Майор от запаса Стефан Груев

„Поклон пред паметта ти Дойчине – помним те!“ Това изписахме съюзните членове на дружество „летец – капитан Дойчин Бояджиев“ – СОСЗР – Карлово на венеца, който поднесохме на гроба на Дойчин Бояджиев в Карлово за панихидата за него, традиционно проведена в края на месец януари всяка година. И така е вече 34 години, откакто на 28 януари 1992 година, на брега на язовир Студен кладенец при село Калоянци, Кърджали загинаха при учебно-тренировъчен полет летците от Узунджово капитан Дойчин Бояджиев и капитан Емил Тодоров.

Към това наше „мото“ за участие в панихидата за Дойчин и тази година се присъединиха колегите и приятелите на Дойчин от София и Хасково от първите години на създаването и дейността на Българската офицерско легия (БОЛ) „Георги С. Раковски“. От София, от много години вече и без никой да ги кани специално и да ги убеждава да идват, бяха „наследниците“ на Дойчин, като председатели на Легията полковниците от запаса Димо Димов и Руси Гочев, както и колегите, съмишлениците и приятелите на Дойчин от Узунджово и Хасково, начело с майор от запаса Иван Тошев. А за присъствие в Карлово на панихидите за Дойчин на представители на настоящето ръководство на Легията, при предположението, че тя все още да съществува, … - както се казва, „за мъртвите или добро или нищо!“. За това и ние днес – нищо не казваме …!!

Над 50 човека се бяхме събрали за панихидата на 24 януари 2026 г. в Карлово: семейството (майката Мария Бояджиева и съпругата – Милена); роднини, комшии и приятели от Карлово и региона; колегите на Дойчин от София и Хасково, и ние – членовете на дружество „летец – капитан Дойчин Бояджиев“ – най-голямото дружество от състава на Общинската организация на СОСЗР – Карлово. Групата на Карловското запасно войнство бе водена от основателя и първи председател на дружеството полковник от запаса Иван Станчев.

Гробът е подреден, почистен и видимо поддържан. Леля Мария редовно е тук, а и ние от дружеството често го посещаваме. Сега е отрупан от цветя и венци. Отец Христо отслужва заупокойна молитва и освещава питата, житото и другите положени за благослов неща. Времето е студено, макар и ясно. Свещичките горят, стискайки и закриляйки ги с длани. Леля Мария кротко е застанала зад надгробния паметник на сина си, тихичко си плаче и неутешимо скърби – майката тъжи за рожбата си до гроб. Колегата на Дойчин от летището в Узунджово капитан от запаса Светлозар Младенов развълнувано споделя своите спомени от първите си контакти с „Баджо“, а също и от последните им съвместни мигове. Той слиза от самолета след изпълнението на учебно-бойните задачи по време на летателната им подготовка, а Дойчин веднага след това се качва в него, за да излети към вечността. Дойчин е „Баджо“, защото още като ученик, а и след това, активно е спортувал, включително и на футболния терен, а в онези години е бил „фен“ на забележителния играч на „скудерията“ Роберто Баджо.

Обядът за панихидата на Дойчин традиционно провеждаме при Митко – Димитър Калончев, ресторант „Калипсо“ в центъра на Карлово, до РУ на МВР. Много пъти сме били тук – чувстваме се „като у дома си“ – спокойно и приятно. „Гарнираме“ предложените ни от Митко гозби с чудесно вино, осигурено и тази година от хасковския ни приятел офицера от запаса Георги Маджиров.

Истината е, че всеки участник в панахидата за капитан Дойчин Бояджиев иска да покаже и да даде най-доброто от себе си, за да може да засвидетелства своето уважение и почит към паметта на този наистина бележит войн и родолюбец.

Поклон пред паметта ти Дойчине – помним те!