start.bg

Дуайт Айзенхауер На 9 март 1957 година американският парламент утвърди външнополитическата доктрина, насочена към укрепване позициите на Вашингтон с Близкия и Средния Изток. Автори на документа станаха президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер и държавният секретар Джон Фостър Далес.

Съгласно доктрината, всяка страна от региона може да помоли икономическа или военна помощ от САЩ, ако бъде подложена на агресия от страна на друга държава. Всъщност, президентът получаваше право по свое усмотрение да използва военна сила в този район. Американските власти си поставяха и друга цел: да отслабят влиянието на СССР в региона.

Приемането на новата доктрина на САЩ стана реакция на провала на англо-френско-израелската агресия против Египет през 1956 година, свързана със съдбата на Суецкия канал – едно от основните водни пътища в света. Конфликтът получи названието „Суецката криза”, важна роля в която изигра СССР. Съветският лидер Никита Хрушчов заплашваше Великобритания, Франция и Израел с решителни мерки, включително до нанасяне на ракетни удари. Подобен сценарий би могъл да доведе до ядрена война между СССР и САЩ, които неизбежно щяха да защитават своите съюзници. В резултат, Вашингтон поиска от агресорите да спрат военните действия.

Доктрината, всъщност, поставяше задачата не само за укрепване на влиянието на Вашингтон в Близкия и Средния Изток, но и за създаване там на военен плацдарм, насочен против социалистическия лагер, преди всичко – против СССР. Айзенхауер откровено изказа готовността на американските войски да защитават териториалната цялост и политическата независимост на страните, които се нуждаят от помощ, против агресията на която и да е нация, контролирана от „международния комунизъм”.

Именно от тази „заплаха” САЩ искаха да спасят арабските страни, като въведат там своя хегемония с помощта на намеса във вътрешните работи и контрол върху външната политика. През 1957 година доктрината на Айзенхауер бе приложена под предлог за защита на Йордания от „агресията” на Сирия. През 1958 година САЩ осъществиха пряка интервенция на Ливан, а след 9 години подкрепиха въоръжената агресия на Израел против арабските страни.

След разпадането на СССР, който беше противовес на САЩ в региона, Вашингтон активизира усилията, за които се говори в доктрината. Но днешните реалности ще накарат САЩ да коригират отношението си към политиката в арабския свят, смята ръководителят на Центъра за източни изследвания на Дипломатическата академия на МВнР на Русия Андрей Володин:

- Тогава изглеждаше, че САЩ нямат пречки за изграждане на еднополярен свят, за установяване на решаващата им роля в Близкия Изток. Но много неща се промениха. Преди всичко се промени самият свят. В него САЩ все още са най-силна страна. Но този свят повече не може да се развива по законите, които се определят от САЩ. В този свят вече се налага да се съобразяват своите интереси и действия с интересите на други страни. И тази главна промяна през близкото десетилетие ще определя политиката на САЩ в Близкия и Средния Изток. Това ще бъде процес на едно болезнено приспособяване на американската политика към онези реалности, които се формират независимо от волята на САЩ в региона.

Днес лозунгите на САЩ и други западни страни за необходимостта от демократични реформи често стават параван за сваляне на неугодни режими, както това стана в Северна Африка. Ето мнението на Андрей Володин:

- Намесата във вътрешните работи на други държави не само че противоречи на Устава на ООН. Това противоречи на здравия смисъл. САЩ и най-близките им съюзници – Франция и Великобритания – се опитват да натрапят удобно за тях политическо устройство на някои страни на Близкия и Средния Изток. Но тази практика е явно обречена на провал: те настояват за демокрация от американски тип в Сирия и Либия, но ние виждаме каква демокрация се получава в Либия. Надявам се, че в Сирия такава демокрация няма да има.

Очевидно е, че в Близкия и Средния Изток и в бъдеще ще се преплитат геополитическите и икономически интереси на най-големите световни играчи. Русия ясно формулира принципите, от които следва да се ръководят отговорните членки на световната общност в този сложен регион: ненамеса във вътрешните работи на държавите, тяхното единство и териториална цялост. А действията на САЩ и техните съюзници в Ирак и Либия доведоха до хаос и фактическо разпадане на тези страни.

/ruvr.ru/