На 01.07.1987 г. при изпълнение на тренировъчен полет спира двигателят на МиГ-23МФ (б.н.648) с пилот полковник Радослав Славов Димитров. Летецът успява да отклони изтребителя от падане в град Костинброд с цената на живота си...

По Цветан Цаков - Кой кой е в българската авиация - 20 век

РАДОСЛАВ СЛАВОВ ДИМИТРОВ

Български пилот изтребител-прехващач, загинал геройски при изпълнение на гражданския си и войнски дълг, за да не се взриви заедно със самолета си в гр. Костинброд. Изтъкнат инструктор-методист.
Роден на 13 април 1933 г. в с. Свобода, Чирпанско. Произхожда от семейство от БДЖ.
Завършва средно образование и постъпва в Аероклуба Баните –Казанлъшко (1951 г.), а след това постъпва и завършва НВВУ “Г.Бенковски” (1954 г.) с отличие, получава полувисше военно и гражданско образование.
В бойните части на военната авиация е бил командир на звено, командир на ескадрила, зам.-командир на изтребителен авиационен полк, старши инспектор по техника на пилотиране и бойно използване в ПВО и ВВС. С големи заслуги за обучението и възпитанието на десетки млади изтребители-прехващачи.
Пилотирал е 11 типа самолети. Пролетял е близо 4000 часа.
Полковник. Военен летец първи клас. Заслужил летец на НРБ. Герой на социалистическия труд (посмъртно).


Радослав Димитров - вдясно.

Плюс: “Човек на големия морал!”

Радослав Димитров загина при учебно-тренировъчен полет в зона сложен пилотаж със самолет МиГ-23МФ след спиране на двигателя във въздуха и опит на летеца на всяка цена да спаси самолета и кацне принудително на летището. Малко преди гр. Костинброд на височина 1800-2000 метра разбира, че трябва да напусне аварийно самолета, за да не падне заедно с него в града, но самолетът става неуправляем, времето за катапултиране недостатъчно, и се разбива в източните покрайнини на Костинброд. Ради Димитров загива на 1 юли 1987 г. (около 16,00 часа).
Мотивите за встъпването му в авиацията са били като на всички младежи по онова време – не само романтика и мечти да се лети, а и да стане достоен защитник на родното небе, човек на големия морал.
Радослав е един от летците, преживели доста сложни по характер и количество особени случаи в полет, с които той се е справял винаги хладнокръвно (спукване на гуми след кацане, спиране на двигателя на МиГ-19 нощем, но последващо успешно кацане с един двигател, отказ на хидравличното управление на същия самолет и пр.).
Изключително хладнокръвни бяха и десйтвията му при спиране на двигателя на самолета МиГ-23 на 1 юли 1987 г. и той до последния момент беше уверен, че ще успее да кацне на полосата в Доброславци, но уви!
(По Никола Петров)

Любен Овчаров
А през юли зрееха житата
В памет на Радослав Димитров

Едно крило
превземало зенита,
заби се в топлата земя.
С една звезда по-малко
са сега звездите.
От скръб небето сякаш онемя...
Крило - сърцето на пилота –
от обич се заби в пръстта
на други хора да спаси живота,
усмивката им, радостта...
През юли зрееха житата.
През юли грееха безброй слънца.
О, не!Не изгоря звездата...
Остана тя да свети в нашите сърца.