Горещи новини
- В района на Курск са загинали най-малко 13 руски наборника
- В Украйна обявиха евакуация на 16 населени места
- Рогов: ВСУ атакуваха Енергодар в Запорожка област
- /ВИДЕО/: Израел нанесе удар по центъра на Дамаск
- В САЩ обявиха за трагедия на Украйна, поставяйки под съмнение нейното съществуване
- В Радата посочиха възможните кандидати за президент на Украйна
- В Радата заявиха, че вече са започнали да прехвърлят в пехотата на ВСУ лекари и химици
- МО, Русия: ВСУ загубиха 430 души за един ден в посока Курск
- Командирът на 95-та бригада Хорец: Врагът всеки ден щурмува Курск. Но той търпи огромни загуби, а ние - малки
- Предлагат генерал-майор Красимир Кънев за заместник-началник на отбраната
Денят, в който всички празнуват победата над Ламята
„Че си срещна сура ламя,
сура ламя с дур три глави,
че извади остра сабя,
че отряза дур три глави,
че текнали дур три реки.”
(Българска народна песен)
Има ги в митологията на всички народи - змейове, лами, хали и дракони, с криле и люспести опашки, с нечувани и невиждани размери. Земята се тресе под тежките им стъпки, те сеят страх и ужас, хаос, смърт и разрушение. Понякога летят. Понякога се бият едни други и битката им е страшна.
Ламята в българските приказки има три, седем или девет глави, заплашва да опустоши цялото царство, заключва изворите, бълва огън, размахва криле в тъмните небеса, излиза от дълбините на морето или идва от Долната земя, краде златните ябълки, изяжда девойките или момците.
Но винаги си намира майстора. Защото насреща й се изправя Юнакът.
Юнакът се появява, когато отчаянието вече е обзело всички - ламята е изяла всички девойки, останала е само една - най-личната, царската дъщеря, едничкото чедо на владетеля. Цялото му богатство пет пари не струва и той, като последния сиромах от царството си, е също толкова безпомощен пред злото, което е замразило изворите и е изгорило нивите с огнения си дъх. Хората от царството изпращат със сълзи на очи последната девойка за курбан на чудовището и знаят - изпращат не друго, а последната си надежда.
Но... нейде в далечината се чува рог. Рогът известява с тръбния си звук, че по пътя се е задал Юнакът. И ето го и него на своя кон, препасал тънка сабя. Вижда разплаканата девойка и я пита кого оплаква. И девойката му разказва, че е обречена, че ей сега ще долети (или ще изплува от дълбините на морето) триглавото чудовище и ще я погълне, както всички преди нея. Бягай юначе, спасявай се - през сълзи го моли тя.
Но юнакът няма да е юнак, ако търти да бяга, за да отърве собствената си кожа. Юнакът затова е юнак - за да се изправи пред злото, да го предизвика да премерят сили и да го победи. И ето небето почернява и Змеят долита. Люспите му блестят на слънцето, трите му глави бълват огън, той е разярен. Кой дръзва да му се противопоставя?
Юнакът вади острата си сабя, очите му блестят. Захваща се люта битка. Три дни и три нощи се бият митичната хала и крехкият човек, въоръжен само с вярата си, че пред човешкия кураж и най-могъщото чудовище е безсилно. Гръмотевици разкъсват небето, огромни вълни бушуват в морето.
Накрая стихията отстъпва. В краката на Юнака лежат и трите глави на чудовището, девойката е спасена, а с нея и любовта, и надеждата. Изворите са отключени, реките отново потичат, почернелите ниви вече зеленеят. Слънцето се смее от небето и птиците чирикат.
Победило е доброто, а злото е отстъпило. До следващия път.
Това е, което празнували от време оно всяка пролет предците ни, населявали нашите земи. Славили Юнака, победил Ламята, възпявали отключените от ледените прегръдки извори, рукналите отново реки, зелените поля, приветствали с танци и песни зародилия се отново живот.
Славят го и днес, и е единственият празник у нас, който се почита и от българи, и от турци, и от роми, от християни и мюсюлмани. Празникът има много имена - Гергьовден, Гергевден, Гюрговден и още: Йедерлези, Едерлез, Хедерлез, Идерлез. Но е един и същ, както е една и съща радостта на хората от победилата пролет и настъпващото лято.
На 6-ти май - Гергьовден, ние българите отбелязваме и Деня на храбростта и Празник на Българската армия!
На тази дата отдаваме своето уважение, признателност и преклонение пред подвига, героизма и саможертвата на българския войник. Тази дата е завръщане към героичното ни минало, към себеотрицанието на българските герои, за които свободата и независимостта на Отечеството са били по-силни и по-ценни от собствената им кръв, пролята по бойните полета.
