Почина генерал-лейтенант Кръстю Кръстев, съобщиха нгови колеги. Той е роден на 26 декември 1938 г. в Горна Оряховица. Служи в редовете на ВВС от заместник-командир на звено до началник-щаб на ПВО и ВВС. Поклон!


Ето какво писа за генерала на 19 януари 2019 г. в списание Клуб КРИЛЕ Пламен Стойчевски.

„Може би друг автор трябваше да напише тези редове за генерала, човек, който е летял с него, негов колега, който е преживявал трудните дневно-нощни полети в 2 убап Каменец, откъдето започва неговата служба в редовете на ВВС. Но така се случи, че в последните 15 години се срещахме често с него и при тези наши срещи научих много неща за неговия житейски път, за българската авиация, за човека Кръстю Кръстев.

Затова се осмелих в навечерието на неговата 80-годишнина да напиша (по-точно да запиша някои от спомените му за службата във ВВС) като вид благодарност и почитание към летеца Кръстю Кръстев, обучил десетки курсанти за летци в българските ВВС.

През 1956 г. е приет за курсант в НВВУ „Георги Бенковски“, където последователно лети на Лаз-7М, Як-11 и Миг-15. През това време в летателното обучение на ВВС става революция, курсантите са правили нальот 50-55 часа на реактивен самолет за по-малко от 5 месеца! Нещо повече, през 1959 г. всички курсанти са превозвани на свредел с учебния Миг-15. Нечувано дотогава за летящите на реактивни самолети. Поуките от този единствен полет са били, че каквито и грешки да допусне летецът, самолетът сам няма да влезе в свредел и че много лесно излиза.

След завършването на военното училище последователно служи в авиополковете Равнец и Граф Игнатиево. През 1963 г. е назначен за заместник-командир на звено в учебния авиополк Каменец. Тук на младия лейтенант Кръстев е поверено за обучение ДСМУ на инструктори, независимо че полкът е разполагал с много по-опитни и дългогодишни пилоти. През периода 1963 - 1965 г. подготвя и първите летци с висше образование (денем в прости и сложни МТО и нощем в ПМУ).

След завършването на военната академия през 1968 г., вече капитан, Кръстев е назначен за командир на ескадрила в 2 убап. В продължение на няколко години на ескадрилата е поверено обучението на първите випуски висшисти. Това, което си спомня за това време генерал Кръстев е: "най важното беше, че не допуснахме нито едно произшествие. Единствените по-сериозни предпоставки бяха, че един инструктор, слизайки от самолета, падна от стълбичката от умора, а друг с обучаем курсант се върна от полет в зона на малка височина с доста дълбока срязана носова част на самолета, в резултат на оплитане на баките и вертикалния стабилизатор в жиците на високоволтов електропровод в зоната. По това време началник на енергото в Плевен беше мой роднина и той не предяви никакви претенции за скъсаните жици.“

През 1970 г. във ВВС се въвежда изискването длъжността началник-щаб на ескадрила да се заема от летци. Поради това през есента на 1971 г. капитан Кръстев е назначен за началник-щаб на 2 убап, на която служи цели 5 години. През 1976 г. е изпратен да се обучава в генералщабната академия на Съветския съюз в Москва. От тази година завършва непосредствената му служба в авиополка Каменец.

С цел да завършим военно-историческата част от службата на генерал Кръстев, трябва да добавим, че след академията е назначен за началник-щаб на 2 ПВО, след това началник на оперативния отдел в щаба на ПВО и ВВС и началник-щаб на 10 САК Пловдив. ОТ 1986 г. е вече началник-щаб на ПВО и ВВС. През 1998 г. поради навършване на пределна възраст генерал лейтенант Кръстев преминава в пенсия. През целите 42 години служба във ВВС само веднъж ми се случи по-сериозна предпоставка произшествие, си спомня генералът: „При полет по схемата ДСМУ с обучаем курсант при долна граница на облаците 300 м и горна 7200 м отказва генераторът. Добре, че някоя умна глава се беше сетила на МиГ-15 в задна кабина допълнително да бъде поставен един обикновен магнитен компас от типа КИ-11. Този компас беше нашето спасение при отказ на почти всички електрически прибори.“ Тук трябва да споменем, че генерал Кръстев има голяма заслуга за обучението като летци на генерал Михо Михов, генерал-майор Димитър Георгиев, (вечна му памет), на сегашния президент генерал-майор Румен Радев и още много други летци.

