Спирдон Спирдонов

Пътувайки от София за Сливница на международиня път Е80 се спираме пред паметника, построен по идея на Фондация “Паметници на българската слава”, за да напомня за загинали български офицери, подофицери и войници в зората на Третата българска държава. Открит е на 7 ноември 2005г., по повод 120 години от Сръбско-българската война. Този паметник с мирни щикове, които бдят над паметта на героите, напомня на българи и сърби никога повече в историята на двата народа да не се пролива братска кръв.

Така започна военно-историческият поход, посветен на 140 години от Сръбско-българската война, организиран от централното ръководство на СОСЗР с подкрепата на Министерството на отбраната. Начело е председателят на военно-патриотичната организация генерал от запаса Златан Стойков. Тук слушаме беседата на полковник от запаса доц. д-р Станчо Станчев, председател на Военно-историческата комисия, за войната. Той подчерта, че тази Отечествена война показва, че младата българска държава има бъдеще. Поднасяме венец, почитаме с едноминутно мълчание загиналите. Наблизо е първият войнишки паметник,п който се намира на височината Мрамора, където е гробищния парк на село Алдомировци. Посветен е на войниците и офицерите от 7-ми преславски полк (който е на гарнизон в Шумен), отдали живота си за Съединението на България в боевете от Сръбско-българската война през 1885г. Паметникът е открит на 7 ноември 1891 година в присъствието на княз Фердинанд. Останал е в паметта на поколението като „Папанчевския паметник“. Редом до българското знаме се вее и италианското, в чест на стотината италиански работници по ж.п. линията София-Драгоман, включили се с местните жени, деца и старци в копаенето на окопите по време на военните действия.

Ние продължаваме към района на бившето поделение в Сливница. Там е Пометникът на капитаните Анастас Бендерев, Коста Паница, Радко Димитриев, Олимпи Панов и Атанас Узунов. Той е издигнат през 1985 година, по случай 100 години от героичната победа на българската армия в Сръбско-българската война, припомня главният секретар на СОСЗР полковник от запаса Павел Станев, който бе основен организатор на похода. Представлява пет символични щика с височина 11 метра и бюстове на петима капитани, разположени в основата на всеки щит. Спомняме си, че тук бе производството на випуск „Сливнишки – 1985 г.“ на Военната академия и военните училища. Ген. Стойков информира, че паметникът е построен по идея на полковник Добри Стоянов. Венец и цветя за героите, защитили целостта на България.

Следващата цел на похода е Пантеона „Майка България“. Той се намира в село Гургулят. Представлява огромен и величествен монумент, имащ формата на пресечена четириъгълна пирамида с внушителни размери: височина около 20 метра и ширина от всяка страна около 25-30 метра, включително стълбите от всички страни. В центъра на пирамидата има статуя на жена, символизираща „Майка България“, скърбяща за загубените чеда. Построен е в памет на загиналите в битката при Гургулят – селяни, доброволци, войници и офицери. Миналата година бяхме тук на 19 ноември - празник на Сухопътните войски. Слово произнесе лично президентът и върховен главнокомандващ Въоръжените сили Румен Радев. Сега за битката при Гургулят ни говори полк. Станчев. И по-конкретно за 7 ноември 1885 г. Благодарение на победата на българската войска с подкрепата на местното население на Гургулят задържаме Сливница, казва той.

Поднасяме венец и тръгваме от местността „Църквище“ към Брезник. В градската градина е Паметникът на 48 български войници и опълчетнци, загинали в Сръбско-българската война. На лицевата страна има следният текст: "На храбро загиналите 48 български юнаци от отряда на капитана Кисова в боя на 6-ий ноемврий 1885г. при защитата на гр. Брезник против нашествието на сърбите" На гърба пише: "В царуването на Негово Царско Височество Фердинад І Княз Български. Въздигнат от гр. Брезник на 15-ий юний 1903г." За битката за Брезник и България ни разказват от Общинския музей.

В Брезник сме приятно изненадани. Чакат ни десетки деца с цветя в ръце. Посрещат ни представители на Общината, на Областната и Общинската организация на СОСЗР, на Съюза на военноинвалидните кооперации с председател полковник от запаса Валентин Николов и др. Явно е, че тук се работи много за военно-родолюбивото възпитаниe на младото поколение. Надяваме се и ние да сме помогнали.

Местната структурата на СОСЗР разполага с клуб. Брезнишките запасни има къде да се събират. Предоставеното от Общината помещение е в сградата на Общинския исторически музей, която до преди десетина години бе Военен клуб (ДНА). Впрочем, воинският дух не си е отишъл. Съхраняват го директорът на културната институция и нейният екип, разбира се, с голямата подкрепа на местната власт и обществеността, която помни времената, когато в града е имало войска. Достатъчно е да разгледате постоянната експозиция „Брезник и Пети конен полк във войните за национално обединение на България“, за да се убедите в това.

Тръгваме към София с надеждата, че през есента подвигът на младата българска войска няма да бъде забравен и честването на национално ниво ще бъде впечатляващо. За съжаление паметниците и пространствата около тях не са готови за ноември, когато би трябвало да бъде кулминацията на тържествата. Изключение прави единствено монументът в Брезник. Правим необходимото, стараем се да го поддържаме казва заместник-кметът Мария Добревска.