Европа забрани полетите до Крим

Pan.bg 02 апр 2014 | 15:09 views (2610) commentaries(1)
img Полетите до Симферопол и Севастопол са отменени до второ нареждане; американският конгрес решително гласува в полза на пакет за помощ на Украйна, който включва и санкции срещу Русия
02 Април 2014
в.ПРЕСА



14. 25 ч. Русия иска добри икономически отношения със Запада

Руският премиер Дмитрий Медведев заяви, че икономическите отношения с Европа и САЩ не трябва да пострадат заради „политическите амбиции и предразсъдъци” заради украинската криза, предаде Reuters. „Икономическите интереси не трябва да стават жертва на политическите предразсъдъци”, заяви Медведев в хода на инвестиционна конференция в Москва.

14. 20 ч. Руснаците все по-разочаровани от САЩ и ЕС

Популярността на САЩ, Европейския съюз и Украйна сред руснаците е спаднала съществено след избухването на украинската криза, която доведе до засилване на напрежението между Москва и западните страни, показва допитване, извършено в края на март и публикувано днес. 61% от гражданите на Руската федерация заявяват, че имат "лошо" или "много лошо" мнение за САЩ, докато през януари те са били 44%, съобщава институтът Левада. Подобно е положението с Евросъюза - за същия период лошото мнение на руснаците се е увеличило от 32% на 51% , а що се отнася до Украйна тези показатели са 26% към 37%.

Затова пък влиянието на Русия в света се е покачило благодарение на украинската криза – 70% от анкетираните смятат, че Русия има "много голямо" или "по-скоро голямо" влияние, докато през март този показател е бил 47%. От друга страна, четирима от всеки 10 граждани на РФ смятат, че няма голяма опасност от студена война, а 61% не вярват особено, че напрежението между Русия и западните страни може да прерасне във въоръжен конфликт.
image
14. 15 ч. Гръцкият туризъм се обяви срещу санкции за Русия

Гръцкият износ и туризъм се обявиха против налагането на икономически санкции срещу Русия. Тази позиция бе изразена на специална среща в гръцкото министерство на външните работи , посветена на възможните последици от украинската криза върху гръцката икономика. На срещата участваха представители на министерствата на туризма, земеделието, търговията и транспорта, както и 14 гръцки производители.

Според участниците в срещата кризата ще се отрази на двустранните икономически връзки, чрез намаляването на курса на рублата, ограничаване на гръцкия износ и намаляване на износа на гръцките плодове и
зеленчуци. Сериозни последствия ще претърпи и туризма. Представители на туристическия сектор смятат, че потокът на руски туристи на полуостров Халкидики ще намалее с около 15 на сто заради кризата.

Миналата година Гърция е била посетена от 1,4 милиона руски туристи, което е с 45,87 на сто повече в сравнение с 2012 година. Всеки руски турист в Гърция харчи средно по 1.097 евро. Според вестник "Нафтемборики" търговската война между Европейския съюз и Русия ще нанесе на гръцката икономика преки и косвени щети от 7,5 милиарда евро, което е 4% от Брутния вътрешен продукт на страната.

14. 00 ч. "Газпром" и Брюксел са заинтересовани от взаимноизгодни отношения

"Газпром", Европейската комисия и Германия са заинтересовани от запазването на взаимноизгодните отношения, изградени за няколко десетилетия плодотворно сътрудничество, заяви ръководителят на руския газов гигант Алексей Милер, цитиран от Ройтерс и ИТАР-ТАСС, които се позовават на съобщение на "Газпром". Милер е казал това след среща в Брюксел с европейския комисар за енергетиката Гюнтер Йотингер и с германския министър на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер. Ройтерс изтъква, че в съобщението на Газпром не е посочено кога е била срещата.

"По-специално е било отбелязано, че Газпром е не просто голям доставчик на газ за европейските потребители, доказвайки изключителната си надеждност през над 40-годишната история на доставките, но и в днешно време, с инвестирането на милиарди в инфраструктура за доставка на газ в Европа", посочва Газпром в съобщението.