Под негово ръководство се провежда първото авиошоу в България през 1995 г. на летище Сарафово, където пред погледа на тогавашния президент покойния Желю Желев в небето на България политат всички тогавашни действащи летци генерали (Михо Михов, Иван Парапунов, Иван Дочев, Калчо Танев и Стефан Попов).

Избран е за първия председател на фондация „Български ВВС“, която провежда през 1997 г. международния авиофестивал „Небе за всички“.

Малко неизвестни събития, свързани с генерал Кръстев

Министъра на отбраната Веселин Близнаков го кани за негов съветник, но получава отказ от генерала. Като активен ловец притежава една от емблематичните ловни пушки на Пенчо Кубадински. По негова инициатива предлага на Тончо Русев да създаде песен за военната авиация, така се появява „Песен за летеца“ в изпълнение на Веселин Маринов, текст Евтим Евтимов.

И накрая нещо "полезно" от генерал Кръстев

Един ден старшина Кино Минков, артелчик, се похвалил на някои известни авантаджии в гарнизон Каменец, че е получил хубави дини и ги кани около обяд да дойдат в артелната да им среже някоя. Кой ще откаже на такава покана. В уговорения час идват 3-4 души начело с Начката (старшина на ескадрилата). Навън е лятна жега и Кино ги приютява в хладилната стая на първия етаж, където температурата е 13-14 градуса. Предварително той е инструктирал своя помощник-ефрейтор малко след като приеме гостите си, той да започне да марширува в горните стаи и да рапортува на висок глас, все че едно, че е дошъл командирът на тиловия батальон. Малко след като първата диня вече е срязана, се чуват маршови стъпки и рапорт на ефрейтора. Всички се спотайват уплашени, но старшина Минков ги успокоява да продължат с яденето на дини, без да шумят, а той ще се качи да види защо командирът е дошъл по никое време. Излиза от хладилната стая и пуска резето на вратата отвън. За беда командирът се обажда по телефона на артелчика по най-бързия начин да се яви при него и го изпраща по работа в град Левски. Кино Минков нарежда на ефрейтора след 20-30 минути да отключи хладилната стая. Но ефрейторът, доволен че неговият началник заминава и докато мине времето, той отива на спортната площадка и се включва активно във футболен мач. След 1-2 часа се сеща за затворените хора в хладилната стая, изтичва и им отваря. Същите, почти измръзнали, но доволни от авантата - изядени няколко дини, излизат със закани да убият артелчика. За наказание след няколко дена колелото на старшина Минков е изпратено до гара Червен бряг като багаж до поискване. След около месец колелото на Кино се връща от гарата, но той вече си е купил ново. Не остават ненаказани и другите двама идеолози на динената история Крум Блажев и Божин Шорито. Магарето на Шорито е хванато да пасе в района на летището и е боядисано с блажна боя от ушите до върха на опашката на бели и черни ивици, същинска зебра. Наказанието на Крум Блажев е с малко по-дълбок замисъл. Похвалил се, че с е сдобил с карта за почивка в Нареченските бани. В деня и часа на заминаването на гара Каменец той е изпратен от почти цялата група. Докато си купи билет за влака, бързо в неговия куфар са поставени няколко камъни. До Наречен не му се налагало да отваря куфара. Пристигайки в санаториума, започва процесът по неговото приемане от дежурния лекар и сестра. Крум си поставя куфара на някаква масичка, за да извади медицинските документи. Виждайки камъните, се опитва да ги прикрие, но това не остава незабелязано от лекаря. Крум е приет и настанен в стая с три легла и желязна решетка на прозореца. След няколко дена Крум се принудил по служебен път да търси опровержение от командира и лекаря на авиополка, че не луд.

Спомените и хората, служили в авиацията, са неувяхващи!“