Валентин Цветанов
Днес генерал-полковник Атанас Семерджиев трябваше да навърши 91 години.
Съдбата обаче реши друго и на 8 май (петък), в 8 часа сутринта, във ВМА приключи земния му път.
Както казват близки негови приятели - „Отиде си един идеалист с твърдо лява ориентация”. По-възрастният с цели три години полк. Евстати Бурнаски, споделящ изцяло и още по-силно лявата идея, кротко би рекъл: „Ние сме застанали „За почест” от лявата страна на пантеона „България”.
И това ще е особено точно за генерал-полковник Семерджиев. Никой не е в състояние да разбере конюнктурата. Човекът, който без съмнение е направил повече от всички останали накуп за Велинград и региона, в патриаршеската си и немощна възраст бе останал без стряха да подслони глава.
Генерал-полковник Атанас Семерджиев със сигурност бе най-големият интелект в Българската народна армия. Два пъти е награждаван с орден „Св. Кирил и Методий” I степен, което означава, че интелектуалността му е призната. И все още. Без той да я е търсил, да се е големеел, да е парадирал. Тогава не би бил същинският. Но пък и никой не му е оспорвал първенството, към което мнозина пагонджии бяха склонни.
На това му се казва всенароден човек, който приживе дари родната си къща на общината. Без да иска нищо. Дали има други такива днес другаде?!
Освен това той дарява на Велинград всичките си ценни предмети и вещи, книги, лични награди, картини, сувенири... И става основател на Историческия музей в града.
Генералът беше представител на велинградските избиратели в V, VI, VII, VIII и IX Народно събрание и в VII Велико народно събрание. „Почетен гражданин”, всепризнат и всеизвестен, дори в селцата, като Света Петка...
Роден е на 21 май 1924 г. в с. Лъджене, което днес е център на Велинград. Родната му къща е била там, където днес е сградата на Общинския съвет. И от нея са останали само две дъхави липи. Всичко, което помни от детството си, е работата. Дори преди да тръгне на училище. Прогимназията е духовната му кърмилница. После учи в гимназията в Пазарджик, защото му е по-близо до работата. А работи по строежа на пътищата. И като ученик в Пазарджик е арестуван, докато е в час, пред учителя и съучениците си. Полицията надушила ремсистките му увлечения, активността му.
През 1941 г. минава в нелегалност и едва 18-годишен вече е партизанин. Получава бойното си кръщение, става командир на партизанската чета „Братя Кръстини”.
Веднага след 9.IX.1944 г. вече е доброволец в Отечествената война. Става капитан, помощник-командир на дружина в 27-и пехотен Чепински полк. Само три месеца след това, с края на първата фаза на войната, капитан Семерджиев напуска армията, но в края на 1945 г. е отново призован в нея. От януари до октомври 1946 г. преминава курс за военна подготовка във Военното училище. След края на обучението получава назначение в Разузнавателно управление, като помощник-началник на секция в отделението за външно разузнаване. Тук
пряк началник му е генерал-майор Стоян Заимов, син на легендарния генерал Владимир Заимов.
През есента на 1947 г. майор Семерджиев заминава на обучение в академия „Фрунзе”, в Москва. Завършва с отличие и медал. Следва назначение, като заместник-началник, а от 1953 г. и началник на Оперативното управление на Генералния щаб. Като военен съветник-експерт на министър-председателя Вълко Червенков, заедно с тогавашния министър на народната отбрана, армейски генерал Петър Панчевски - на 14 май 1955 г. участва в подписването на Варшавския договор.
Първото си висше военно звание (генерал-майор) получава на 1 декември 1957 г. През 1960 г. завършва и академията на ГЩ на Съветската армия „К. Е. Ворошилов”. Отново с отличие и сега със златен медал, който за пръв път се дава на офицер извън СССР. Следва назначението, като НЩ на Втора армия.
На 22 март 1962 г. вече е началник на Генералния щаб на Българската народна армия. Военен министър вече е армейски генерал Добри Джуров, командвал дотогава Трета армия. Семерджиев става генерал-лейтенант на 29 април с.г., а генерал-полковник - през 1966 г.
От ноември с.г. е и първи заместник-министър на народната отбрана.
Цели 27 години и 9 месеца, до 27 декември 1989 г., когато си подава оставката, генерал-полковник Атанас Семерджиев оглавява, фактически ръководи и управлява Българската народна армия. Над него е само министърът, армейски генерал Добри Джуров, а плътно след него - генерал-полковник Христо Добрев.
Генерал Семерджиев е награждаван два пъти с най-високия държавен орден „Георги Димитров” - през 1974 и през 1984 г., съответно по повод заслугите му и за 50-годишния му юбилей и за 60-та му годишнина.
На 18 май 1984 г. му е присвоено званието „Герой на социалистическия труд”.
През декември 1989 г. е назначен за министър на вътрешните работи. През август 1990 г. е избран за вицепрезидент на Република България.
Последната си 90-та годишнина генерал Семерджиев посреща във военния санаториум в родния си град, посетен от няколко останали живи приятели със запасни чинове.
Светла да е паметта му!

Ползваната информация е от сайта http://www.blitz.bg