morskivestnik.com
Ето, че си имаме и Закон за резерва на въоръжените сили, да ни е честито! Сигурно сте забелязали, че когато генерал Аню Ангелов се захване с нещо, постига го. Преди седемнадесет години, бидейки заместник-началник на Генералния щаб, движеше приемането на Закона за отбраната и въоръжените сили. И се прие, при това по-добър от предшественика, стигнал до второ четене в Народното събрание, провалено от падането на правителството на Филип Димитров. Генерал Ангелов получи за труда си наградно оръжие и замина на дипломатическа работа, а когато се завърна в страната, законът беше променен - не на 180, на 1800 градуса, нищо не беше останало, една дрипа! Междувременно се прие нов текст, който... – няма да ви занимавам повече с тази тема, вие си знаете. Но за резерва искам да кажа едно-друго.
Ще има резерв, ще има и запас, както вече сте научили. Касае хора и техника. Тези от резерва ще бъдат нещо като заместител, при нужда могат и да допълват. Онези от запаса ще са във втора глуха, ще ги водят на отчет, колкото да не е без хич. Хората от резерва ще бъдат по-добре подготвени, особено от „активния”. За целта регулярно ще им организират необходимите „подготовки”. Което трудно ще се случи – то с кадровите не става в задоволителна степен, ние за резервистите ще седнем да мислим! В „по-добри времена” обаче – може. Но по-добри времена няма да има. Защото никога не е имало, „измокрен, гладен, уморен”, нали не сте забравили?
Така е в САЩ, в Деня на ветераните ... (http://upload.wikimedia.org/wikipedia)
Мисля си, какво ще стане със съюзите на резервистите и запасните, с онези генерали и полковници в редиците, по на 60-70-80-90 години, Господ здраве да им дава. Сигурно ще си я карат както досега, абсолютно независими - сещате се защо. Ама в устава за войсковата служба пишело, че право на униформа, носена на националните празници, имат само офицерите от резерва. Няма нищо, това може да се промени, но в новия закон пишело и че полученото военно звание се запазва след уволнение само на офицерите от резерва, а той приключва за всички при навършването на 60-годишна възраст. На 63 години те отписват и от запаса, няма защо да се чудим. Така нашите съюзи могат да се окажат с твърде нелицеприятен фасон - на „бившите”. Пусти език, богато нещо, в една думичка само има толкова нюанси - ако ще те броят за „бивш”, по-добре да те броят за умрял! Ако вместо буквичките о. р. или о. з. пред званието ми напишат като в медицински картон б. о., сигурно ще се срамувам. Ама то и звание няма да имам, така че - бял кахър. Бял кахър, ама за мене, има и хора скроени по-така. Прочетох, че група експерти, начело с „армейски генерал” Тотомиров, провеждала курсове по корпоративна сигурност - те у село не го искат, той още пита за поповата къща!
Стига празни приказки, да кажа и какъв ми е зорът. Препрочетох неотдавна един любопитен статут - на военния ветеран от САЩ. Ние нали все с тях се сравняваме, дали да не погледнем там какво е написано и за тези, които са били, но вече не са.
Пише, че в съответствие със законодателството на страната, ветеранът от въоръжените сили има статут на особен субект на обществени отношения, на който се предоставят социални гаранции. Какъв особен статут и какви гаранции - струва си да се знае, повярвайте ми. И не става дума само за ветерани от войните и военноинвалиди. Да ме прощават вехтите генерали, ама от социална защита имат нужда не само те и пенсионираните полковници, а и онези, които са изритани от военна служба след 10-15 години служба - дори във Франция, Белгия, Холандия, Естония, Великобритания.