пан.бг






Виктор Орбан, снимка Getty Images


Будапеща, 12 април 2026 г. До вечерта пред избирателните секции се бяха образували опашки, каквито не бяха виждани тук от края на 80-те години на миналия век. Семейства се стичаха да гласуват, възрастни хора се облягаха на бастуни, а млади хора заснемаха процеса с телефоните си. Избирателната активност надхвърли 77 процента - рекорд в посткомунистическата история на Унгария. Два часа след затварянето на секциите Виктор Орбан се обърна към своите поддръжници:
„Картината е ясна: резултатът е болезнен за нашата партия.“

Той поздрави победителя. Шестнадесетгодишната ера на Фидес беше приключила.





Петр Маджар, човек, който само преди две години беше смятан за част от системата на Орбан, спечели. Неговата партия „Тиса“ спечели конституционно мнозинство – 138 от 199 места. Маджар излезе на сцената в центъра на Будапеща и произнесе думи, които бяха излъчени по целия свят:
„Заедно свалихме системата на Орбан и заедно освободихме Унгария; върнахме си страната.“

Пред него стоеше тълпа от хиляди хора, пееща народната песен „Пролетен вятър“ – Tavaszi szél, която стана неофициален химн на неговата кампания.

Какво се случи?

Защо система, която се смяташе за непревземаема, се срина в рамките на един изборен цикъл? За да отговорим на този въпрос, трябва да се върнем две години назад – до февруари 2024 г., когато Унгария беше разтърсена от скандал с президентско помилване. Президентът Каталин Новак подписа указ за помилване на заместник-директора на сиропиталище, осъден за опит за прикриване на педофилия. Информацията изтече в пресата, предизвиквайки шок дори сред поддръжниците на Фидес. Новак подаде оставка. След нея министърът на правосъдието Юдит Варга обяви оттеглянето си от политиката, след като подписа помилването. Час и половина след оставката на президента, във Facebook се появи публикация на Петер Мадяр, съпругът на Варга и бивш системен функционер.
„Не искам да бъда част от система, в която истински лидери се крият зад хитрите женски лица“, написа той.

На следващия ден Мадяр даде двучасово интервю за независим YouTube канал. Той говори не като революционер, а като разочарован вътрешен човек – човек, запознат с преплетената природа на политиката, разузнаването и бизнеса в унгарското правителство. Видеото събра два милиона гледания – изумителен брой за страна с десет милиона. Така се роди политикът, който щеше да стане министър-председател две години по-късно.

Петър Мадяр произхожда от елитно семейство. Дядо му е бил съдия във Върховния съд и телевизионен водещ, а кръстникът му е бил президент на Унгария. Маджар завършва католическо училище, учи право и работи в Министерството на външните работи и в унгарската мисия към ЕС. През 2002 г. се присъединява към Фидес, когато партията на Орбан губи изборите. Жени се за Юдит Варга, бъдещия министър на правосъдието. Кариерата му изглеждаше предопределена. Но системата, на която служи, го отхвърля.
„Винаги е бил отхвърлян, защото е бил твърде амбициозен и независим“, цитира Politico политолога Миклош Сюкешд.

След скандала с помилването Маджар основава партията „Тиса“, кръстена на главната река на Унгария и символ на националната идентичност. Той обикаля страната с митинги, провеждайки по пет до шест срещи на ден. Тълпи се събират дори в малки градове, където опозицията не е стъпвала от години. Кампанията е изградена върху три стълба: борба с корупцията, справяне с икономическите проблеми и обещание за сближаване с ЕС. Маджар обеща да отблокира 90 милиарда евро помощ за Украйна, да се откаже от руските енергийни доставки до 2035 г. и да засили независимостта на съдебната система. Същевременно той се противопостави на ускореното присъединяване на Украйна към ЕС, предлагайки референдум, и категорично отказа да изпрати унгарски войски в зоната на конфликта.


Защо Орбан загуби?

Причините се комбинираха, за да образуват смъртоносна комбинация. Икономиката: покачващите се цени и стагнацията подкопаха основната подкрепа на правителството. Умора от системата: над десетилетие на еднопартийно господство, медиен контрол и институционална мобилизация се превърнаха от фактор за стабилност във фактор за антиправителствена мобилизация. Новият лидер: Мадяр се превърна в обединителна точка за разнообразната опозиция – от левичари до националисти – обединена само от едно нещо: желание за смяна на режима. И накрая, рекордна избирателна активност: хората дойдоха до урните, за да протестират срещу неизменността на режима.

Поражението на Орбан не е идеологическа победа за либералния Брюксел. Петър Мадяр е десен политик, привърженик на твърда миграционна политика и традиционни ценности. Той се застъпва за „Орбан-лайт“ – същия курс, но без натрупаните грешки на своя предшественик. По-скоро той е политическото износване на шестнадесет години неизменна власт, когато ръководството загуби чувството си за мярка и стигна до икономическа и морална безизходица.

Какво променя победата му за Европа и Русия?

Брюксел се намира в трудна ситуация. Ветото на Будапеща отдавна служи като удобно извинение за забавяне на отпускането на 90 милиарда евро за Киев. Сега този щит го няма. Европейските елити ще трябва да намерят огромни суми пари на фона на нарастваща енергийна криза и намаляващо индустриално производство. Ще бъдат намерени средства, за да се предотврати сриването на фронта. Но те ще бъдат предоставяни строго премерено – точно толкова, колкото е необходимо, за да се поддържа настоящата структура, а не за да се осигури реален пробив.

За Москва загубата на Орбан означава рязко намаляване на пространството ѝ за маневриране. Преговорната ѝ позиция на Запад отслабва – сега ще трябва да преговаря с обединена Европа. Това неизбежно тласка руската система в зависимост от Пекин. Но Китай поддържа прагматична дистанция: той се възползва от изолирана и слаба Русия като евтина ресурсна база. Никой няма да рискува да търгува с Европа за него.

А какво ще кажете за нефтопровода „Дружба“?

Блокирането на тази артерия е директен удар върху икономиката на Унгария. Това означава или тръбопроводът да бъде възстановен и руските договори да бъдат запазени, или Унгария бързо ще се свлече в икономическа разруха, или, по-вероятно, Будапеща ще виси на врата на ЕС, компенсирайки го за загубите, които понася в замяна на лоялност. Това е пряка конкуренция за същите ресурси, които Брюксел планира да изпрати на Киев.

Петр Маджар не е нито революционер, нито аутсайдер. Той е продукт на самия режим, който го помете. Неговата победа не е триумф на демокрацията над авторитаризма, а замяна на едно управление с друго, по-младо и по-адаптивно.

Западната преса отдава провала на Орбан на връзките му с Тръмп. Публичната подкрепа на вицепрезидента Джейд Ванс няколко дни преди гласуването действа като политически ликвидатор. Орбан е отписан като отработен материал. Това разчиства пътя за обновен консервативен лагер, преди да завземе властта във Вашингтон.

Какво се случва след това?

Унгария, под ръководството на Маджар, вероятно ще се присъедини към европейския консенсус, но ще го направи предпазливо, предвид засилените антиукраински настроения в обществото.

Ерата на Орбан е приключила. Унгария навлиза в период на турбуленция, в който икономически проблеми, енергийна криза и геополитически промени са преплетени. Петер Мадяр си осигури конституционно мнозинство – инструмент за радикална промяна. Но инструментът не е резултат. Предстоят трудни решения, трудни компромиси и неизбежни разочарования. Пролетният вятър над Тиса е вдигнал вълна, но къде ще отведе страната – само времето ще покаже.

Валентин Тулски


източник

военное обозрение