На 27 ноември се навършиха 95 години от рождението на Стефан Маринополски.
Припомняме, че големият български летец си отиде от този свят на 30.09.2008г. на 87-годишна възраст, възпитаник на 61-ви випуск на ВНВУ. Поклон пред светлата му памет!




Стефан Маринополски е роден на 27.11.1920 г. в Русе. Завършва гимназия в родния си град през 1937 г. и става кадет във военната гимназия, а през 1939 г. постъпва във военното училище. Там лети в юнкерския отряд и сдава първи и втори пилотски изпит. През юни 1941 г. е изпратен на обучение в Казерта, Италия, където лети на различни типове италиански самолети. Връща се в България и на 30.01.1942 г. е произведен в първи офицерски чин "подпоручик-летец” от 61-ви випуск на военното училище. Започва службата си в 1-ви разузнавателен орляк в Божурище.



През март 1943 г. Маринополски е командирован в Изтребителната школа в Долна Митрополия и след завършването й е разпределен във 2/6 изтребителен орляк, дислоциран на летище Карлово. През октомври с.г. орлякът е превъоръжен с френския изтребител Dewoitine D.520. През ноември 1943 г. е в ход операция “Приливна вълна”, насочена срещу България. 2/6 изтребителен орляк изпълнява бойни мисии за прехват на бомбардировъчните формации.
На 10.12.1943 г. за нанасяне на въздушен удар срещу София влитат 50 американски тежки бомбардировача Consolidated В–24 Liberator под прикритието на 50 изтребителя Lockheed P–38 Lighning. От летище Враждебна излитат две крила изтребители от по 4 самолета Dewoitine D.520 от 662-ро ято. Те атакуват челно една противникова бомбардировъчна група. В завързалия се въздушен бой групата е отклонена към Стара планина. В този ден получава своето първо бойно кръщение подпоручик Стефан Маринополски.
На летище Карлово 642-ро и 652-ро ято провеждат учебни стрелби. След като към 11,30 ч. получават заповед, самолетите кацат за презареждане с гориво и бойни муниции. Веднага след това излитат наличните боеготови 16 самолета. Явяването им над София е със закъснение, поради което те догонват оттеглящия се противник и влизат в бой по крилно и по двойки. Капитан Павел Павлов запалва един противников бомбардировач, но при атаката загива пред безпомощните погледи на водените от него летци Симеон Пенчев, Крум Атанасов и Стефан Маринополски. В Карлово 652-ро ято се завръща без своя командир. След гибелта на капитан Павлов за командир на ятото е назначен поручик Неделчо Бончев.
На 16.12.1943 г. щабът на 2/6 орляк, 642-ро и 652-ро ято са пребазирани от летище Карлово на летище Враждебна. На 20.12.1943 г. при поредната бомбардировка на София Маринополски атакува бомбардировач B–24 от 98-и ескадрон (BS) на 376-а група (BG) на 15-а въздушна армия, за която си той си спомня петдесет и пет години по-късно:
“На 20 декември 1943 г. нашият 2/6 орляк излетя с “Девоатин”-ите, воден от капитан Бошнаков. Беше около обяд. Първата противникова вълна, изсипала бомбения си товар над кв. “Хаджи Димитър”, отлиташе към Княжево, когато откъм Сливница се появи втора – “летящи крепости” Б-24. С десен завой откъм Самоков се насочихме да ги посрещнем. Бях заместник-командир на 652-ро ято и водех крило от четири самолета… Прицелих се в крайния бомбардировач, натиснах спусъка, стрелях и минах по целия фронт на «крепостите» от 500–600 м. Забелязах пламък – дали от противовъздушната артилерия, дали от някой бомбардировач или светкавица от облак? …После разбрах, че точно в тоя момент Списаревски се удря в една от американските крепости над Пасарел. …Аз продължих атаката и стана каквото исках - от крилото на един “Либърейтър” избухна огън, машината запуши, взе да пропада. Следях я известно време, докато изчезна от погледа ми западно от Босилеград. Дотам прогонихме втората противникова група и се завърнахме на летище Враждебна….”
През януари 1944 г. 652-ро ято е превъоръжено със самолети Bf 109G–2/G–6. Маринополски участва и във въздушния бой над София на 17.04.1944 г. – т. нар. “Черен Великден”. На този ден българските летци се срещат с нов противник – американския изтребител Р-51 “Мустанг” от 31 FG. При тази първа среща нашите пилоти объркват силуета му с този на “Месер”-а. Грешката е фатална. За няколко минути 9 “Месершмита” избухват в пламъци. Загиват 4 пилоти, а 9 летци са ранени.
Понесъл тежки загуби, 2/6 орляк е пребазиран за доокомплектуване на летище Карлово, където на 12.06.1944 г. попада под нощния въздушен удар на формация от 60 английски бомбардировача. На 28.06.1944 г. летището е бомбардирано за втори път. Този път ударът е нанесен през деня от 150 “летящи крепости”. След погрома 2/6 орляк е прехвърлен на летище Баня, Карловско.
Но едно събитие от 23.06.1944 г. ще окаже особено влияние върху съдбата на Маринополски. На този ден бомбардировачи от В–24 и В-17 от 15-а въздушна армия атакуват петролните рафинерии в Плоещ. Сред тях е и В–17 № 42–5951 “Описония” от състава на 341-ви ескадрон (BS) на 97-а група (BG) с командир лейтенант Едуин Андерсън; втори пилот - лейтенант Уилям Саймънс, навигатор – лейтенант Робърт Нюсъм, бомбардир – лейтенант Дейвид Кингсли; бордови механик – сержант Джон Майер; стрелец – радист сержант Лойд Кейн; опашен стрелец – сержант Майкъл Съливан; стрелец на кулата – сержант Стенли Кмиеч; стрелци - сержант Мартин Хетинга и сержант Харолд Джеймс.
При приближаването към целта бомбардировъчната формация е атакувана от немски изтребители, които за няколко мига свалят два В–17. В момента, в който се приготвя да хвърли бомбите си, “Описония” е поразена в лявото крило от артилерийски снаряд. Пробойната е с диаметър 30 см точно зад двигател № 1. Втори снаряд избухва близо до кила, повреждайки витлото и разрушавайки системата за кислород. На излизане от коридора на ПВО В-17 привлича вниманието на няколко изтребителя Bf–109. Те изваждат от строя двигател № 2 и от лявото крило излиза облак бял дим. Един 20-мм снаряд избухва в кила и сериозно ранява сержант Съливан. Въпреки болката той се довлича до страничните отсеци, където лейтенант Кингсли с превръзка му спира кръвоизлива.
Тежко повреден, с ранени членове на екипажа американският бомбардировач напуска въздушното пространство на Румъния и навлиза в българска територия. Тук “Описония” е прехваната от четири български изтребителя - Асен Ковачев, Антон Барев, Христо Петров и Петър Петров, и четири немски. В-17 окончателно е поразен и се устремява към земята. Лейтенант Андерсън издава заповед към екипажа да напусне самолета. Докато здравите членове на екипажа скачат от повредената машина, лейтенант Кингсли помага на ранения сержант Съливан да изпълзи по купчината гилзи. Без да се замисли, лейтенантът разкопчава парашута си, поставя го на Съливан и му помага да скочи през отворения люк. Няколко секунди по-късно “Описония” заедно с Кингсли се разбива в землището с. Сухозем. Самоотверженият жест на лейтенант Кингсли е оценен с най–високото отличие – «Ордена на Конгреса». Днес една въздушна база в щата Орегон носи неговото име.
Стефан Маринополски е очевидец на падането на „Описония”. До мястото на катастрофата стига с автомобил. Разбира, че трима американски летци са отведени в кметството и там намира сержантите Хетинга, Майер и Съливан. Като вижда, че последният се нуждае от медицинска помощ, той качва американците в колата си и ги откарва в офицерския стол в Карлово. На Съливан е оказана медицинска помощ, а през това време довеждат Андерсън и Кмиеч.
Българските пилоти приемат пленниците като скъпи гости, което изумява янките. На следващия ден американските летци са отведени в София, а по–късно изпратени във военнопленническия лагер в Шумен. На сбогуване един от американците подарява на Маринополски кутия цигари “Лъки страйк” с изписан адрес: “Мартин Хетинга, Виксбърг, Мичиган.” Подава пакета на Маринополски с думите: “Посетете ме след войната!” За екипажа на “Описония” пленничеството продължава около три месеца...
Но за подпоручик Маринополски войната е далеч от своя край. Той служи в състава на 2/6 орляк по време на военните действия срещу Германия. След войната е командирован в Балчик, където поема командването на ескадрила от Як-9М.
На 25.05.1946 г. двама български пилоти кацат със своите машини Як-9М в Италия и молят за политическо убежище. На 4.07.1946 г. Маринополски е арестуван и е изпратен в лагер, където прекарва една година. Успява да си намери работа в завод, но на 19.12.1950 г. отново е арестуван като “враг”. Освободен е след две години. Започва работа като строителен работник. През 1957 г. заминава в ЧССР, откъдето на 1.12.1957 г. избягва от един строителен обект в близост до австрийската граница. Прекарва четири месеца в бежански лагер. Следват шест години в радио “Свободна Европа”. През 1963 г. се установява в САЩ. През 1968 г. получава американско гражданство, но не престава да тъгува за родината си. След промените през 1989 г. се дава възможност на Стефан Маринополски да стъпи на родна земя след 36-годишно изгнание.

След 38 години...
През октомври 1983 г. Маринополски пътува до Анкъридж, Аляска, където се среща с Мартин Хетинга. Не след дълго той открива и останалите ветерани от екипажа на “Описоня”. На 23.04.1984 г. всички се събират в Арлингтън пред гроба на лейтенант Дейвид Кингсли. Маринополски получава медал «На честта» от Конгреса на САЩ заради хуманното му отношение към пленниците от "Описония". После е включен като 10-и член на екипажа на бомбардировача на мястото на загиналия. Произведен е в чин полковник и казва: "И сега, като облека униформата и като вляза в тяхната легация - козируват ми." И също казва: "Аз съм си осигурил място в Арлингтън. Другите знаят."
Желязко ТЕНЧЕВ