otbrana.com

Днес се навършват 100 години от приемането на Закона за Военната академия от 15-то Народно събрание. Събитието ще бъде отбелязано с валидиране на илюстрована пощенска карта, в което ще участва и заместник-министърът на отбраната Августина Цветкова. Също днес заместник-началникът на отбраната генерал-майор Йордан Йорданов ще изнесе публична лекция на тема: „Предизвикателства пред военнообразователната система на Република България в контекста на интелигентната отбрана”. По този повод предоставяме на вашето внимание статията на полковник доцент д-р Станчо Станчев, началник на научна секция „Военноисторически изследвания и поуки от практиката” в ИПИО на Военна академия „Георги С. Раковски”. Статията е публикувана във февруарския брой на списание „Военен глас”.

След разгрома на Илинденско-Преображенско въстание става ясно, че постигането на идеалите за националното обединение на България минава през война с Турция. Засилва се дейността по модернизацията и организационното изграждане на армията. Развитието на военното дело поставя нови изисквания към бойната подготовка на войската и преди всичко към нейния команден състав. Българското военно ръководство си дава сметка, че образованието и подготовката, която получават младите офицери във Военното училище не е достатъчна и за управлението на новосъздадените полкове, бригади и дивизии са необходими командири с висше военно образувание. Придобиването на такова образование от български офицери дотогава става в чуждестранни военни академии.

На 11 декември 1911 г. министърът на войната генерал-майор Никифор Никифоров представя пред цар Фердинанд І законопроект за създаването на военна академия. Държавният глава поставя резолюция: “Одобрявам с особена радост внасянето на този законопроект в ХV Обикновено Народно събрание и поздравявам армията с това щастливо и съдбоносно решение”.

През Първата редовна сесия на ХV Обикновено Народно събрание, след разгорещени разисквания, на 1 март 1912 г., законопроектът е приет като „Закон за създаване на Българската военна академия” и влиза в сила от 8 май 1912 г. В него се регламентира, че Военната академия се създава “за придобиване на висше образование от офицерите от българската войска” и за подготовката на генералщабни кадри.

В първият Правилник за военната академия, утвърден с указ 39 от 1912 г. е регламентиран редът за прием в академията. Кандидатите за обучение трябва да имат офицерски стаж от четири до осем години, като половината от този срок да е преминал в строя. Освен това се изисква да имат добра атестационна оценка, да са физически здрави и да успеят да издържат успешно приемните изпити. Полагат се предварителен изпит при щабовете на инспекционните области и встъпителен изпит в самата академия. В предварителния изпит се включват въпроси по Обща тактика, Военна история, Артилерия, Фортификация, Всеобща история, География и Български език, а във встъпителния изпит по Тактика на родовете войски, Администрация, Топография и чертане, френски или немски език и езда.

Редът за провеждането на изпитите подробно е отразен в издадената през 1912 г. „Инструкция за произвеждане на проверочните и встъпителни конкурсни изпити за военната академия”. Изпитите са писмени и включват разработването на определена тема или задача, които предварително се съставят в Щаба на армията и в запечатан плик се изпращат до началниците на военно-инспекционни области.

За провеждането на предварителния изпит се назначава комисия под председателството на един от командирите на бригади. Негово задължение е, след завършването на изпита, да събере всички разработки на кандидатите и със съпровождащ протокол да ги изпрати в Щаба на армията. Там се съставя комисия за проверка, под ръководството на генерал от софийския гарнизон. В зависимост от броя на предметите, включени в изпита се съставят толкова тричленни подкомисии. До встъпителния изпит във Военната академия се допускат само издържалите предварителния изпит офицери. Комисията се назначава и председателства от началника на академията. Той определя и изпитните теми по отделните предмети.

Съгласно Закона за военната академия за обучение ежегодно могат да се приемат до 20 офицера от всички родове войски. Срокът за обучение е три години. Първите кандидати за обучение в академията се явяват на предварителен конкурсен изпит през юни 1912 г. От тях се класират за встъпителния изпит 21 офицера, от които трима капитани и 18 поручици. На 9 август 1912 г. са обявени резултатите от изпитите. На първо място с общ бал от 136.47 се класира поручик Константин Трифонов, следван от поручик Иван Халачев от 5-и артилер. полк. Предвижда се встъпителният изпит във военната академия да се насрочи на 15 септември 1912 г., но обявяването на мобилизацията и включването на България в Балканската война осуетява неговото провеждане.