13. 50 ч. Близо 800 украински военни са напуснали Крим

Около 800 военнослужещи от украинската армия са напуснали Крим, съобщи РИА Новости, позовавайки се на източник от кримското правителство. По думите му, от всички 18 000 дислоцирани в Крим украински военнослужещи 3000 са изявили желание да продължат службата си в украинската армия. Около 800 вече са напуснали територията на полуострова.

12. 48 ч. Около 25 000 жители на Крим са получили руски паспорти

Около 25 000 жители на Крим вече са получили руски паспорти. Това съобщиха от Федералната миграционна служба на Русия. „Издадени са вече над 25 000 паспорта”, каза началникът на управлението по организиране на паспортната работа на ФМС Федор Карповец и добави, че са получени общо 75 000 заявления от жители на Крим, които искат да получат руско гражданство. Той напомни, че издаването на руски паспорти за кримчаните се планира да бъде завършено в близките три месеца.

12. 30 ч. Кери: Енергетиката да не става оръжие за натиск

САЩ искат да попречат енергетиката да бъде използвана като "политическо оръжие и инструмент за агресия", заяви днес американският държавен секретар Джон Кери в момент, когато Русия упражнява натиск върху Украйна чрез цената на природния газ.

Сегашните трудности подчертават необходимостта да се гарантира енергийната сигурност не само на Украйна, а и на Европа, посочи Кери на заседание в Брюксел на Съвета САЩ-ЕС по въпросите на енергетиката. "Никоя държава не трябва да използва енергетиката, за да се противопоставя на стремежите на народите... Не можем да позволим тя да бъде използвана като политическо оръжие или инструмент за агресия", заяви Джон Кери. Вчера Русия увеличи с повече от една трета цената на газа, който продава на Украйна. Кери припомни, че съгласно плана на МВФ за помощ на Украйна страната трябва да намали дотациите си за природния газ и да направи пазара си по-конкурентен.

12. 15 ч. Москва: НАТО използва ходове от Студената война

След като НАТО прекрати сътрудничеството си с Русия заради кризата около Крим, Москва обвини Алианса, че се поддава на инстинктите си от Студената война. „Фундаменталните инстинкти от Студената война се пробудиха в НАТО, засягайки риториката по съответния начин”, се казва в съобщение на официалната страница на постоянния представител на Русия в НАТО Александър Грушко в Туитър. „Алиансът е под заплаха! Изглежда данъкоплатците ще трябва да платят за нашите военни игрички”, каза той.

Във вторник генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен обяви, че НАТО спира „всяко практическо сътрудничество с Русия – военно и гражданско”, заради анексирането на Кримския полуостров от Москва и съобщенията за струпване на руски военнослужещи на границата с Украйна. От своя страна вицепремиерът Дмитрий Рогозин иронизира съобщението, като отбеляза, че то е направено на 1 април – Деня на шегата.

11. 45 ч. Европа забрани полетите до Крим

Европейската организация за сигурност на въздухоплаването (Евроконтрол) въведе забрана за обществени полети до анексирания от Русия Кримски полуостров, по-конкретно – до Симферопол и Севастопол. На сайта си организацията е публикувала следното съобщение: „Евроконтрол, следвайки стриктно Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, няма да признае едностранното предоставяне на аеронавигационно услуги над която и да е част от Украйна, освен над онези, попадащи под контрола на украинските власти“.

Полетите до Симферопол и Севастопол са отменени до второ нареждане. При избор на алтернативни маршрути Евроконтрол съветва авиокомпаниите да се съветват с органите в Украйна, Румъния, България и Турция.

11. 30 ч. Порошенко призова за икономическо ембарго срещу Русия

Проевропейският кандидат за президент на Украйна Петро Порошенко, издигнат от партията УДАР и сочен от социологическите проучвания като фаворит за изборите, призова за икономическо ембарго срещу Русия в интервю за германския вестник "Билд". В отговор на въпроса дали Украйна се нуждае от военна подкрепа, Порошенко отговаря: "Не става дума само за военна подкрепа. Съществува възможността за по-нататъшни санкции, за икономическо ембарго. Смятам, че би било правилно, например, Германия да бойкотира руския газ, докато Русия не прекрати инвазията в Крим."

Кандидатът за президент подчертава, че Украйна никога няма да признае анексирането на Крим от Русия. "Ще се борим за правата си с всички сили, ще се обърнем към съд, ще искаме още по-строги санкции", казва 48-годишният милиардер, който е собственик на шоколадова империя в Украйна. Порошенко уверява, че Украйна има готовност да се защитава, ако Русия навлезе с войска през източните й граници. Петро Порошенко обаче декларира, че Киев няма да се стреми към скорошно членство в НАТО. "Имаме чувството, че членовете на НАТО са разделени по този въпрос. Имахме такива проблеми още през 2008 г., когато на Грузия отначало беше обещано членство, а след това не се случи", обяснява кандидатът за президент. Той посочва, че ако спечели изборите, ще разговаря със съседните държави за сключване на нови съюзи и допълнителни възможности за защита.

Порошенко обеща да продаде своята корпорация "Рошен" - една от най-крупните в света за производство на сладкарски изделия, заяви, че ще я продаде, ако спечели президентските избори, насрочени за 25 май. "Един олигарх никога не трябва да бъде президент, защото в противен случай ще има съблазън той да използва политическата си власт в интерес на бизнеса си, обясни Порошенко, известен като "Шоколадовия крал на Украйна". "Ще продам "Рошен", ако ме изберат", подчерта той.

11. 10 ч. Путин подписа закона, обезсилващ споразуменията за руския Черноморски флот

Руският президент Владимир Путин подписа закона, с който се обезсилват четирите руско-украински споразумения за Черноморския флот на Руската федерация. Москва денонсира спогодбите между Русия и Украйна за подялба на съветския Черноморски флот, за базиране на руския Черноморски флот в Крим и за свързаните с това условия и плащания. Вчера Съветът на федерацията одобри съответния закон, единодушно утвърден предния ден и от Държавната дума.

Според руската страна вече няма никакви основания действието на тези споразумения да продължава, тъй като територията на Крим и на град Севастопол - основната база на Черноморския флот, "вече са неразделна част от Руската федерация и върху тях се разпростира нейният суверенитет". Представяйки законопроекта в Думата, зам.-външният министър Григорий Карасин увери, че в същото време Русия е готова да обсъжда с украинското правителство правни и финансови въпроси, които могат да възникнат във връзка с едностранното прекратяване от Русия на договорите за Черноморския флот.

10. 50. Русия блокира всички сайтове, свързани с "Десен сектор"

В Русия са блокирани всички сайтове, свързани с украинската партия „Десен сектор”. Това съобщи председателят на Роскомнадзор Александър Жаров на среща с премиера на Крим Сергей Аксьонов. Жаров подчерта, че на цялата територия на Руската Федерация „Десен сектор” е блокиран във всички социални мрежи, включително във Facebook и в Twitter.

10. 15 ч. Яценюк: Киев иска преговори с Москва

Украинският премиер Арсений Яценюк заяви, че неговата страна би искала да преговаря с Русия.

"Ние бихме искали да проведем преговори за взаимоотношенията на Руската федерация с Украйна и смятаме, че нашите външни министри трябва да се срещнат колкото е възможно по-скоро", посочи премиерът днес на конференция в Киев, посветена на инвестициите. Яценюк отбеляза, че Украйна никога няма да признае присъединяването на Крим към Русия, но по неговите думи "има въпроси, които си струва двете страни да обсъдят, например двустранната търговия и енергетиката. "Ние сме готови за преговори между външните министри в рамките на т.нар. Контактна група, оповестена преди три седмици", посочи украинският премиер. В същото време той подчерта, че Русия трябва да признае независимостта на Украйна и факта, че тя се стреми да стане член на Европейския съюз.

