Горещи новини
- МО РФ: Руската армия освободи Зарубинка и Гоптовка /КАРТИ/
- Арктическият регион на Русия за първи път беше атакуван от украински дронове
- Русия поиска от Виетнам самолети на лизинг
- Берлин е готов да помогне на Киев да намери украинци за военна служба
- FT: Директорът на ЦРУ ще замени Уиткоф в преговорите с Русия и Украйна. Белият дом опровергава това
- Otbrana.com: Кабинетът одобри присъединяването на Албания към инициативата на НАТО за съхранение на боеприпаси
- История за един ветеран, който и на 98 продължава да вдъхновява
- Президентът на Морския институт в Лондон беше на официална визита във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“
- ВВМУ е домакин на втория ден от Международния морски форум Global Compass
- В битка за Струмяни – Сухопътните войски бяха там отново, където хората имаха нужда от тях
На 1 септември отбелязваме празника на Военномедицинската служба в България. За близо век и половина светът премина през войни и исторически превратности, медицината направи огромен скок, поколения отстъпиха място на следващите. Едно обаче е останало непроменено – военният медик трябва да бъде там, където е най-трудно.
Така е било на бойното поле. Така е и днес – при бедствия, аварии и тежки катастрофи, при кризи и извънредни ситуации, в мисиите зад граница. Времената променят предизвикателствата, но не и отговорността.
Защото военната медицина никога не е била просто медицина в униформа. Тя изисква нещо повече – готовност. Да вземеш решение, когато времето не достига и да носиш отговорност, когато цената на грешката е човешки живот. Да останеш на мястото си тогава, когато дългът е по-силен от страха.
Затова историята ни задължава. Лесно е да се гордееш със 148 години традиция. Много по-трудно е всеки ден да доказваш, че си достоен за нея.
Само преди дни посрещнахме десетия випуск военни лекари. За мен това не е просто поредният випуск. Преди години заложихме на една идея – сами да създаваме своите бъдещи военни медици. Днес вече виждаме поколението, което трябва да поеме щафетата, изтъква началникът на ВМА.
На тези млади хора ще предадем знанията си. Ще ги научим да бъдат лекари и офицери, да работят под напрежение, да бъдат дисциплинирани и подготвени. Но има неща, които не могат да бъдат научени от учебник: чувството за дълг и отговорността към човека до теб. Това трябва да наследят.
И ако след още 148 години някой разказва историята на днешните военни медици, бих искал да може да каже не колко модерна апаратура и материална база сме имали, а че сме оставили след себе си хора, способни да продължат. Защото най-важното наследство на една институция не е само онова, което пази от миналото. А и това, което оставя на бъдещето.
Честит празник!
Други публикации
Напиши коментар


(0)
