Едва на 12 май 1914 г. министърът на войната ген.-майор Кл. Бояджиев със своя заповед признава резултатите от предварителния изпит във военно-инспекционните области през 1912 г. и обявява списъка на кандидатите, които се класират за встъпителния изпит в академията и заповядва същият да се проведе през втората половина на септември. От първоначалният списък е изваден само класиралият се на десето място поручик Никола Рачев от 3-и артилер. полк.

Встъпителният изпит във военната академия се провежда вместо през втората половина на септември два месеца по-късно, на 27 декември. Новият министър на войната ген.-лейтенант Ив. Фичев заповядва номинираните офицери да се явят на 24 декември 1914 г. в академията, след като сдадат старите си длъжности.

Със своя заповед 28 от 27 декември началника на военната академия полк. Станчев обявява списъка на кандидатите за слушатели и заповядва до обявяването на резултатите от изпитите те да се водят като командировани. Междувременно поручиците от 1912 г. са произведени в следващо звание и всички вече са капитани.

Резултатите от встъпителния изпит са обявени в министерска заповед на 28 януари 1915 г. Всички кандидатстващи 20 офицера издържат успешно конкурсния изпит и са приети за слушатели във военната академия. Отново първи в класирането е капитан Константин Трифонов следван от капитан Кирил Преславски и двамата от Военното училище. На началниците на части се разпорежда да водят приетите в академията офицери в дългосрочна командировка.

В неделя, на 4 януари 1915 г. при тържествена обстановка се открива Военната академия. Сред официалните гости са цар Фердинанд, министър-председателя и всички министри от правителството, председателя на народното събрание, началника на Щаба на армията и всички генерали от софийския гарнизон, ректора на софийския университет е др.. След молебена, отслужен от епископ Варлаам цар Фердинанд открива академията. В словото си той споделя, че е видял реализирано едно свое отдавнашно желание – откриване на висше военно-учебно заведение в България.

От началото на януари 1915 г. слушателите от първия випуск на военната академия започват редовни занятия. Техни преподаватели са подполковник Ат. Каишев и майорите Ал. Ганчев, Ст. Нойков, Йос. Разсуканов и Ал.Димитров. Като хоноровани преподаватели са привлечени преподавателите от Софийския университет проф. В. Златарски по история и Димитър Гаджанов по турски език.

В средата на 1915 г. започва подготовката за приемане и на втория випуск във военната академия. На 11 юни с министерска заповед се определя състава на комисията за оценка на писмените работи на кандидатите за обучение в академията. Председател на комисията е полковник Митов. Подкомисията по военна история се оглавяваното подп. Йоран Венедиков, по обща история от подп. П. Дървингов, по тактика от подп. Разсуканов, по география от майор К.Николов, по артилерия от подп. Константинов, по фортификация от подп. Попов и по български език от подп. Андреев.

На 22 август 1915 г. се обявява списъкът на офицерите издържали успешно предварителния конкурсен изпит за постъпване във военната академия. Във втория випуск са класирани 25 офицера, на които се разпорежда да се явят на 3 септември във военната академия за преминаване на встъпителния конкурсен изпит.

След обявяването на мобилизацията през септември 1915 г. и включването на България в Първата световна война занятията във военната академия са прекратени и преподавателите и слушателите получават назначения в щабовете и войските. Така първият випуск не успява да завърши обучението си, а втория дори и не започва учебните занятия.

По силата на наложените ограничения от Ньойския договор след края на Първата световна война на България е забранено да има военна академия. През 1922 г. във военното училище започва скрито да функционира преподавателски курс, предназначението на който е да дава академично образование. Предполага се, че част от слушателите от първия випуск продължават образованието си в курса. От випуска остават да служат след 1922 г. 8 офицери. Четирима от тях достигат до звание ген.-майор и четирима до звание полковник. Останалите са освободени от армията като подполковници и майори.