Премиерът обяви, че европейският пазар ще бъде отворен за украински стоки и услуги от 15 май. "Успяхме да подпишем политическата част от споразумението за асоцииране с Европейския съюз. Що се отнася до икономическата част, беше решено да се направи малка пауза, за да бъде подписано след президентските избори" в Украйна на 25 май, посочи правителственият ръководител. Той отбеляза, че украинската страна е успяла да постигне "европейците да отворят своя пазар едностранно". Украйна подписа политическата част от споразумението за асоцииране с ЕС на 21 март.

10. 05 ч. ЕС и САЩ съгласуват подкрепата си за Украйна

Европейският съюз и Съединените щати ще съгласуват днес подкрепата си за Украйна да плати газовите си задължения и да се гарантира енергийната й сигурност, съобщиха европейски ръководители. Дискусиите ще се състоят по време на Съвета по енергетика ЕС/САЩ, създаден през 2009 година. На днешното заседание ще присъства американският държавен секретар Джон Кери, който е в Брюксел по това време за срещата на НАТО. В заседанието ще участват и ръководителката на американската дипломация Катрин Аштън, европейският комисар за енергетиката Гюнтер Йотингер и Даниел Понеман, американски заместник-министър на енергетиката. "Украйна е голям трън в петата" за ЕС и Съединените щати, коментира източник, близък до преговорите.

Годишното потребление на газ в Украйна е 50 милиарда кубични метра. Страната произвежда 20 милиарда куб. метра и купува 30 милиарда куб. метра от Русия. Най-вече нейната газопреносна система осигурява транзита на 65 от общо 133 милиарда куб. метра руски газ, купуван от страните от ЕС, по данни на Европейската комисия от 2013 година. Проблемът е, че украинците черпят от газовите си резерви, безпокоят се европейците. В началото на март тези резерви бяха 11,5 милиарда куб. метра, а на 19 март енергийният министър Юрий Продан обяви на среща с еврокомисаря за енергетиката Гюнтер Йотингер, че са се стопили до 8,5 милиарда куб. метра. Освен това в началото на март Газпром заплаши да спре доставките за Украйна заради дълг от 1,89 милиарда долара и обяви край на преференциалните цени от , април. Цената на газа от вчера скочи от 270 на 385,5 долара за 1000 куб. метра, с което украинските власти не са съгласни.

Европейците и американците планираха да действат на три нива: да помогнат да се плати дългът към Газпром, да помогнат на Украйна да купи колкото може повече газ преди увеличението на цените и да осигурят доставките в случай, че руската група спре подаването на газ за Украйна, както през 2009 година, обяви източник, близък до преговорите. Освен това ЕС се ангажира да осигури газови доставки в реверсивен режим по някои газопроводи. Чрез Полша и Унгария могат да бъдат подадени 2 милиарда куб. метра газ, а през Словакия - още между 3 и 8 милиарда куб. метра от края на годината, посочи Йотингер.

10. 00 ч. Москва: Киев да предприеме решителни мерки за разоръжаването на радикалите

Русия призовава властите в Украйна да не се ограничават с „бутафорни” заявления за борбата с радикализма, а да предприемат решителни мерки за разоръжаването на радикалните сили. Това се казва в коментар, публикуван на сайта на министерството на външните работи на Русия. По-рано бе съобщено, че украинската крайно дясна партия „Десен сектор” е освободила щабквартирата си в Киев, но се е установила в извънградска резиденция.

09. 50 ч. Европейският парламент гласува за отмяна на митата за внос от Украйна

Предложение за премахване на митата върху стоки, идващи от Украйна, целящо стимулирането на украинската икономика, ще бъде гласувано от Европейския парламент днес в Брюксел, съобщи пресслужбата на ЕП. Регламентът ще се прилага от момента, в който бъде окончателно одобрен, до 1 ноември 2014 г. или до влизането в сила на споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна. Украйна няма да е задължена да предприема реципрочни действия и да премахне таксите за стоки от ЕС.

