Спирдон Спирдонов

Малко преди да навърши 106 години почина фронтовакът подофицер Васил Михайлов Стефанов. Роден е на 12 юли 1920 г., но е записан в Общината на 15 юли с.г.

Поклонението ще бъде утре, 10 юли, от 11,30 ч. в църквата „Св. Мина“ в квартал Модерно предградие, София.

Поклон пред светлата му памет. Съболезнования на близките му от Съюза на ветераните от войните на България.

***

Ще припомня моята среща с него на 105-я му рожден ден.



Днес, 15 юли 2025 г., бях на необикновен рожден ден в София, квартал „Модерно предградие“, ул. „Справедливост“ №61. От името на председателя на Съюза на ветераните от войните на България (СВВБ) полковник от запаса Анани Христов и цялото ръководство на военно-патриотичната организация поздравих подофицер Васил Михайлов Стефанов за 105-ата му годишнина. Връчих му поздравителен адрес, който публикувам отделно, почетен плакет на СВВБ, ветерански шапка, шалче и ключодържател, както и книги от библиотеката „Войни ветерани“. Имаше торта със свещичка. Пихме и мастика по негово желание.

Записан е в общината на 15 юли 1920 г., но е роден на 12 юли, уточнява синът му Михаил. Така е било в разгара на лятото, когато се работи най-много на полето. Животът ме започва от брезнишкото селце Гърло. От 1946 г. живее в София. Участва във Втората световна война в състава на 42-ри пехотен полк на 11-та Софийска пехотна дивизия. Участва, като свързочник в боевете при с. Винковци – Сърбия, Драва Соболч и Барч – Унгария. Пита за друг фронтовак капитан от запаса Хиню Коларов от Варна, който го изпревари и на 1 юни стана 105 години. Двамата държат първенството по дълголетие. Бай Васил, обаче, е и най-възрастният свързочник в България. Сещам се че полковник от запаса инж. Георги Караиванов, който е автор на колосалния труд „Ние, свързочниците“, може да научи много от него.



Бай Васил има какво да каже и на контраразузнавачите. С големи подробности разказва как по време на войната е разкрил шпиони, които насочват германските удари по българските и руските войници и разрушават камбанарията на църквата в село Сенмартон, Унгария. Срещал просяк, който му се вижда съмнителен и забелязва, че отива към гробището. Докладва на командването. Изпращат разузнавачи и войсково подразделение. Откриват трима укриващи се през деня германски войници в гробището на селото, които след престрелка са заловени. В изоставена гробница на местен богаташ са открити 7 радиостанции и изграден военен пункт, откъдето са предавани данни на германското командване за движението на руските и българските войски. За това, казват синът му Михаил и дъщеря му Илияна, е произведен в звание „подофицер“.

Има много каква да разказвам, вземи си отпуск и ела, ме кани бай Васил. Например, как е ранен в лявата става, лекуват го в полевата болница в унгарския град Пейч. Тогава получава възпаление на апендикса, но един руснак хирург ме спаси, припомня ветеранът, като изброява имената на целия медицински екип. Имам памет, поглежда ме, столетникът. Грижим се за него, казва зет му Тодор, който е лекар. Впрочем и дъщерята Ивелина, и внукът Васко и съпругата на внука му Галя са лекари. Знаят как да му помагат. Все още, обаче, живее сам в къщичката си на ул. „Справедливост“. Така му харесва, но е доволен, когато го наобикалят.

След войната работи в различни предприятия, но най-дълго в Хлебозавод №1 и №3, където е технически ръководител на бригада от 30 души. От сутрин до вечер, казва зет му. За достойната си работа и множеството рационализации и внедрявания получава много награди (медали, поздравителни адреси и др.), които и до днес пази. Изключително сръчен майстор е. Има майсторски свидетелства по различни специалности, като строител, дърводелец, железар. Може да се каже и писател. Описал е целя си живот в наскоро излязла книга „Животът на 105-годишния ветеран Васил Михайлов Стефанов“.



Като го питам за рецептата за дълголетие, казва: “Важното е да имаш график и да си съхраниш психиката. В основата на всичко са работата, режимът и постоянството“. На тръгване си обещаваме да се видим на следващия рожден ден. Слиза по стъпалата и ме изпращат до вратата на добре подреденото дворче. Така, както е подреден целият му живот – в мир и на война.

Забравих за казармата. „Трябва да има, не може народ без войска“, е категоричен фронтовакът, преживял много през войната. Има и препоръки. Гледал по телевизията парада на 6 май. Иска ми се, казва, нашите войници да стъпват по „чевръсто“ и да са по-млади. Това е от 105-годишния бай Васил. Мъдър човек е.