Otbrana.com

С дълбока скръб съобщаваме на нашите читатели, че почина полковник от запаса Весел Димчев. До последно той беше част от колектива на в. „Българско войнство“. Ще го запомним с неговото трудолюбие. Поклонението ще бъде на 19 октомври, неделя, от 11, 15 ч. в църквата на Централните софийски гробища.

Поклон пред светлата му памет!

През 1960 г. полковник от запаса Весел Димчев завършва Военната инженерна радиотехническа академия за противовъздушна отбрана „Говоров“ в гр. Харков – СССР и с придобитата специалност инженер по радиолокация е назначен като старши инженер в новосъздаващите се зенитно-ракетни войски към ПВО и ВВС. Участва в получаването от СССР на първите зенитно-ракетни комплекси, разполагането на позиции и включването им в бойни дежурства. С колеги осигурява техническата изправност и боеготовност на комплексите. Подпомага повишаването на техническата подготовка на личния състав и съдейства за успешното поемане на работата от първите инженерни кадри от Висшето народно военно артилерийско училище „Г. Димитров“ в гр. Шумен. Сътрудничи във вестник „Страж на родното небе“ и списание „Военен преглед“.

От началото на 1967 г. е преназначен в Главно управление по въоръжение и техника към Генералния щаб. Под ръководството на инж. генерал - майор Полина Недялкова отначало като редактор, а след това като отговорен секретар участва в създаването на редакцията и издаването на списание „Военна техника“. С преводи и материали съдейства на Военно издателство по издаването на военно-техническа литература.

***

Весел Димчев е роден на 01.02.1932 г. в с. Виноград, Велико Търновско в учителско семейство. След основното училище учи в електротехникум „Сталин“ в гр. София. Рано остава без баща и се налага да съчетава учението с работа в работилници и предприятия от електропромишлеността.

След завършване на техникума е назначен за диспечер в 3-ти цех на завод „Ворошилов“. По комсомолско поръчение е изпратен на работа в ДСО „Редки метали“ с. Бухово и отговаря за ремонта и техническата изправност на специалните ел. уреди, използвани в уранодобива. През есента на 1952 г. е призован в армията и е зачислен като курсант в Народно военно артилерийско училище „Г. Димитров“ в гр. Шумен. През 1954 г. завършва обучението и с присвоеното офицерско звание лейтенант е назначен в служба „Артилерийско въоръжение“ в под. 8040 в гр. София.

За проявено старание и инициативност по предложение на командването е изпратен да учи във Военната инженерна радиотехническа академия за противовъздушна отбрана „Говоров“ в гр. Харков – СССР.

Участва в утвърждаването и развитието на Движението за техническо и научно - творчество на младежта (ТНТМ). С преводи и авторски материали подпомага издателство „Техника“ в издаване на детско-юношеска литература, запознаваща младежката аудитория с първи стъпки в електрониката, автоматиката и роботехниката.

След реорганизацията на военния печат през 1975 г. инж. полк. Весел Димчев по свое желание напуска армията. От началото на 1976 г. постъпва на работа в отдел „Пропаганда“ към щаба на Гражданска отбрана и е изпратен като представител на Гражданска отбрана във военните редакции на БНР и БНТ. С активното съдействие и помощ на военните редакции се издейства програмно време, създават се екипи и започва регулярното излъчване на учебни и публицистични предавания по БНР и БНТ по проблемите на гражданската отбрана. С редица репортажи от проведени мащабни учения се популяризира подготовката на населението, спасителните отряди на Гражданска отбрана и санитарните дружини към БЧК за действия при стихийни бедствия и големи производствени аварии. Създават се документални филми за участието на формированията в дейностите при свлачището в с. Орсоя, наводнението на пристанище Лом, инцидента с водния канал на АЕЦ Козлодуй, земетресението в гр. Свищов, в гр. Стражица, аварията в Химкомбината в гр. Бургас и др.

След реорганизацията на Гражданска отбрана и закриването на военните редакции в БНР и БНТ работи във вестник „Българско войнство“. Активно участва в живота на клубовете в Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) и Дружеството на военните журналисти към СБЖ.

През 2015 г. преминава на работа в редакцията на вестник „Народен лечител“.

За своята активна дейност е получавал множество похвали и награди. Два пъти е награждаван с престижната награда „Златно перо“ на СБЖ.

Отгледал е трима сина. Сега със съпругата си Мата се радваха дълги години на грижите и любовта на отгледаните покрай тях цял футболен отбор внучета.