09. 35 ч. Сашко Белия се е застрелял сам

Специално назначената комисия за разследване на обстоятелствата около смъртта на Александър Музичко - един от лидерите на „Десен сектор“, потвърди тезата на вътрешния министър Арсен Аваков, че националистът се е прострелял сам. По-конректно специалистите установили, че Сашко Белия е произвел фаталните изстрели, докато се е опитвал да избяга от силите за сигурност и че полицията е спазила законовите процедури.

Сашко Белия



09. 20 ч. Причина за катаклизмите в Киев е липсата на балансирана конституция

Причина за политическите катаклизми в Украйна е липсата на балансирана конституция, която да зачита интересите на всички национални и езикови групи. Това се казва в коментар на министерството на външните работи на Русия, публикуван на сайта на ведомството, във връзка с конституционната реформа в Украйна.

„Липсата на балансиран основен закон в страната, който да зачита адекватно интересите на всички национални и езикови групи, е станала причина за политическите катаклизми, които в продължение на дълги години тресат основите на украинската държава, поставяйки под съмнение способността на гражданите на Украйна за самостоятелен живот и саморазвитие”, се отбелязва в съобщението.

08. 15 ч. При успокояване на украинския конфликт ЕС няма да въвежда санкции

В случай, че напрежението около украинската криза отслабне, ЕС няма да въвежда санкции срещу Русия. Това заяви заместник-председателят на Еврокомисията Оли Рен, цитиран от УНН. „В случай на деескалиране на ситуацията, санкции няма да са нужни. Нито един разумен европеец не подкрепя идеята за икономически санкции”, заяви Рен.

08.00 ч. "Стандард енд Пуърс" обяви Крим за неплатежоспособен

Международната рейтингова агенция "Стандард енд Пуърс" понижи оценката си за Крим и го обяви за неплатежоспособен. Симферопол определи това като част от информационната война срещу новия руски субект. След като Киев отказа да отпусне необходимите средства за плащане по облигации в украинска валута, "Стандард енд Пуърс" понижи оценката си до равнище D (дефолт). Ставаще въпрос за погасяване на 4,8 милиона гривни (300 000 евро). Стандард енд Пуърс отбелязва, че действията й са обусловени от техническите изисквания към кредитния рейтинг и не са свързани по никакъв начин с политически причини.

Министърът на информацията и масовите комуникации на Крим Дмитрий Полонски определи понижаването на оценката на "Стандард енд Пуърс" като част от информационната война срещу Симферопол. Според него след присъединяването на Крим към Руската федерация, икономиката се развива стабилно.

07. 15 . САЩ може да изпратят в Черно море още един военен кораб

САЩ може да изпратят в Черно море свой военен кораб, за да снижат нивото на безпокойство на европейските им съюзници във връзка с политиката на Русия по отношение на Украйна. Това съобщи пред журналисти представител на Пентагона, цитиран от Интерфакс. „Едно от разглежданите предложения е изпращането на още един кораб в Черно море”, каза източникът на борда на самолета на американския министър на отбраната Чък Хейгъл, който се отправи на визита в страните от Азиатско-Тихоокеанския регион. В Черно море се намираше американския ескадрен миноносец, който по-късно напусна акваторията. Освен това, по думите на източника, който пожела да остане анонимен, група офицери от Въоръжените сили на САЩ в най-близко време планират да посетят Европа, за да съгласуват плановете за разширяване на съвместните военни учения в региона.

Американският министър на отбраната Чък Хейгъл



От своя страна Хейгъл съобщи пред журналисти, че дипломацията остава единственото средство за оказване на влияние на Русия, но НАТО и САЩ планират допълнителни мерки за снижаването на безпокойството на европейските партньори на границата с Русия. Той отбеляза, че продължават да се разглеждат всички варианти на действие във връзка с кризата.

06.00 ч. Естония не признава анексирането на Крим

Талин рязко осъжда действията на Русия, насочени към нарушаването на суверенитета и териториалната цялост на Украйна, предаде УНН, позовавайки се на изказване на естонския министър на външните работи Урмас Пает. По-рано Естония предложи своя авиобаза за разполагане на военновъздушни сили на НАТО.

