Спирдон Спирдонов

Днес майор от запаса Тодор Андонов, ветеран от Втората световна война, герой от Дравската епопея, навърши 101 години. Почвам 102-та, уточнява той. Ще припомня само две от неговите послания към младото поколение, които говорят много за столетника. Първото е „Всеки българин трябва да знае „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ наизуст“. Второто – „Казармата ми даде много!“.

От 12 до 15 май т.г. бяхме с него на традиционния военноисторически поход „По бойния път на Първа българска армия“ в Сърбия, Унгария Хърватия. Наред с всичко бай Тодор беше много полезен на участниците с чудесния си унгарски език , който е овладял преди 81 години. През ноември 1944 г. отпътувахме на ход за Унгария, спомня си ветеранът. Минават през Гюешево, Пирот, три дни стоят при Ниш, продължават с влак до Белград. Дислоцирани са в Земун, от там стигат до Нови сад и по-нататък до Унгария пеш. По Дунава вече имаше ледени блокове, все пак бе декември, спомня си той студеното време. Неговата рота в Унгария е дислоцирана в с. Кемеш и една част в Драва Полконя.“Там заехме отбранителна позиция. Задачата на нашата армия бе отбранителна от северната част на брега на Драва. Изграждахме укрепления, минирахме, разминирахме. Заместихме части на Югославската и Съветската армия. Очистихме терена от мини. Давахме наблюдателни постове. В Кемеш изградихме укрепителни пояси“, разказва участникът в Дравската епопея. Трябва да ви кажа, продължава той, че унгарците ни посрещнаха много добре. В Кемеш ги водели и на черква, където имало и орган.

При Драва Чехи и Драва Соболч германците бяха направили предмостие, вдигнаха ни на 5 март и взехме участие не като инженерно-щурмова дружина, а като обикновени пехотинци, се връща майор от запаса Андонов към началото на Дравската операция. Той е бил командир на взвод. Двама от неговите хора са загинали по време на разузнаване – Кирил Стоименов от Владая и Иван Михов от Дръмша. Погребали ги в Кемеш.

След боевете на 15 април в дружината идват двама портупей юнкери и един доброволец. Чувствало се, че войната е към края си и започнала подготовка за завръщане в България. Получават задача да очистят терена от мини. „Стояхме до 25 май, там чествахме „Св.св. Кирил и Методий“. Определиха ни за представителна рота за парада в Белград. След това ни качиха на влака и пристигнахме в София“, завършва разкази си Тодор Андонов.

Ето защо казва, че армията му е дала много. През септември 1943 г. майор от запаса Тодор Андонов завършва гимназия. Тогава имаше закон, според който, щом си пълнолетен и имаш гимназиално образование, си длъжен да отбиеш войнишката служба, казва той. След като приемната комисия го одобрява, го изпраща в щурмова рота на 3 армейски инженерен полк, където преминава индивидуалното обучение. Казармата ми даде много, казва ветеранът. Станал шофьор, придобил знания и умения за изграждане на пътища и мостове и да плава с гумени лодки за изпълнение на бойни задачи. След като взема успешно изпита по стрелба и физическа подготовка, е приет в ШЗО, която се намирала в района на днешният хотел Хилтън в столицата. Там преживява бомбардировките. След завършването на школата е произведен в звание „фелдфебел-школник“ („старшина-школник“) и изпратен в 1 инженерен полк. Получава задача за окомплектоване на 11 инженерно-щурмова дружина. Изпълнява я, две роти са напълно попълнени с личен състав.

Поздравления за майор от запаса Тодор Андонов, който е най-старият инженерен офицер в Българската армия!