На 20-ти декември 1994г. след полет в зона през деня със самолет МиГ-21бис /борден номер 97/ загива старши лейтенант Владислав Владимиров Вълчев от 90-ти випуск. При изпълнение на боен завой в 14 часа и 34 минути докладва за неочакван удар в лоста, след което, по команда на РП /ръководител на полети/ майор Валери Топузов се насочва през морето за кацане. При снижение към третия завой от кръга за кацане на летището на 2-2.5км. южно от Балчик /в залива/, след спадане на скоростта и височината, старши лейтенант Вълчев се катапултира под 100м. над морето.

Недостатъчната височина на иначе успешното катапултиране ,довела до дефицит от време, не дава възможност летеца да изпълни докрай действията по освобождаване от частите на спасителната система, с които се е приводнил. Той остава свързан към тях чрез лявата ключалка на кислородната маска....

По този начин действията му по изплуването и качването в лодката са били силно затруднени. Затова е способствала и ниската температура на водата от 6.4 градуса, а на въздуха-около минус 20 градуса.

В разбора на катастрофата като непосредствена причина е посочено катапултирането от височина, неосигуряваща изпълнението на всички действия, предвидени в инструкцията на летеца при приводняване. А за основна причина-непреднамерено включване на режим „приведение” на автопилота АП-155 и неправилни действия на летеца и групата за ръководство на полетите, довели до прерастване на особената ситуация в аварийна, поради разтренираност.

http://pan.bg/gallery/albums/userpics/10180/thumb_MiG-21PFM_39_1.jpg
==================================================================================================
Ето мнението за катастрофата на на о.р. капитан инженер Васил Йорданов.
Истината за смъртта на Владислав Вълчев е, че е бил включен блок опасна височина.Той снижава самолета в района на с.Oброчище-курортен комплекс Албена.АП-155 сработва,да изведе самолета от опасната височина.Това стресва старши лейтенант Вълчев и той докладва за удар в управлението.Ръководителят на полетите му нарежда да се прибира на летището.При захода за кацане,след като снижил под зададената височина,АП-155 сработва отново,за да изведе самолета от опасната височина.Трябвало е само да се изключи АП-155 и кацането е щяло да стане перфектно.

Две години преди този случай,има оплакване от АП-155 на самолетите Миг-21 №96 и №98.
След като командирът на ескадрилата Милев пред строя обяви че група АО, не прави нищо по тези автопилоти се заех със случая.
Установих,че всъщност автопилотите са в изправност,а летците действат неправилно.НО кога ще убедиш командир,че е сбъркал,особено ако се казва Милев.
За да не загине някой и аз да съм виновен,си подадох рапорта за уволнение.След като се уволних,разбрах от Георги Мишев(лека му пръст)че самолет №98,само са го окомплектовали и е продължил да лети (беше спрян заради дефект на АП-155) .Трябвало е само командирите Манев (тогава командир на полка,ако се не лъжа)и Милев (командир на балчишката ескадрила)да не се вживяват,като безгрешни и незаменими командири,а да постъпят мъжки,да си признаят грешката и да разяснят на всички летци принципа на работа на АП-155.Тогава и Владо щеше да знае за блока опасна височина(имам данни че тяхният випуск, не са го учили).
Моето мнение е,че смъртта на Владислав Вълчев трябва да тежи на Манев и Милев.Те бяха предупредени навреме, за пропуските на летците в знанията си ,за принципа на работа на АП-155.Самият Милев до последно твърдеше,че АП-155 на № 96 не работи нормално,при напълно изправен автопилот.

Какво всъщност правят летците.Хващат клоша на самолета ,под Рус.По този начин елеминират микроключовете.Дърпат клоша към себе си.Самолета възприема кабрирането като външно смущение и АП-155 сработва.Започва да се бори с летеца.Рулевият агрегат мигновенно пртиводейства с 1градус но това не е достатъчно и задейства микроключ,включва тримера.Тримера е по инерционен(бавен)продължава да отклонява хоризонталния стабилизатор за пикиране.В един момент летецът пуска клоша.Същият се връща в неутрално положение.Хоризонталният стабилизатор обаче е отклонен,за пикиране и самолета забива нос.
Различната скорост на пикиране,при двата опита на Вълчев се дължат на факта,че той различно време държи клоша към себе си и тримерния ефект отклонява хоризонталния стабилизатор на различен ъгъл.