pan.bg

Източник: Otbrana.com Снимка: otbrana.com

Членовете на клуб „Командване на Сухопътните войски“ към Столичната организация на СОСЗР отбелязаха наближаващата 100- годишнина от рождението на един от българските изявени военачалници генерал-полковник Христо Добрев. За човека и командира говори, оставил трайни следи в българската военна история, говори председателят на клуба полковник от запаса Пеню Стаматов.

За празника на Сухопътни войски – 19 ноември, през 2010 г. със Знак „За принос към Министерството на отбраната” министърът на отбраната Аню Ангелов отличи генерал-полковник от запаса Христо Добрев за съществен принос и заслуги към отбраната на Република България.

Ген. Христо Добрев Стоянов е роден на 6 юни 1923 г., завършва Народна мъжка гимназия „Христо Кърпачев” и постъпва в БНА на 16 септември 1044 г. Служи като помощник-командир на гвардейската дружина при Тридесет и четвърти пехотен ловешки полк. В периода 16 януари 1945 – 30 януари 1946 г. е политически инструктор в Девета пехотна плевенска дивизия. От 1 февруари 1946 до 30 декември 1947 г. е политически инструктор при помощник-началника на Втора армия. Между 1 януари и 30 септември 1947 г. завършва политически курс за офицер в Народното военно училище в София. След това е началник на отделение в политическия отдел на 1-ва армия.

Завършва престижната руска Военна академия „Михаил Фрунзе“ (1950) и Военната академия „Климент Ворошилов“ на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР (1956). Заместник-началник на оперативния отдел на Оперативното управление и заместник-началник на Оперативно управление на Генералния щаб (1 декември 1950 – 30 ноември 1954), началник-щаб на Втора армия (1956 – 2 август 1958). От 2 август 1958 г. е началник на Оперативното управление на Генералния щаб. Първи заместник-началник на Генералния щаб на БНА (1960 – 1968). В периода 1 юли 1963 – 31 октомври 1964 г. е началник-щаб на Главното управление за подготовка на войските в Министерството на отбраната. заместник-министър на народната отбрана и командващ войските на ПВО и ВВС (1968 – 1973), първи заместник-министър на народната отбрана и командващ Сухопътните войски (1973 – 1987). Заместник-главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на Варшавския договор (1980 – 1989). Уволнен от военна служба на 15 август 1990 г. и преминава в запаса на 22 декември същата година. Последно е началник на Генералния щаб на Българската армия (1990). Народен представител е бил в V, VI, VII, VIII и IX обикновено народно събрание и VII Велико народно събрание. Умира на 5 март 2013 г. в София.