Халифатът изнася за Турция нефт за $10 млн. на седмица

Pan.bg 25 ное 2015 | 23:02 views (2752) commentaries(3)
img Анкара оправда свалянето на руския самолет с грижа за туркмените

Москва започна да вади на показ връзките на Ердоган с Ислямска държава

Първото пряко военно стълкновение между НАТО и Русия от 50-те години се разигра край турско-сирийската граница във вторник. Част от причините се крият в непосредствено разиграващите се събития на терена. През последната седмица правителствените войски на Башар Асад започнаха мощна офанзива към Туркменската планина близо до границата с Турция под прикритието на руската бойна авиация.

Ударите срещу туркменските милиции предизвикаха гнева на Анкара. Няколко пъти руският посланик бе викан в турското Външно министерство и бяха отправяни предупреждения да спрат бомбардировките. В района на северна Латакия живее 100-хилядно туркменско малцинство. Още в началото на сирийската криза през 2011 г. - Турция се зае с обучението и въоръжаването на туркмените от Сирия и Ирак. Отделно стотици турски доброволци се включиха в техните редици.
Туркменските бригади формално се бият в състава на Сирийската свободна армия, но на практика се занимават с охраната на собствените си села от атаките на Асад и кюрдските милиции.

Руският президент Владимир Путин обаче заяви, че фронтовите бомбардировачи са изпратени да атакуват позициите на чеченските бойци в същия район. Чеченците и другите муджахидини от Северен Кавказ воюват в рамките на няколко полунезависими взвода. Едни от тях са на подчинение на Ислямска държава, други се сражават под знамената на "Ал Кайда", трети - образуват независими чети сред близо 600 опозиционни групировки, воюващи в Сирия.
Въпреки че имат коренно различни интереси и цели, Москва и Анкара си приличат по едно - и двете армии не са съсредоточили основните си сили срещу халифата на Абу Бакр ал-Багдади. Турската армия преимуществено напада кюрдските милиции, които счита за главен свой противник. Русия пък атакува главно Фронта "Ал Нусра" и различните "умерени джихадисти", които заплашват армията на Асад.

След инцидента Кремъл смени рязко приятелския досега тон и отправи остри обвинения срещу Ердоган за помагачество на мрежата на глобалния джихад. Повечето факти двойнствената политика на Анкара отдавна са публично достояние. Още след разрастването на гражданската война през 2012 г. турският маршрут стана предпочитан за огромната част от чуждестранни младежи, пристигащи на джихад-туризъм в Леванта. Военните бази на турската армия бяха използвани за обучение и въоръжаване на бунтовнически отряди. Граничните градове и села подслониха 1 млн. бежанци още в първата година на конфликта. "Гардиън" описва пътуването на джихадисти по следния начин: кацане на летището в Истанбул и пътуване до южните градове като газиантеп и Хатай, където муджахидините имат свои бази. Бойците, идващи от Европа, необезпокоявано влизаха в Сирия до м.г., когато ЕС и САЩ упражниха върху Анкара безпрецедентен натиск да ограничи наплива на екстремисти и да наложи контрол над границата. По това време голяма част от независимите групировки и стотици бойци от сирийската "Ал Кайда" положиха клетва за вярност към Ислямска държава. Турските власти се отнасяха доброжелателно и към собствените си граждани, застанали под салафитските черни знамена и тръгнали да воюват с шиитската коалиция. Въпреки декларативното отричане от халифата, Анкара поощри търговията с контрабанден нефт от кладенците на халифата.

"Гардиън" разкрива, че турските търговци са плащали по 10 млн. долара седмично за пренасяния чрез тръбопроводи и цистерни петрол. Контрабандата се е осъществявала с мълчаливото съгласие на турските служби. През 2014 г. граничарите са хванали 5.3 млн. барела контрабанден нефт от ИД. След самоубийствения атентат на 10 октомври в Анкара полицията започна мащабни операции срещу "спящи клетки" на терористи в страната, при които бяха задържани стотици джихадисти. Бе предотвратен и замисляно кърваво покушение на срещата на Г-20 в Анталия.

Да не шикалкавим, а да използваме руската карта

Сега, когато все повече се изяснява картината около свалянето на руския бомбардировач от турски изтребители, е редно България да изрази своя обективна позиция по този инцидент. