ДА СИ СПОМНИМ ЗА ВЕЛИКИЯ ЕКЗЮПЕРИ - 115 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ

Pan.bg 04 юли 2015 | 00:37 views (6709) commentaries(1)
img Антон Дончев: Светлините на Екзюпери, които нощем насочват пътя на птиците и хората
БГ НЕС


"Екзюпери остави фарове и светлини на земята, които през нощта да насочват пътя на птиците и хората. Великолепен автор, голям писател! А големите писатели от неговия ранг се харесват еднакво добре и на децата, и на възрастните".

Това сподели днес пред БГНЕС забележителният ни писател Антон Дончев по повод навършването на 115 години от рождението на Антоан дьо Сент-Екзюпери, написал не само любимия на всички философско-поетичен разказ "Малкият принц", но и книгите "Нощен полет", "Земя на хората", "Боен пилот", "Южната поща", "Писмо до един заложник".

image
Антоан дьо Сент-Екзюпери е роден на 29 юни 1900 г. в старо френско, благородническо семейство, а на 31 юли 1944 г., пилотирайки изтребителя си "Лайтнинг" в разузнавателен полет над Югоизточна Франция, не се завръща в базата си.

Ето какво пише един от преводачите на "Малкият принц" Константин Константинов в предговора си към книжката: "Той не принадлежи само на Франция, макар че тя осъществи чрез него едно от най-неочакваните чудеса на своя гений. Но на Франция той даде без остатък всичко, с което природата щедро го бе надарила".

Той е роден в Лион през 1900 година, издънка на стар, голям обеднял род. От най-ранните си години Тонио (така го наричат приятелите му) е необикновено дете: пише стихове и проза, рисува, занимава се с механика и на седемгодишна възраст лети със самолет. Завършва средното си образование, следва курсове в Художественото училище, а на двадесет и една година постъпва, за да отслужи военната си повинност, в авиационните войски, откъдето през 1922 година излиза с чин запасен подпоручик и с диплом за граждански летец. През 1923 година е в Париж без работа и без средства и следните две години служи първо като контрольор в едно предприятие за производство на тухли, а после като представител на фирма, която произвежда камиони. В 1925 година печати за първи път и завързва литературни приятелства. През 1926 година постъпва във френското дружество ЛАТЕКОЕР, което организира въздушните съобщения Тулуза-Дакар; това е времето на знаменитите френски летци — Дюбордийо, Мермоз, Рейн, Гийоме, между които Сент Екзюпери бързо заема едно от първите места. В 1927 година той е вече началник на малкото френско летище Кап Жюби, в испанска Мавритания (Западна Сахара), дето прекарва осемнадесет месеца. От тия месеци, наситени с напрежение, опасности и странни приключения, той ще запази до края на живота си една дълбока и изключителна обич към Сахара, към която неведнъж ще се връща в произведенията си. В Кап Жюби Сент Екзюпери написва първата си книга — "Южната поща". През 1929 година той е изпратен от френското дружество Аеропостал да уреди въздушната линия в Южна Америка — от Буенос Айрес до Пунта Аренас в Патагония (най-южната точка на материка), и е назначен директор на "Аржентинската въздушна поща". Оттам се връща в Париж с ръкописа на Нощен полет и през 1931 година получава за него литературната награда Фемина. След няколко години на безработица и случайни занятия (рапортер от републиканска Испания през 1936 година през гражданската война, а след това от Съветския съюз) и един катастрофален опит за рекордно летене Ню Йорк — Огнена Земя, от който лежи три месеца в безсъзнание, между живота и смъртта, той се връща във Франция и подготвя книгата си Земя на хората. Тая книга получава през 1938 година голямата награда на Френската академия.

В началото на войната той е мобилизиран във въздушните войски и по негово желание зачислен като пилот за далечни разузнавания. На 17 юни, след поражението на Франция, заминава с ескадрилата си за Северна Африка, връща се през август 1940 година във Франция, дето се демобилизира, а през есента заминава за Португалия и оттам за Ню Йорк. От 1941 до 1943 г. прекарва в Ню Йорк, напечатва "Боен пилот", "Писмо до един заложник", както и "Малкият принц". Последната книга има невероятен успех и се превежда на много езици, включително и на японски.

През 1943 година с първото дебаркиране на американски войски в Северна Африка пристига и той, намира ескадрилата си и с големи усилия (той е вече на четиридесет и три години, а пределната възраст за военните летци е тридесет и пет) успява да се зачисли наново като боен пилот, участва в освобождението на Неапол, Сицилия и Корсика. Сега той е повишен в чин майор, но вече не му позволяват да лети. След многократни ходатайства и молби американският генерал, командуващ въздушните войски, му разрешава да направи само пет разузнавателни полета над Франция. Той извършва осем и няма намерение да спре. На 31 юли 1944 година в осем часа и тридесет минути той излита от Алгеро (Корсика) за полет над Гренобъл и Анеси. Той е сам в невъоръжен американски самолет, който има по-малка скорост от германските изтребители и носи бензин за шест часа. В четиринадесет часа и тридесет минути той не пристига на летището и другарите му разбират, че той никога вече няма да пристигне. Всички издирвания и тогава, и след войната не откриват никаква следа от него. Едва няколко години по-късно от германски сведения се узнава, че през оня паметен ден на 31 юли 1944 година германски изтребител е свалил над Средиземно море един американски разузнавателен самолет. На мястото, откъдето Екзюпери е излетял за последен път, днес се издига колона паметник.

За всички пораснали и непораснали деца и с почит към Антоан дьо Сент-Екзюпери публикуваме части от "Малкият принц":

--------------------

"Имаше едно време един малък принц, който живееше на една планета, мъничко по-голяма от него, и който имаше нужда от един приятел…" За ония, които разбират живота, това би изглеждало много по-истинско.

--------------------

— Аз съм лисица — рече лисицата.

— Ела да играеш с мене — предложи й малкият принц. — Толкова ми е тъжно…

— Не мога да играя с тебе — каза лисицата. — Аз не съм опитомена.

— Ах, извинявай — рече малкият принц. Но след като помисли, добави:

— Какво значи "да опитомяваш?"

— Ти не си тукашен — каза лисицата, — какво търсиш насам?

— Търся хората — каза малкият принц. — Какво значи "да опитомяваш"?

— Хората имат пушка — каза лисицата — и ходят на лов. Това е много неприятно! Те също тъй отглеждат кокошки. Те се интересуват само от това. Да не търсиш кокошки?

— Не — каза малкият принц. — Аз търся приятели. Какво значи "да опитомяваш"?

— То е нещо отдавна забравено. То значи "да се свържеш с другите".

— Да се свържеш с другите ли?

— Разбира се — каза лисицата. — За мене сега ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца. И не си ми потребен. А и аз също тъй не съм ти потребна. За тебе аз съм една лисица, която прилича досущ на сто хиляди други лисици. Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света. За тебе аз ще бъда единствена в света…

— Моля ти се… опитоми ме — каза тя.

— На драго сърце — отговори малкият принц, — но нямам много време. Трябва да потърся приятели и да проумея много неща.

— Само нещата, които си опитомил, можеш да проумееш — каза лисицата. — Хората нямат вече време да проумяват нищо. Те купуват от търговците готови неща. Но тъй като няма никакви търговци на приятели, хората нямат вече приятели. Ако искаш да си имаш приятел — опитоми ме!

— Какво трябва да направя? — каза малкият принц.

— Трябва да бъдеш много търпелив — отговори лисицата. — Отначало ще седнеш малко по-далечко от мене, ей така, в тревата. Аз ще те гледам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки нов път ти ще можеш да сядаш малко по-близко… На другата сутрин малкият принц пак дойде там.

— Ще бъде по-добре да дохождаш по едно и също време — каза лисицата:

— Ако дохождаш например в четири часа следобед, аз още от три часа ще почна да се чувствувам щастлива. Колкото по наближава времето, толкова по-щастлива ще се чувствувам. В четири часа вече ще се вълнувам и безпокоя; аз ще узная цената на щастието! Но ако дохождаш в различно време, никога не ще зная за кое време да приготвя сърцето си… /БГНЕС

София / България
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    CVC 04 юли 2015, 10:12
     
    5
     
    0

    Велик човек !

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка