Бил и радиоразузнавач, шампион на Варшавския договор.

Спирдон Спирдонов

Имах интересна среща със старшина от запаса Христо Христов. Да е жив и здрав, на 31 март, ще навърши 90 години. 53 от тях е дал на армията. От 1953 до 1956 г. е войник. „Стрижех войниците два пъти в месеца. И ми плащат, не съм вярвал, че войник може да ми плаща. Много войници, 520 бяхме през 1953 г. Три набора – 1933, 1934 и 1935 г.“, спомня си той. След 1961 г. в продържение на 16 години – старшина. И 34 години бръснар пак в разузнаването. Военната му специалност е радист, т.е. бил радиоразузнавач от младши сержант до старшина. Пенсионира се през 1975 г. Има още 4 години след това бръснар в едно от поделенията на разузнаването. До тогава е бръснар във военното разузнаване, както и да се променяли названията на структурите му. Като радист ходил на състезание на Варшавския договор в Унгария. „160 знака – цифри и букви, приемах за една минута. Само аз бях с основно образование, но се класирах първи“, казва старшината.

Иначе е от Тетевен. Там е дъщеря му и подготвя голямо събиране на родата за юбилея. Бръснарският занаят научил, благодарение на баща си. В града имало пет частни бръснарници. Едната била тяхна. При тях имало най-много клиенти. Работното време било от 6 ч. сутринта до 12 ч. вечерта. „Аз исках да ритам топка, но не ми даваха. Като напиша и науча отивам да работя. От 14-годишен съм бръснаро-фризьор. Три пъти съм се явявал на изпит в Плевен – за чирак, калфа, майстор. Имам документи“, посочва той.

Най-доволен е от генерал-майор Илия Кръстев. Било преди 60 години. Всеки месец, като вземехме заплатите, ни водеше със семействата в офицерския стол, казва той. Всеки си плащаще, но ядене, пиене – 5 лева, уточнява бай Христо. С генерал-полковник Васил Зикулов не беше така, бърза да направи сравнението. Идва сяда на стола за подстригване, може един час да мълчи, спомня си моят събеседник. Всяка седмица идвал при него. Докато генерал-лейтенант Ангел Кацаров все нямал време. Ходел и в министерството да подстригва. Изброява генералите Добри Джуров, Славчо Трънски, съветниците от СССР и др. „Нашите генерали не бяха капризни. Не съм искал, но ми плащаха. Вместо 3 лева, ми даваха 5 лева. Не носех нищо. Те си купиха и машина и ножица и други инструменти за подстригване. Много ме уважаваха“, спомня си старшината. Много съжалява, обаче, за съпругата си. И тя служила във войската, но рано си отишла.

От 1953 г., като войник, старшина и цивилен във военното разузнаване съм сменил десетина генерали, всички съм ги постригвал, пресмята бай Христо. В началото бил с ръчна машинка, след това купили електрическа. В сградата на разузнаването му направили бръснарница, колкото за един стол. Викал военнослужещите и цивилните по телефона, за да не чакат в коридора. Хубави спомени, завършва бръснарят на военните разузнавачи.