focus-news.net

Арабистът проф. Владимир Чуков в интервю за предаването „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.


Водещ: Професор Чуков, как трябва да се приема разширеното присъствие на Русия в Сирия? Какво цели Москва?

Владимир Чуков: Множество са интерпретациите, които могат да бъдат направени –желанието на Русия да заздрави своето присъствие в „малка Сирия“, използвам израза на Ердоган, т.е. заздравяването на онези територии, които в момента са под контрола на сирийското правителство, вторият вариант – това е утвърждаването на суверенитета на правителството на Башар Асад върху цялата територия на Сирия. Третият вариант, който всъщност е донякъде загатнат – създаденото в Багдад заедно с Иран, с Ирак и със Сирия бюро за координация, то има много по-широка геополитическа визия – т.е. присъствието на Русия върху една лента между Средиземно море и между Персийския залив. В крайна сметка времето ще покаже дали става въпрос за локално присъствие – сирийско присъствие – или става въпрос за едно разширяване на зоната на влияние на Русия, ако щете в Близкия изток, ако щете желанието на Русия да разчупи изолацията, в която изпадна вследствие на санкциите, които й бяха наложени от Европейския съюз след украинската криза. Става въпрос за желанието на Русия да демонстрира, че всеки един значим регионален конфликт не може да мине без нейно присъствие. Така че времето ще покаже и най-вече военното присъствие, което те ще си осигурят в близките седмици и месеци, кой от тези сценарии реално е в плановете на Кремъл.

Водещ: Има ли опасност Сирия да се превърне в следващата арена на сблъсък на геополитически интереси?

Владимир Чуков: Всъщност нека да кажем, че това вече стана, тъй като виждате западните партньори, в това число Съединените американски щати, не са ентусиазирани от засилващото се присъствие на руско оръжие в Сирия, т.е. става въпрос, че Западът и Русия и нейните партньори имат различна визия, различни планове за това, какво трябва да стане в Сирия след Башар Асад. Т.е. различни са вижданията за разрешаването на конфликта в Сирия, така че очевидно, че всичко това след засиленото руско присъствие показва, че има сблъсък на геополитически интереси.

Водещ: Как трябва да се води ефективната борба срещу „Ислямска държава“? Възможно ли е сътрудничество между САЩ и Русия и създаване на обща антитерористична коалиция?

Владимир Чуков: Всъщност срещата, която се провежда в понеделник, е среща между лидери на две антитерористични коалиции, два антитерористични блока, които показват или които би трябвало да покажат, че трябва да си сътрудничат, че трябва да кооперират с оглед борбата срещу радикалния ислям и срещу тази най-опасна терористична организация, която владее големи части от територията на Ирак и на съседна Сирия. Пак искам да спомена, че очевидно е, че под този претекст за борба срещу терористите от „Ислямска държава“ прозират различни геополитически амбиции, аспирации и всъщност това до голяма степен усложнява нещата.

Водещ: Появиха се мнения, в руски медии например, че е възможно борбата срещу „Ислямска държава“ да бъде използвана като разменна монета за разрешаване на други конфликти – например украинската криза. Допускате ли тази възможност?

Владимир Чуков: Да, вече споменах, че има такава версия и тя е достатъчно правдоподобна, че присъствието на територията на Сирия е всъщност опит или инструмент за натиск върху европейските партньори, западните партньори, да се олекотят или да се премахнат санкциите в друга регионална криза, каквато е украинската, и в която наистина Русия изпадна в една незавидна изолация. Т.е. присъствието й в Сирия показва или просто иска да покаже на международната общност, че тя не е в изолация и не може да изпадне в такава. Нещо, което обаче си мисля, че трябва да се развият достатъчно събитията в Сирия, да има успехи срещу „Ислямска държава“ и чак тогава да се направят съответните изводи, т.е. тестът на времето тепърва предстои.

Водещ: Ако трябва отново да се върнем на борбата с „Ислямска държава“ – къде Путин може да търси партньори в тази борба?

Владимир Чуков: Русия мисля, че направи вече своя блок. Първоначално той беше анонсиран като „4 плюс 1“ – Русия, Иран, Ирак, Сирия и по-малкият партньор е „Хизбулла“, но трябва да кажа, че има и други сериозни ресурси. На сирийското пристанище Тартус е акостирал единственият китайски самолетоносач и в средата на ноември месец се очакват самолети, хеликоптери и личен състав на Китайските въоръжени сили, т.е. Китай най-вероятно ще се включи в рамките на борбата срещу уйгурските екстрeмисти, които са част от терористичната групировка и които в момента са дислоцирани в сирийската провинция Едлеб. Трябва да кажа още нещо, че Русия направи силен анонс, че тя не действа сама на територията на Сирия, а първите послания бяха отправени от Душанбе в рамките на Организацията на договора за колективна отбрана, която има Русия заедно с някои от бившите съветски републики, така че тя се опитва да направи една многопластова коалиция от държави, които са ефективни на терена, и такива, които са част от нейния тил, т.е. те подкрепят по-скоро политически действията на Русия. Очевидно се е взела формулата на коалицията, която се организира от Съединените американски щати, но която е чувствително по-голяма, която включва около 60 държави, в това число и нашата държава.

Водещ: Ще цитирам нещо, което сте написали във ваш анализ, публикуван във Фейсбук, а именно, че „очевидно предстоят сериозни геополитически размествания в Близкия изток за разпределението на териториите, сега контролирани от терористите от „Ислямска държава““. Това разпределени как ще се осъществи?

Владимир Чуков: Много ясно – който победи, който нанесе ударите, който успее да изтласка терористите, естествено ще запълни вакуума. Паралелно с Русия виждаме активизирането и на още една сила, на още един фактор, който очевидно има геополитически аспирации в тази част на света – става въпрос за Франция, която е бившият метропол на Сирия. От буквално миналите дни тя нанася удари срещу „Ислямска държава“ и в Сирия. Нека да припомня, че Париж, въпреки че категорично не желае да види Сирия с Асад в бъдещето, върна свое военно представителство с цел да координира нанасянето на удари срещу терористите от „Ислямска държава“ със сирийската армия, т.е. просто да не им се пречи. Така че очевидно ще наблюдаваме активизация на онези външни и регионални фактори, които просто искат да си поделят влияние върху тези огромни територии, които в момента се управляват от терористите. Така или иначе в момента терористите са силни просто защото срещу себе си нямат сила, която ефективно да се бори срещу тях, но така или иначе тази ситуация не може да продължава вечно. Виждаме много активни регионални фактори, които очевидно имат свои собствени интереси. Такива са и Иран, такава една Турция със „своята забранена зона“, но също така и Саудитска Арабия, така че плетеницата е изключително сложна и тогава, когато тя бъде наредена по някакъв логически начин, терористите просто ще бъдат победени. Респективно тези, които ги победят, ще си поделят и съответно влиянието в тази зона.
Симона МЕДАРОВА