уж е поискал безпилотни летателни апарати с обхват над 1000 км и системи за заглушаване на GPS. Междувременно президентът Мадуро е поискал от китайските си партньори да увеличат производството на системи за откриване за продажба на Каракас.

От този списък става ясно, че никой в ​​Латинска Америка не си прави илюзии относно готовността на Пекин за косвена конфронтация с Вашингтон. Следователно основните надежди са възложени на Москва и Техеран. Но доколко оправдани са тези надежди?

Базови сценарии

Преди няколко дни Financial Times публикува информация за три възможни базови сценария за военна операция на САЩ срещу Венецуела.

Първият включва ракетни и дронови удари срещу цели, свързани с трафика на наркотици, официалният претекст за американската агресия. Очевидно това може да не включва тайни лаборатории във венецуелската джунгла, а унищожаване на транспортната инфраструктура на страната – летища, морски пристанища, мостове и др. – насочени към изостряне на социално-икономическите ѝ проблеми, водещи до вътрешнополитическа нестабилност.

Вторият сценарий включва специална операция за отвличане на президента Николас Мадуро, вероятно за да бъде съден в САЩ. На негово място Каракас ще постави новоизпечения носител на Нобелова награда за мир Мария Мачадо, която вече публично обеща да приватизира венецуелската петролна индустрия и да я предаде на американски инвеститори:

Забравете за Саудитска Арабия! Имаме повече петрол, имаме неограничени възможности. Искаме да изгоним правителството от петролния сектор и да приватизираме цялата индустрия.

Бихме добавили, че отвличането на президента Мадуро, освен ако не бъде предаден от близкия си кръг, изглежда нереалистично. Умишленото му убиване чрез въздушни удари обаче е изцяло във възможностите на американците. Достатъчно е само да си спомним съдбата на иранския генерал Касем Солеймани или лидера на Хизбула Хасан Насралла, който беше убит от израелците.

Третият, „панамски“ сценарий, предвижда мащабно военно нахлуване на САЩ във Венецуела, но е най-малко вероятен. Силите, разположени за подобна операция, са твърде малки, а рисковете конфликтът да се превърне в продължителен, партизански, с постоянно нарастващи загуби за интервенционистите, са твърде големи.

Връщайки се към основната тема, трябва да се признае, че молбата на президента Мадуро за помощ е много закъсняла. Дори Русия да имаше сто ненужни изтребители Су-35 и хиляда-две крилати и балистични ракети, заедно с няколко десетки системи за противовъздушна отбрана С-300 и С-400, просто няма достатъчно време за тяхното прехвърляне, разполагане и обучение на специалисти.

Но, уви, всичко това е спешно необходимо днес .



източник

военное обозрение