Горещи новини
- ГЩ, Украйна: Напрежение в Кураховското и Покровското направление
- Бойци на ГУР повредиха руския миночистач "Олександър Обухов"
- Британското разузнаване: През септември руснаците претърпяха рекордни загуби във войната в Украйна
- ДА СИ СПОМНИМ: 11 ГОДИНИ БЕЗ КОМАНДИРА НА ГАБРОВНИЦА и АС НА ТУ-134 ДИМИТЪР МЕДАРСКИ
- ГАЛЕРИЯ - 80 ГОДИНИ ОТ ГЕРОЙСКАТА СМЪРТ НА ВЪЗДУШНИЯ АС ПЕТЪР БОЧЕВ
- Девет ключови цели: кои цели в Иран Израел може да атакува
- Вучич: „Конфликтът в Близкия изток ще улесни напредването на руснаците в Украйна“
- Британски политолог: Догодина Украйна ще започне ново контранастъпление
- Генерал-майор Нейко Ненов е удостоен посмъртно с награда за 25-ата годишнина на Бригада „Югоизточна Европа“
- На Сирски е поставена задача, на всяка цена да задържи Курск
На 14 май 2015 г. се навършват 60 години от подписването на „Варшавския договор за дружба, сътрудничество и взаимопомощ”.
В този съюз влизат страните от тогавашния социалистически лагер - Албания, България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия. Целите на договора провъзгласяват осигуряването на безопасност на страните-участнички и поддържането на мира в Европа.
По онова време Организацията на Северноатлантическия договор - NATO, създадена през 1949 година, съществува вече цели 6 години. Последната, предизвикваща капка за обединение на социалистическите страни във военен съюз става приемането в Алианса на ФРГ, правителството на която било обявено за "единствен представител" на целия немски народ в международните работи.
Варшавският договор е сключен за срок от 20 години, с автоматично продължаване за следващите 10 години при условие, че не е денонсиран една година преди изтичане на срока.
Държавите-участнички в договора се задължават в съответствие с Устава на ООН да се въздържат в международните отношения от заплаха със сила или използването й, и да разрешават всички спорове с мирни средства. Държавите се задължават и да си оказват взаимни консултации по важни международни въпроси и военна помощ при нападение върху някоя от тях.
Висш ръководен орган на съюза е Политическият консултативен комитет. Създадено е обединено командване на въоръжените сили и за негов главнокомандващ е назначен маршалът на СССР И. С. Конев. По-късно са създадени Комитет на министрите на отбраната, Комитет на министрите на външните работи и Обединен секретариат.
На 28 май 1955 г. българското Народно събрание ратифицира договора, който след предаване на ратификационните грамоти влиза в сила на 5 юни с.г.
След 1962 г. Албания не участва в работата на органите на договора, а шест години по-късно обявява и неговата денонсация.
Независимо от високоотговорните декларации в документите на Варшавския договор, въоръжените му сили неведнъж постигат целите си с методи, различни от мирните.
През 1956 г. Съветският съюз, с въоръжена намеса във вътрешните работи на Унгария, ликвидира въоръжения бунт на унгарския народ срещу комунизма. През 1968 г. страните-членки на Варшавския договор (без Румъния) изпращат войски в Чехословакия, за да спрат започналия демократичен процес и създаването на условия за демократично развитие на чехословашкото общество.
По време на своето съществуване Варшавският договор и неговите обединени въоръжени сили се използват за поддържане на военния паритет между Източна и Западна Европа.
На 1 юли 1991 г. договорът е прекратен.
Валентин Цветанов, бел. ред. - Информацията е взета от сайта http://bolgari.net
В този съюз влизат страните от тогавашния социалистически лагер - Албания, България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия. Целите на договора провъзгласяват осигуряването на безопасност на страните-участнички и поддържането на мира в Европа.
По онова време Организацията на Северноатлантическия договор - NATO, създадена през 1949 година, съществува вече цели 6 години. Последната, предизвикваща капка за обединение на социалистическите страни във военен съюз става приемането в Алианса на ФРГ, правителството на която било обявено за "единствен представител" на целия немски народ в международните работи.
Варшавският договор е сключен за срок от 20 години, с автоматично продължаване за следващите 10 години при условие, че не е денонсиран една година преди изтичане на срока.
Държавите-участнички в договора се задължават в съответствие с Устава на ООН да се въздържат в международните отношения от заплаха със сила или използването й, и да разрешават всички спорове с мирни средства. Държавите се задължават и да си оказват взаимни консултации по важни международни въпроси и военна помощ при нападение върху някоя от тях.
Висш ръководен орган на съюза е Политическият консултативен комитет. Създадено е обединено командване на въоръжените сили и за негов главнокомандващ е назначен маршалът на СССР И. С. Конев. По-късно са създадени Комитет на министрите на отбраната, Комитет на министрите на външните работи и Обединен секретариат.
На 28 май 1955 г. българското Народно събрание ратифицира договора, който след предаване на ратификационните грамоти влиза в сила на 5 юни с.г.
След 1962 г. Албания не участва в работата на органите на договора, а шест години по-късно обявява и неговата денонсация.
Независимо от високоотговорните декларации в документите на Варшавския договор, въоръжените му сили неведнъж постигат целите си с методи, различни от мирните.
През 1956 г. Съветският съюз, с въоръжена намеса във вътрешните работи на Унгария, ликвидира въоръжения бунт на унгарския народ срещу комунизма. През 1968 г. страните-членки на Варшавския договор (без Румъния) изпращат войски в Чехословакия, за да спрат започналия демократичен процес и създаването на условия за демократично развитие на чехословашкото общество.
По време на своето съществуване Варшавският договор и неговите обединени въоръжени сили се използват за поддържане на военния паритет между Източна и Западна Европа.
На 1 юли 1991 г. договорът е прекратен.
Валентин Цветанов, бел. ред. - Информацията е взета от сайта http://bolgari.net
Други публикации
Напиши коментар