Честит празник на всички, носещи в сърцата си любовта и привързаността към въоръжените ни сили!
Честит празник, български мъже и жени, посветили себе си на отбраната на Родината!
Честит имен ден на всички именници!
Бел. ред.: Оригиналната статия е с автор Даниела Горчева и е публикувана в списание „Диалог”, 6 май 2009 г. Допълнението, отнасящо се до Празника на Българската армия, е направено от полк. Валентин Цветанов
„Че си срещна сура ламя,
сура ламя с дур три глави,
че извади остра сабя,
че отряза дур три глави,
че текнали дур три реки.”
(Българска народна песен)
Има ги в митологията на всички народи - змейове, лами, хали и дракони, с криле и люспести опашки, с нечувани и невиждани размери. Земята се тресе под тежките им стъпки, те сеят страх и ужас, хаос, смърт и разрушение. Понякога летят. Понякога се бият едни други и битката им е страшна.
Ламята в българските приказки има три, седем или девет глави, заплашва да опустоши цялото царство, заключва изворите, бълва огън, размахва криле в тъмните небеса, излиза от дълбините на морето или идва от Долната земя, краде златните ябълки, изяжда девойките или момците.
Но винаги си намира майстора. Защото насреща й се изправя Юнакът.
Юнакът се появява, когато отчаянието вече е обзело всички - ламята е изяла всички девойки, останала е само една - най-личната, царската дъщеря, едничкото чедо на владетеля. Цялото му богатство пет пари не струва и той, като последния сиромах от царството си, е също толкова безпомощен пред злото, което е замразило изворите и е изгорило нивите с огнения си дъх. Хората от царството изпращат със сълзи на очи последната девойка за курбан на чудовището и знаят - изпращат не друго, а последната си надежда.
Но... нейде в далечината се чува рог. Рогът известява с тръбния си звук, че по пътя се е задал Юнакът. И ето го и него на своя кон, препасал тънка сабя. Вижда разплаканата девойка и я пита кого оплаква. И девойката му разказва, че е обречена, че ей сега ще долети (или ще изплува от дълбините на морето) триглавото чудовище и ще я погълне, както всички преди нея. Бягай юначе, спасявай се - през сълзи го моли тя.
Но юнакът няма да е юнак, ако търти да бяга, за да отърве собствената си кожа. Юнакът затова е юнак - за да се изправи пред злото, да го предизвика да премерят сили и да го победи. И ето небето почернява и Змеят долита. Люспите му блестят на слънцето, трите му глави бълват огън, той е разярен. Кой дръзва да му се противопоставя?
Юнакът вади острата си сабя, очите му блестят. Захваща се люта битка. Три дни и три нощи се бият митичната хала и крехкият човек, въоръжен само с вярата си, че пред човешкия кураж и най-могъщото чудовище е безсилно. Гръмотевици разкъсват небето, огромни вълни бушуват в морето.
Накрая стихията отстъпва. В краката на Юнака лежат и трите глави на чудовището, девойката е спасена, а с нея и любовта, и надеждата. Изворите са отключени, реките отново потичат, почернелите ниви вече зеленеят. Слънцето се смее от небето и птиците чирикат.
Победило е доброто, а злото е отстъпило. До следващия път.
Това е, което празнували от време оно всяка пролет предците ни, населявали нашите земи. Славили Юнака, победил Ламята, възпявали отключените от ледените прегръдки извори, рукналите отново реки, зелените поля, приветствали с танци и песни зародилия се отново живот.
Славят го и днес, и е единственият празник у нас, който се почита и от българи, и от турци, и от роми, от християни и мюсюлмани. Празникът има много имена - Гергьовден, Гергевден, Гюрговден и още: Йедерлези, Едерлез, Хедерлез, Идерлез. Но е един и същ, както е една и съща радостта на хората от победилата пролет и настъпващото лято.
На 6-ти май - Гергьовден, ние българите отбелязваме и Деня на храбростта и Празник на Българската армия!
На тази дата отдаваме своето уважение, признателност и преклонение пред подвига, героизма и саможертвата на българския войник. Тази дата е завръщане към героичното ни минало, към себеотрицанието на българските герои, за които свободата и независимостта на Отечеството са били по-силни и по-ценни от собствената им кръв, пролята по бойните полета.
Честит празник на всички, носещи в сърцата си любовта и привързаността към въоръжените ни сили!
Честит празник, български мъже и жени, посветили себе си на отбраната на Родината!
Честит имен ден на всички именници!
Бел. ред.: Оригиналната статия е с автор Даниела Горчева и е публикувана в списание „Диалог”, 6 май 2009 г. Допълнението, отнасящо се до Празника на Българската армия, е направено от полк. Валентин Цветанов
Други публикации
Напиши коментар