otbrana.com

Ние българите сме народ, който често се самокритикува и дори самоосмива и не винаги цени по достойнство своето. Понякога сме склонни да приемем нещо свое за значимо и велико само ако така го оценят чужденци. Трябва ли обаче някой друг да признае, че българинът е направил ценни приноси в културата на отделни народи и в човешката цивилизация като цяло, които са видими и реални за всеки непредубеден? Българинът не е лишен от дарби за нови приноси и днес. Това го показват настоящите поколения българи, независимо от това, с какво се занимават и къде по света се намират.

Изключително много за малка България са световните приноси във военното дело. Една голяма част от тях дава нашата славна артилерия.

Деветдесет и девет години изминаха от оня героичен за българското войнство и ценен за световната военна история боен подвиг, тържествено увенчан с победа на 13 март 1913 г. Тогава крепостта Одрин, създадена да противостои именно на нас българите, пада, победена и повалена от ударите на нашия разрушителен артилерийски огън и завладяна с победния устрем на нашите храбри войски от Втора армия на генерал Никола Иванов.

Това неочаквано от песимизма на теоретиците дело на българската военна сила опровергава предубежденията относно силата на укрепените пунктове и показа тогава на целия военен свят на какво е способна Българската армия, какво могат артилерията и българският дух, когато се действа, за да се победи на всяка цена.

Блясъкът на този военен подвиг не ще отслабне никога. Ще изтече много време, ще се сменят ред поколения, но времето никога няма да притъпи в съзнанието на потомството великата победа, която заедно с редица други победни подвизи на българския войник съставлява едни от най-бляскавите страници на военната ни история.

Балканската война създаде герои - творци, достойни наследници на ратниците от нашето духовно и политическо възраждане. Това беше елитът на българския народ, неговата енергия, сила, гений и вяра. Това бяха героите, които поставиха идеята за обединението на българския народ и правото и свободата му над живота си. Те са тези, които поетът възпя, възпя тяхното геройство и самопожертвование за благото на родината. Те са героите, минали не във вечните жилища, не в гробовете, а в сърцата на признателните поколения - живи скрижали на честта, славата и безсмъртието.

Те ратуваха да защитят и отстоят едно висше човешко право - правото на българския народ да се обедини в своите етнически вековни граници, срещу които бяха насочени ножовете, пушките и топовните гърла, а и коварната дипломация на толкова близки и далечни народни врагове и недоброжелатели, които не разбраха и не искаха да разберат българския народ и неговия възвишен порив за национално обединение.

И наистина, ако има народ, който напълно знае защо е воювал, защо е пролял скъпата кръв на своите синове - това несъмнено е българският народ. Той води една безпримерна война не просто от желание да покаже, че е по-силен от противника, не от влечение към военното изкуство, не да обсеби чужди земи, не да унищожава други държави. Той, българският народ, се бори за една свята правда, бори се за своята свобода, за свободата на всички българи извън майката родина. И побеждава, защото е със силен морален дух, защото мисли и действа като един човек.

България се готви дълго и започва тази война с един неописуем възторг, който трудно може да се разбере и възприеме от другите народи, непознаващи вековните страдания на народа ни. Към началото на Балканската война България (4,43 милиона население и 96 345 кв. км площ) беше най-силната водеща държава на Балканите. Четири и половина милионна България мобилизира във войната почти всичките си налични запасни и българската армия нараства на 607 422 души. "Българският народ - писа Радко Димитриев - беше дал на армията си около 12 на сто от цялото население. Такова напрежение Европа не познаваше досега освен на теория. Ние първи реализирахме последната, като създадохме в пълния смисъл на думата армия - въоръжен народ".

Непосредствено преди войната ние имаме сравнително слаба и главно старомодна артилерия. Последната може да стреля едва на 4-5 км разстояние и има сравнително малко снаряди. Полските оръдия са с калибър 7,5 см, а обсадните - 12 и 15 см. Броят на гаубиците - главното оръжие срещу една укрепена позиция, е недостатъчен. А всичко това би могло да бъде по-добро, т.е. артилерията ни да бъде във всяко отношение по-силна и по-многобройна, ако в периода на подготовката на войната бяха похарчени няколко десетки милиона лева за тази цел. Според сметката, която прави артилерийската инспекция през 1911 г., за доставка на един тежък артилерийски полк са били нужни около 30 милиона лева. Тогава ние щяхме да имаме общо около 300 модерни тежки оръдия, а не само 100, с които разполагаме в навечерието на войната. Някои съвременници определят това като грешка, а други като престъпление към народните интереси. Показва го фактът, че по време на войната нашето висше командване е принудено да поиска от сърбите техните тежки батареи, току-що получени от чужбина. Сърбите ни изпреварват и се оказват по-предвидливи и по-предприемчиви от нас. Тази сделка е една от главните причини в последствие за сръбските претенции в Македония и за неизпълнение на договора им с нас. За щастие нашата артилерия се командва от прекрасни артилеристи, които изтръгват от наличните, макар и не най-модерни оръдия максималното, което те можеха да дадат. Начело на тежката ни артилерия във Втора армия, командвана от генерал Никола Иванов, стои един знаещ и можещ артилерист - полковник Загорски. Един от неговите най-ценни помощници е командирът на Софийския крепостен артилерийски батальон полковник Славчев, просветен и действен офицер. Началник на артилерията на 1-ва отделна армия Димитър Перниклийски,полковник Димитър Каданов командир на 9 –ти артилерийски полк, полковник Петър Георгиев командир на 3-ти планински артилерийски полк, полковник Петър Вариклечков командир на 6-ти артилерийски полк.Полковник Владимир Вазов – командир на 4-ти артилерийски полк. Тези офицери, образовани и енергични, бяха проучили основно Одринската крепост и нейните слабости още по време на мирновременните занятия и се явяват под Одрин с един готов до най-малките подробности разработен план за действие на артилерията ни.

Нека споменем имената на офицерите артилеристи разнесли славата на шуменските артилерийски полкове по ЕскиПолос и Петра, Селиолу и Караагач, Чонгора до фортовете на Одрин Айваз баба и Айджиолу.Това саполковник Георги Манов командир на 5-ти скорострелен артилерийски полк, Подполковник Димитър Кацаров командир на 5-ти нескорострелен полк, командирът на Шуменския крепостен артилерийски батальон подполковник Вълчанов.След тях следва една цяла плеяда от отлични командири артилерийски отделения и батареи. Това са командирите на артилерийски отделения майор Друмев, майор Стайчев , майор Дачев, подполковник Дворянов, майор Васил Савов, командирите на батареи майор Марчев, капитан Тодоров, майор Джумалиев, майор Жеков, капитан Славов, капитан Няголов и други.

Пред българското военно командване стои дилемата, как да се постъпи с Одринската крепост. Началникът на щаба на войската генерал Фичев застъпва становището, че не трябва да се атакува крепостта, защото подобна атака може да ни струва безполезно много жертви. Той иска крепостта да бъде само обходена и наблюдавана, докато завърши главното сражение между двете неприятелски полски армии. Българската армия трябваше да се изправи открито срещу силната турска крепост и от нейния успех щеше да зависи целият ход на войната. Генерал-майор Георги Вазов, командир на Източния сектор, обаче произнася крилатите слова - "Слава, слава или смърт ни чака утре! Сега или никога ние трябва да влезем в Одрин...". Така колелото на голямото историческо събитие на нова България се завърта и само за два дни българската армия влиза в първата турска столица на Балканите.

През нощта на 12 март войските на Източния сектор започват да се придвижват към предната турска позиция. Към 6 часа сутринта гръмко "ура" огласява височините по целия им 10-километров фронт, а след малко телефоните съобщават, че турците са побягнали към фортовете, като изоставят на предните позиции оръдия и началници. Нашата полска артилерия смело се изкачва върху заетата позиция и започва да стреля срещу турските крепостни батареи и дори взема известно надмощие над тях.

Какво да се прави по-нататък? Целта, която е определила главната квартира, бе постигната, турската предна позиция е заета. Към 9 часа генерал Вазов разпраща заповедта за по-нататъшно настъпление и атака на фортовете.

В атаката се включва и тежката ни артилерия. Последната преди това е открила огън, за да подпомогне полската артилерия. Нейната стрелба в много кратко време става съкрушителна за противника. Върху участъците на фортовете Айвазбаба, Айджийолу, Таштабия се издига висок стълб от дима на разривите на снарядите, като трясъкът им започва да се слива в един общ тътнеж. Това е невиждано и нечувано за войските ни зрелище. Скоро турската артилерия замлъква окончателно. Нашите пехотинци обръщат учудени погледи към крепостта и дори най-малодушните са принудени да повярват в нашия успех. Мнозина започват спокойно да се разхождат прави по позицията.

След кратко съвещание с командирите командването решава пехотата да започне настъпление в 13,30 часа. Целия следобед пехотата напредва бавно и предпазливо. На мръкване генерал Вазов заповядва на настъпващите части да се доближат до турските позиции и да ги щурмуват с изгряването на луната, т.е. към 22,30 ч. Артилерията продължава усилено своята стрелба. Някои командири започват да нервничат и искат да се прекрати стрелбата, защото снарядите започват да привършват, а оръдията са нагрети до краен предел и започват да стрелят неточно. Нашите войски продължават да напредват и в 2 ч. през нощта подпоручик Драгиев докладва от форт Айджийолу и моли артилерията да прекрати стрелбата по форта, защото нашата пехота вече го е заела. Тежката ни артилерия веднага пренася стрелбата на запад, за да образува огнена преграда, така че да не може през нея да проникне никаква турска контраатака.

Часът наближава 5 сутринта. Започва да се развиделява. В този момент нашите полски батареи, изпратени към Айджийолу, се носят стремително по полесражението с вик "ура". Този вик е чут и подхванат от близките пехотни части от резервите. Пехотата надига глава и вижда невиждано зрелище - артилерията "атакува". Духът на всички е повдигнат до най-голяма висота. Пехотата по целия фронт преминава в атака. Към 7 ч. сутринта звуците на "Шуми Марица" се чуват от всички страни. Одрин е в наши ръце...

Овладяването на прочутата Одринска крепост е безспорен триумф на българското военно изкуство. След неудържима щикова атака и ураганен артилерийски огън на 13 март 1913 г. масовият героизъм на българските войни се увенчава с бляскава победа. В. "Таймс" по това време отбелязва: "Мощно прозвуча българският химн "Шуми Марица", подхванат от хиляди здрави гърла. С викове "ура" българите се втурнаха с щик срещу защитниците на крепостта, които не очакваха такава атака и се разбягаха, като отчасти захвърлиха оръжието си".
http://pan.bg/gallery/albums/userpics/10180/thumb_art_shumen.jpg

Светът беше удивен от новината, че за по-малко от два дни Одрин падна. Кой ли не дойде в Одрин на място да се учи от нас на артилерия – италианци, французи, британци, американци, канадци, германци, белгийци, руснаци, холандци и дори японци. Същият този свят научи и през Първата световна война използваше българските артилерийски изобретения – обезпокоителния огън, какъвто прилагаше обсадната артилерия по укрепленията нощем; преградния огън – българската огнева завеса на 13 март през нощта; барабанния огън – българската артилерийска стрелба по мястото на подготвения пробив; огневия валяк – зад какъвто огън шестваше напред победоносната пехота на 13 март сутринта.

Зад тази велика победа стоят имената на хиляди български герои. Само на 11, 12 и 13 март 1913 година при Одрин паднаха убити 24 офицери и 1292 войници. Ранени са 94 офицери и 6235 войници. Общият брой на загиналите шуменски артилеристи по време на Балканските и Първата световна война e 216 души.

Нужно е ние да споменем делата и саможертвата на всички ония български юнаци, които сложиха кости на бойните поля за свободата на родната ни земя. Нека се преклоним пред техните добродетели и любов към отечеството, в името, на които те проляха своята кръв, за да обединят българския народ в една обща цялостна държава. За да я има България завинаги! Вечна памет на героите! Чест и слава за великия български войник!

Полковник инж. доцент д-р Нелко Ненов