pan.bg
Източник: otbrana.com

Ще се възстанови ли традицията лейтенантите да получават пагоните си на исторически места?



На 20 август випуски на академията и военните училища през годините назад се събираха на връх Шипка. Срещата им бе част от официалното отбелязване на 145 години от Шипченската епопея. Организатори на уникалната проява бяха Националният паметник-музей Шипка-Бузлуджа" с директор старши лейтенант от запаса д-р Чавдар Ангелов и Инициативен комитет с председател майор от запаса Стефко Михайлов от Общинската организация на СОСЗР в Казанлък. Като съорганизатори се включиха формирования на Българската армия, СОСЗР, Държавен Военно-исторически архив - Велико Търново, Областна администрация на област Габрово и др.

Дойдоха стотици ветерани от Въоръжените сили,

включително и такива, които не са получили дипломи и пагони на историческите места в този район на Стара планина. За всеки „Випуск на свободата“, които през годините влизаха в офицерския строй от Шипка, Шейново и Бузлуджа, може да се говори много. След поднасянето на венци и цветя на паметника бе открита специално подготвена за срещата изложба. Тя бе другият основен акцент на националното събитие. Тук са произведени випуските през 1928, 1934, 1967,1971, 1972, 1977 и 1991 г., припомни д-р Чавдар Ангелов. Той предложи през 2024 г., когато се навършват 90 години от откриването на Паметника на свободата производството на випуските да бъде на това историческо място. И така да се възстанови прекъснатата традиция. От представителите на випуските, който дойдоха на срещата

преобладаваха завършилите през 1972 и 1977 г.

Имаше, разбира се, от 1967 г., като танкистът полковник от запаса Димитър Симеонов. Министърът на отбраната им пожела здраве и подчерта, че очаква от тях подкрепа. „Без вашия опит и знания трудно бихме продължили напред“, каза той. Впрочем министърът и вицепрезидентът Йлияна Йотова имаха доста непринудени срещи с офицерите от запаса и резерва, които бяха поздравени още от заместник-началника на отбраната генерал-лейтенант Цанко Стойков и командирите на 61-ва Стрямска механизирана бригада бригаден генерал Деян Дешков и командира на 2-ра Тунджанска механизирана бригада бригаден генерал Станимир Христов. На високо шипченско ниво бе разговорът на една от легендите на изтребителната ни авиация полковник от запаса Димитър Димитров с вицепрезидента г-жа Йотова. Инициаторът майор от запаса Стефко Михайлов от Казанлък изрази удовлетворение от срещата и благодари на всички, които го подкрепиха. Сбъдна се желанието на министъра да се съберат на едно място опит и младост, каза той, имайки предвид, включително действащите военнослужещи и учениците от гвардейските отряди.

47-ми випуск на ВНВУ от 1928 г.

е първият, който носи името „Шипченски“. По това време усилено се изгражда Паметникът на свободата, който е тържествено открит на 26 август 1934 г. от цар Борис III, в присъствието на министър-председателя Кимон Георгиев, военни, ветерани, официални лица и огромно множество хора от цялата страна. Тогава е производството на

53-ти випуск на ВНВУ, наречен „Орловски“.

Царят развълнувано отправя апел към войската да вземе пример от героизма и себеотрицанието, от подвига на героите на Шипка. Той лично поздравява новопроизведените подпоручици от 53-ти “Орловски” випуск. (Върхът е прекръстен от Св. Никола на връх Столетов през 1951 г., на името на генерала организирал отбраната на прохода. През 1977 г. е прекръстен на връх Шипка.)

Производството на младите офицери на 26 август 1967 г. от

випуск „Шипченски – 1967 г.“

е посветено на 90-годишнина от героичната защита на прохода Шипка, става ясно от заповедта на тогавашния министър на отбраната армейски генерал Добри Джуров. С тази заповед той обявява и наименованието на випуска. С друга заповед той награждава 13-те първенци с ръчни часовници. Дипломите и наградите връчва лично Тодор Живков.

Курсантите от

випуск „Бузлуджански – 1971 г.“,

завършили петгодишния курс, са повишени със заповед на министъра на народната отбрана в звание „инженер-лейтенант“, а тригодишния курс – в „младши лейтенант“. Наградите за първенците са златни медали, брутна заплата за звание и длъжност, ръчни часовници „Восток“ и „Полет“. След зарята късно вечерта е тържествената вечеря. Тостове вдигат армейските генерал Добри Джуров и Иван Михайлов.

Първи между първите от

„Шейновски – 1972 г.“

на военните училища е инженер-лейтенант Михо Михов. Ето какво пише тогава във вестниците за първенеца, който във военната си кариера стига до първокласен военен пилот и началник на Генералния щаб на Българската армия. „Едно момче се ражда в село Сенник, Габровски окръг, в първите години след 9 септември 1944 г., когато истинската съвременна авиация в български условия е все още въпрос на бъдещето. Момчето е син на военнослужещ. Ходи на училище, лятно време тича с боси крака по поляните и когато, макар и рядко, чуе над главата си тежко бумтене, вдига пълни с възторг очи и дълго следи сребристата метална птица.“ Първоначалната идея била випускът да носи името „Родопски – 1972 г.“ във връзка с 60 години от Балканската война, а самото производство да бъде пред паметника на полк. Серафимов. Поради някои обстоятелства това не се случва.

На 20 август 1977 г. новата командирска смяна от випуск

„Опълченски – 1977г.“

получава дипломи и офицерски пагони на 100-годишнината от епичните боеве за свободата на България. Няколко дни випускниците вървят към величествения паметник, както е традиция преди всички производства. Строят на випускниците командва тогавашният началник на училището във Велико Търново генерал-майор Делчо Станимиров.

За първи път 23 август се честваше като празник на Българската армия през 1991 г. На Шипка имаше две големи прояви. Президентът д-р Жельо Желев връчи бойните знамена на Военна академия „Г.С.Раковски“, ВВОУ „Васил Левски“ и ССВУ „Георги Измирлиев“. Преди това министърът на отбраната армейски генерал Йордан Мутафчиев поздрави

випуск „Тодор Каблешков – 1991 г.“

от академията и военните училища. Друг емоционален момент е, че на общо хоро с випускниците се хващат президентът, министър-председателят, министърът на отбраната, министри и депутати от всички политически сили.

Випускът през 1990 г. носи името „Шипченски“, но производството не е на върха. Още през 1989 г. е решено това място да бъде историческият връх Шипка и випускът да бъде наречен „Шипченски”. Настъпилите събития след 10 ноември 1989 г. бързо променят схващания и възгледи. Планираното общо производство на випуск „Шипченски” се проваля. Випускниците получават своите дипломи на скромни тържества в дворовете на военните училища.

Инициативите, обикновено, са заразяващи.

На срещата се чуха желания за такива исторически събирания на други випуски. И за възстановяване на традицията, както предложи д-р Ангелов. Нека, както казва той, през 2024 г. производството на випуските на военните училища и академията да бъде на Шипка. Аз бих допълнил – нека през 2023 г. да бъде в Смолян, когато отбелязваме 110 години от Балканските войни, а през 2025 г. - в Сливница по повод 140 години от Сръбско-българската война.