start.bg
На 25 февруари вицепремиерът на Русия Дмитрий Рогозин за пореден път изтъкна необходимостта от намиране на пробивни идеи за създаване на нови руски оръжия. Недостигът на съвременно оръжие е един от главните армейски проблеми, но увличането по перспективна техника може и да е още по-опасно.

Подновилите се след продължително прекъсване доставки на техника за Въоръжените сили на Русия са необходими както за поддържане на отбранителната способност на страната, така и за „съживяване” на стоялата дълго време без движение национална отбранителна промишленост. Но често пъти техниката, идваща в армията, е построена още на основата на съветски разработки, което налага ограничения върху нейните възможности и потенциал за модернизиране.

В редица случаи тези ограничения се премахват за сметка на ново оборудване, както например стана с изтребителя Су-35 – последната машина, построена на платформата на Т-10С, известна по наименованието на основната серийна машина Су-27. Въпреки че първият полет на Т-10С се състоя преди повече от 30 години, Су-35 е съвременен самолет, способен да изпълнява всички задачи.

Съветските платформи е невъзможно да се развиват до безкрай, но създавайки нова техника, отбранителната промишленост рискува да се сблъска и с принципно нови проблеми.

За Русия, колкото и да е странно, ситуацията до голяма степен е улеснена: националната отбранителна промишленост има за пример чуждият технологически скок, т.е. постиженията и грешките им: след 1991 година САЩ заложиха на глобално военнотехническо предимство и имат определени успехи, но като цяло не успяха да решат тази задача.

Първата причина на неуспеха е в коренните различия на войните, които са водени от САЩ след приключването на "студената война". Както показва практиката, разгромяването на въоръжените сили и инфраструктурата на страни от третия свят не представлява проблем за американската военна машина. Проблем стана удържането на контрола след победата в мълниеносната война. Съвременното оборудване и въоръженията значително улесниха тази задача, но главната тежест в такава война както и преди носи пехотинецът със своето огнестрелно оръжие.

Втората причина е в технологическата бариера: промишлеността и науката достигнаха границите на възможностите на химическото гориво за двигателите с вътрешно изгаряне, турбореактивните и ракетните двигатели, материалите.

От 1995 до 2010 година САЩ затвориха 22 програми за нова техника само за сухопътните войски. Незавършените работи костваха над 30 милиарда долара, без да се смятат затворените по същите причини програми за Военновъздушните сили и Военноморския флот на САЩ. Един от най-скъпите затворени проекти стана програмата „Бойни системи на бъдещето”. Можем да си спомним и други проекти: хеликоптерът RAH-66 Comanche, реактивната система за залпов огън ATACMS BAT, самоходната артилерийска система Crusader и други проекти, увличането по тактико-техническите характеристики на които не оправда високата стойност и многогодишния процес на създаването им.

Причина на провала стана и прекалената мащабност на разработките. Съгласно признание на бившия министър на отбраната на САЩ Роберт Гейтс, „опитът да се смени всичко наведнъж с абсолютно ново завършва със скъпоструваща катастрофа”.

Горепосоченото трябва да стане поука за Русия: създаването на принципно нова техника е оправдано само при тесен кръг условия. Ограничените в сравнение със САЩ ресурси принуждават Русия да бъде още по-предпазлива във военните си разходи.

Засега Русия се придържа към претеглена политика в сферата на новите разработки: безперспективни проекти в плановете няма, всички създавани системи са жизнено необходими на армията и нямат реални „евтини” алтернативи. Това стана възможно благодарение на повишаването на ролята на военните в системата на държавната отбранителна поръчка. От баланса между военните и представителите на отбранителната промишленост ще зависи много, ако не и всичко.