На 28.03.1979 г. при полет от летище Безмер с изтребител МиГ-17Ф загива капитан Веселин Филипов Мичев. Причина за катастрофата е ГТП - загуба на пространствена ориентировка в облаци при излитане в състав на двойка по бойно дежурство. Допуснати съществени пропуски в подготовката на пилота.

Веселин Мичев е роден на 25 август 1946 г. в София. През 1969 г. завършва Военновъздушното училище „Георги Бенковски”.
Надеждният певец на българската авиация намери смъртта в полет, още ненаписал най-хубавите си стихове. Поетът Иван Карадачки, като съставител и редактор, издава през 1982 г. единствената му стихосбирка „Пиша ви от едно летище”.

Стихотворенията са предоставени от Слави Павлов, с благодарности.



Писта

Пистата не е просто бетон
с ивици затревени площи.
Тя може да плаче с реактивен стон
и да се смее в тракийски нощи.
Може да е добра и зла,
като човек да се начумери,
може да стане тънка игла –
трябва през облаците да я намериш.
Пистата може да е дълга и къса.
И прелестна. И некрасива.
Но пристъпиш ли с лице навъсено,
не забравяй да я помилваш!
Пистата не е просто бетон.
Дом е тя. И огнище.
Затова има неписан закон:
всеки си има летище.

АКО НЯВГА
Ако нявга в пътя далечен
се прекъсне следата на самолета,
не проклинай за нищо летеца
и не казвай: ”Останах сама”.

Моят син ще ти бъде утеха,
но когато попита за мен
не разказвай за звездни пътеки,
а по съвест - защо е роден.

Всеки може звездите да има
и любовта на жена да даде.
Но е трудно да бъдеш любим
и сам звезди да създадеш.

Знам - малко оставих,
а хората трудно прощават това.
Разкажи им, че пях за отмора,
но в отмора малко живях!

НЕБЕ
Небето е камбана без собствен език.
Удариш ли в синьото длани,
залива те светлина и вик
на радост и надежди странни.
Звъни, премята се камбаната.
Във вените кръвта кипи, лудува.
И пак се срещат хора по Земята,
които...не умеят да я чуват!

ПРАЗНИЧНО ПИСМО
БОРДА НА МАШИНАТА ПРИ НОЩЕН ПОЛЕТ

Като едри далечни светулки
тая вечер звездите блестят.
В белосребърна пролетна люлка
се люлее под мене светът.

Добър вечер, моя мила жена,
моя мъничка птица в гнездото.
Тая нощ ти ще спиш в тишина,
но е празно без мене леглото.

Аз не мога цветя да ти купя.
По небето цветя не цъфтят
и наместо подаръци скъпи -
подарявам ти... Млечния път.

И целувам очите ти топли,
недоспалите твои очи.
За да има небето пилоти,
трябва майката да ги роди!...