Горещи новини
- Британската армия ще закупи карабини KS-1
- Руските военни получиха партида модернизирани самоходни гаубици "Мста-С"
- Висш американски служител нарече Украйна полигон за изпитания на военни иновации
- Изтребител KF-16 се е разбил в Южна Корея
- ВВС показаха как са свалени руски ракети през нощта
- Русия изстреля ракети "Оникс": в Украйна тревога прозвуча в редица региони
- Цял ден руснаците обстрелват Херсонска област: 6 загинали, 9 ранени
- Онзи ден СБУ и ВСУ удариха секретна база на руснаците в Мелитопол
- Украйна може значително да укрепи НАТО - полският генерал Анджей Фалковски
- 115-ата годишнина от провъзгласяването на Независимостта на България ще бъде отбелязана с участието на представителни военни подразделения

40 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА СТАРШИ-ЛЕЙТЕНАНТИТЕ ИВАН РАХОВ И МИХАИЛ БОНЧЕВ И 24 ГОДИНИ ОТ ТРАГИЧНАТА СМЪРТ НА КАПИТАН ГЕОРГИ РУСЕВ И СТАРШИ ЛЕЙТЕНАНТ САШО НИКОЛОВ
На 02.06.1983 г при полет от летище Равнец загиват старши лейтенант Иван Николов Рахов и пилот-инструктор старши лейтенант Михаил Илиев Бончев със самолет МиГ-21УМ. в района на с. Загорци, Бургаско.
На 02. 06. 1999 г. загиват летците от авиобаза Граф Игнатиево капитан Георги Богданов Русев и старши лейтенант Сашо Димитров Николов при изпълнение на тренировъчен полет с изтребител МиГ-21 УМ.
И двата екипажа изпълняват контролен полет по прибори в зона под перде. И в двата случая самолетите изгубват скорост и пилотите трябва да се катапултират, но не го правят, защото са над населено място - селата Загорци и Драгомир. Когато жителите на селата вече са в безопасност, за летците е твърде късно. Така те жертват своя живот, за да не пострадат много други.
ПОКЛОН!
На майор Георги Богданов Русев
и капитан Сашо Димитров Николов
Колко малко пролети и зими
има в тридесет и три години!
Колко малко обич и мечти!
Самолетът в миг ще излети,
ще забравиш майка и любима,
ще си вятър, птица, свобода.
Още няма да си нечия сълза,
още си Икар и към звездите
пътят е далечен и суров.
Силите след час ще те напуснат,
после пък кръвта ще изтече,
за последно жадно ще поглъщаш
твоето, най-синьото небе.
Падайки, какво ли ще си спомниш -
майчин дом и ласка на жена,
детски стъпки ли ще те догонят,
за да те спасят от вечността.
Може би в последната минута,
много млад, не стигнал до звездите,
ще надраснеш всички ни в смъртта.
Първо удар, взрив и тъмнина,
после си тревога във очите,
после ще се връщаш във съня,
в глътката вода изпита.
Майчице, дали ще ни простиш,
че не се завърна у дома.
С вятъра синът ти ще долита.
Даниела Александрова
loading...
Други публикации
Напиши коментар