Един от най-авторитетните ни лекари гастроентерологът проф. д-р Крум Кацаров наскоро беше удостоен с орден „Стара планина“ – втора степен, за големи заслуги към военномедицинското дело у нас. До тази награда той стига с веруюто, че медицинските успехи са несравними с тези в спорта или изкуството, където постиженията са само лични. Медицината е колективно дело и не можеш сам да постигнеш нещо, казва проф. Кацаров. Дори да си на върха на екин екип, наградата персонализира усилията на цял колектив. За него тя реално отличава не само клиниката и всички хора, с които е работил, но и самата ВМА. „Това е награда за нещо, което сме направили, т.е. една награда за колективно творчество”, тегли чертата под тържествения спомен гастроентерологът, пред чийто кабинет се редят пациенти от цялата страна. В медицината няма как в нея да бъдеш индивидуалист. При слаб колектив и резултатът е слаб, убеден е професорът.
Едно от най-важните неща, с които най-много се гордее д-р Кацаров, е школата от специалисти, която клиниката създава. Но не го приема само като свое дело, а и на проф.Таков, шеф на киниката преди него. Като днес е доволен от изграждането на един мултидисциплинарен екип не само с гастроентеролози, но и хирурзи, анестезиолози. И го оприличава на много добре „сглобен” оркестър, който свири всякаква музика в тази част на медицината – гастроентерологията, коремната хирургия, чернодробната трансплантация и въобще трансплантациите, които биха могли да се правят в коремните органи. Екипът, граден повече от 15 г., е готов за това.
След много години в здравната система проф. Кацаров смята, че по-стойностните колективи, когато мотивът не е само печалба, а и развиването на медицината напред, може да се създават по принцип само в големи болнични комплекси, които са държавни. Само държавата може „да обере” икономическите луфтове, когато реши, като консумативи, медикаменти. Тя ти дава простор, който трудно получаваш на място, където всичко е остойностено. Всяка болница неизбежно го прави, но държавната, каквато е ВМА, предполага по-голяма свобода на екипите за неща извън икономическите ограничения. А медицинската наука и практика няма и как да се развиват, ако стоиш само в калъпа на икономическите параметри.
Д-р Крум Кацаров не обича въпроси от рода на „най-тежкият ви случай” или “най-голямото предизвикателство”. Защото лекарите според него обикновено помнят неуспехите. Неуспехите те научават и носят опит, понякога горчив. Той харесва определението на физика Нилс Бор, че експерт е човекът, направил всички възможни грешки в дадена област. Защото успехът и поздравленията в стил „колко си велик” минават и отминават… Но там, където се е случил пробив, не си успял или има усложнения, те са те научили, тях помниш винаги. И по стъпалата на професионалния си път повече ти помага паметта за несполуките
Проф. Кацаров приема рутината, добрия опит, но смята всеки пациент и всеки случай за индивидуален. Затова си постоянно концентриран. Докторите сме дори малко суеверни, казва той. Иначе, нещата в медицината са универсални, трябва „да си изпипаш предварително пациента” и да си наясно, да имаш идея какво ще направиш и да си отговорен към човека, който ти се е доверил. Защото може да умееш много неща и да имаш много варианти за лечение, но състоянието на пациента да не го позволява – затова и да знаеш докъде да спреш. Пациентът не е макет и това е най-голямото изкуство според д-р Кацаров, да прецениш какво да направиш за конкретния човек. Но това са универсални неща в медицината, казва лекарят, и те не важат само за гастроентерологията.
Все пак приема за предизвикателство в професията да следваш иновациите в медицината и специално в неговата област. Защото тя бързо се движи напред точно чрез новите технологии, апаратура и медикаменти. Това налага темпо в работата, различно дори от времето отпреди 10 г. Нещо като репликата на бизнесмена, герой на Ивайло Христов, в пиесата „Секс, наркотици, рокендрол”: Искам хора, които да свирят рок, не бавна музика… И д-р Кацаров казва, че това е предизвикателството – да следваш темпа, зададен от големите школи в медицинатаKacarov
А медицината е изкуство на богатите, неведнъж е изтъквал той. И уточнява: може би за богатите е повече рутина, даденост, а за бедните е изкуство, защото с малко ресурс се налага да гледаш към световните стандарти, да ги прилагаш и осигуряваш апаратурата и поддържаш професионалното ниво.
Единственото, което съхранява българската медицина, според него до момента са енергията и професионализмът на българските лекари и медицински сестри. Защото самата система като организация и възможности всъщност съответства на парите, които се влагат в нея: в медицината има пари, колкото има и в държавата, не можеш да се надскочиш. А страната ни е на последно място по критерия средства, отпускани за пациент на година – 240 евро. И няма как да се конкурираме с държави в ЕС, които влагат средно по 2000… Но и за сегашния бюджет на здравеопазването д-р Кацаров смята, че българските медици се справят добре.
Началниците на Клиниката по гастроентерология наистина са създали след себе си школа. В момента смея да кажа, че колегите ми между 30 и 50-годишни реално държат европейско ниво, обяснява проф. Кацаров. Затова на специализация навън горе-долу се чувстват в свои води. Разликата е в технологиите и апаратурата. Много възпитаници на клиниката са „навън”, оглавили други гастроентерологични структури в София и страната и те са най-добрите в регионите си, някои са в чужбина. А това е пазар, на който се налагат със знанията и уменията си получени в школата на ВМА, чието начало поставя акад. Мечков. Портретът му стои в кабинета на професора, а на стената в самата клиника са портретите на всички предишни нейни началници: от академик Малеев, професор Койчев до професор Таков – все известни, авторитетни и стойностни медици. В българската гастроентерология има трима академици и двама са от клиниката на ВМА, казва с гордост проф. Кацаров.
Като лекар под пагон се научаваш на дисциплина и субординация, тегли чертата лекарят, носил полковнишки пагони. А организацията и редът в медицината са важни, те определят какво ще се случи.
Питаме го за какво си мечтае в снежния мартенски ден. Да дойде лятото, казва той, и да тръгне към морето. Подменил е гардероба за гмуркане и само очаква водата да стане 15 градуса… Не е спирал да се гмурка на Черноморец. Свободната апнея, ако някой не знае, е по-предизвикателното гмуркане, просто поемаш и задържаш въздуха и – колкото издържиш. Почти като в операционната, поемаш въздух и… новия си пациент.

Източник:"Armymedia.bg'';АВТОР РОСИЦА ЦОНЕВА