05. 00 ч. Полша иска постоянни бази на НАТО на своя територия

Варшава поиска НАТО да разположи 10 хиляди войници на територията на Полша. Това е демонстрация на решимостта на Северноатлантическия алианс да защити всички свои страни-членки, след като Русия анексира Крим. Външните министри на международната организация се срещнаха в Брюксел, за да обсъдят искането за разполагането на войници в Полша и Балтийските държави, като всички те граничат с Русия. „Полша иска на нейна територия да бъдат разположени постоянни бази на НАТО и военнослужещи от Алианса. В момента навярно изказвам мнението не само на властта, но и на полския народ”, заяви външният министър на европейската държава Радослав Шикорски.

04.00 ч. Кримчаните в континенталната част на Украйна няма да имат статут на бежанци

Кримчаните, които се преселят в континенталната част на Украйна, няма да имат статут на бежанци. Това заяви депутатът от партия УДАР Валерий Пацкан, цитиран от УНН. „Днес във Върховната Рада бяха разгледани три законопроекта, които засягат най-вече окупираните територии на Кримския полуостров”, поясни Пацкан.

03.00 ч. САЩ отпускат помощ за Украйна

Американският конгрес решително гласува в полза на пакет за помощ на Украйна, който включва и санкции срещу Русия заради това, че завзе Крим. Камарата на представителите гласува с 378 срещу 34 гласа в подкрепа на документа, който Сенатът одобри по-рано тази седмица. Законопроектът, който съдържа гаранции за заем към Украйна в размер на 1 милиард долара, отива за подпис при президента Барак Обама.

Документът предвижда прилагането на наказателни мерки срещу лица, които подкопават суверенитета и териториалната цялост на Украйна и по-конкретно срещу "хора в Руската федерация, участвали в корупция в значителен мащаб, или отговорни за нея". Санкциите ще доведат до замразяване на активи, които се намират под юрисдикцията на САЩ, и до отказ за издаване на американски визи. Законопроектът засяга и бизнес партньорите на такива лица, както и членове на техните семейства.

По отношение на Украйна законопроектът предвижда предоставянето на кредитни гаранции по заеми в размер на 1 милиард долара. Това означава, че всяка една банка може да отпусне на Украйна определена сума, връщането на която е гарантирана от правителството на САЩ. Освен това, в рамките на законопроекта се предвижда да се предоставят 50 милиона долара за укрепване на гражданското общество в Украйна и още 100 милиона - за разширяване на сътрудничеството на САЩ с източноевропейските им партньори в областта на сигурността.

02. 00 ч. Вашингтон иска да увеличи броя на войниците си в Румъния

САЩ искат да увеличат броя на своите войници в румънската авиобаза „Михаил Когълничану”, която е разположена в Източна Румъния, близо до Украйна. Според изказване на румънския президент Траян Бъсеску, към 1000 военни, които вече се намират в базата, трябва да се присъединят още 600. Освен това, Вашингтон иска от своя съюзник в НАТО, Букурещ, да разположи в авиобазата допълнителни единици въздушна техника за изпълняване на „особени мисии”.

01. 00 ч. Киев готви иск срещу Москва в Международния съд на ООН

Киев подготвя иск срещу Русия в Международния съд на ООН, за да си върне Крим. Това заяви и.д. министърът на външните работи на Украйна Андрей Дещица, цитиран от РИА Новости. „Ние смятаме Крим за част от Украйна. Планираме да подадем иск в международния съд против руските действия на полуострова. Ние смятаме, че с международна подкрепа ще можем да си върнем Крим”, заяви Дещица.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    John Carlson 26 авг 2014, 06:08
     
    0
     
    0

    Сте се преживява финансови затруднения или сте във всяка финансова каша, и имате нужда от средства, за да започнат свой ??собствен бизнес, или имате нужда от заем, за да уреди дълга си или да изплати сметките си, започнете хубав бизнес, или сте го намери трудно е да се получи капитал заем от местни банки, свържете се с нас днес по електронната поща днес за такава помощ (заеми, започват пари): [email protected]

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка