otbrana.com

На 12.03.2012 г. Служба „Военна информация” на МО се сдоби с нов директор. Новоназначеният директор на службата е полковник от резерва Веселин Иванов. Охотно е публикувал своите биографични данни в електронната страница на СлВИ. Краткият поглед върху тях дава възможност да се забележи, че са спестени доста факти от служебната му кариера. Дали пък нещо не са неудобни? Или може би като са спестени, те са забравени. Така никой не знае кое как е било, а и новият директор на военното разузнаване е като чисто нов. С почти натовски вид, научи Otbrana.com от свои източници.

Например, г-н Веселин Иванов (военен пенсионер от 2010 г.) е пропуснал, или може би е забравил да впише специалността, която е завършил през 1978 г. във Висшето народно военно училище „В. Левски” в гр. Велико Търново. Това е закритата в онези години за широката общественост специалност „Разузнаване”. Тази специалност се изучава само в общовойсковото училище. За другите видове и родове войски и сили кадрите за съответното разузнаване не се подготвят в отделна специалност. Те се набавят в хода на службата, с частична квалификация, когато на офицера му се наложи да служи в съответното артилерийско, инженерно, въздушно, военноморско или друго разузнаване. А за сухопътни войски тогавашното командване на армията се е погрижило. Създадена е отделна специалност. И в нея усърдно се изучават два балкански езика – турски и гръцки език. Половината разузнавачи учат турски, другата половина – гръцки език. Нали по това време Турция и Гърция са нашите противници от НАТО? Трябва тогава да имаме офицери, познавачи на съответните армии, да владеят и съответния език. Тази „подробност” в биографията на офицера от резерва Иванов е спестена. Не поради недоглеждане, не поради амнезия, а поради умишлено скриване на този аспект. И как няма? Ще вземе това да му попречи съюзниците от НАТО да го приемат като равен, а може и да не споделят с него каквото трябва. Всеки се пази. Особено след онези течове на информация, появили се в аферата „Уикилийкс”. А иначе командирите от щабовете и войските не без гордост си пишат специалността, която са завършили – танкист, ракетчик, пехотинец, пилот. Но нашият случай не е такъв. Трябва да си го скрием, че някой ще се сети, че сегашният директор май е служил в Разузнавателно управление на Генералния щаб. Защото като се направи сметка, това управление беше закрито след 1991 г. Значи г-н директора е бил офицер от РУ-ГЩ, след като е минал през всички длъжности във военното разузнаване. Нищо, че е написал, че е бил началник на направление, а после началник на сектор. Всеки кадровик в МО и ГЩ знае, че това е едно и също, само името през годините се смени. Да звучи „по-западно” и да не се превежда. Сектор е на английски език, сектор е и на български. А нивото е едно и също. Но позициите в биографията изглеждат повече, звучи по-авторитетно, а и лесно можеш да се заблудиш. Особено ако не си вътре в системата.

Друг важен момент от амнезията на новия старши военен разузнавач е първият му престой в посолството в Гърция. Тогавашният капитан Иванов е престоял в гръцката столица от 1988 до 1990 г., като секретар на военновъздушния аташе на България в Атина. Това са последните години от съществуването на Варшавския договор. Дали поради частична амнезия от онова време или по „практически” съображения, Веселин Иванов е забравил за цели две години от службата си в столицата на тогавашния ни военен противник – Гърция. Затова не ги е отбелязал в биографията. С този мандат в Атина започва и задграничната му кариера, която в годините на демокрация продължава с още два мандата - като военновъздушен аташе, а после и аташе по отбраната. Доста съмнително звучат добрите спомени за задграничните мандати след 1991 г., прилежно отбелязани в кариерния му лист, но май полковникът от резерва не иска да си спомня за първия мандат. Може би това би му навредило на биографията, която, колкото и да е „напудрена”, си остава твърде постна. От нея например се вижда, че през цялата си служба разузнавачът Иванов нито веднъж не е учил в страна от НАТО. Не са го изпращали, а и на какъв език да учи? Освен гръцки, другите му езици, които е посочил, че владее, са на твърде скромно лингвистично ниво. А и в армията това се удостоверява с документ за владеене СТАНАГ. Само че този СТАНАГ се получава във ВА „Раковски” след съответните изпити. Но за да се явиш, трябва да владееш съответните езици. Иначе най-лесно е да си ги напишеш в биографията, та да изглежда, че си полиглот. Както е направил началникът на военните разведки. Нищо, че на срещите с американски колеги, господин Иванов се „представя” с преводач – някой младши офицер. И вцепенява от изненада натовските офицери с липсата на владеене на английски език и то в средата, където това е недопустимо. Защото едно от важните качества на разузнавача е да знае чужди езици. Как сега да накара подчинените си да се явяват на изпити на СТАНАГ, като самият той няма?

През цялата си кариера на военен разузнавач Веселин Иванов е работил само в една страна – Гърция. Други страни той не познава. Не е служил никъде освен в Гърция. Що се отнася до НАТО и ЕС, тях познава като организации само от вестниците. Е, сега може би достойно „представя” България в Комитета по разузнаване на НАТО в Брюксел, където колегите му се чудят откъде дойде „колегата” им, след като никога преди това не са чували за него. Никога не е бил в ръководството на българското военно разузнаване, тоест бил е на твърде ниска позиция за да знае някой нещо за него.

Но късметът му излиза когато министър Аню Ангелов става министър. Как и по какви критерии Аню е подбрал въпросният полковник от резерва за заместник-директор на военните разведки, а от онзи ден и за директор, засега никой не знае. Но много негови подчинени се досещат. Нищо, че министърът отговори в Парламента преди няколко дни, че не се сещал за никакви „лични” мотиви. Ще дойде време някой да ги извади на показ. Засега се пазят в тайна. Ама няма тайна, която да си остане завинаги такава. Рано или късно нещата излизат. И тогава става ясно всичко за шуробаджанащината, която министър Аню Ньойски „преследва” отколе. Нищо, че се прави, че не е разбрал въпроса, зададен му от депутат в Народното събрание. Ще дойде време и ще се разбере кой кого и защо е назначавал, и дали професионалните качества са били отпред. Или е било една поредна крачка от Анювите маньоври, които върти, откакто е станал някакъв началник в армията.

А ние се чудим в коя държава живеем и каква армия имаме. И с какви началници.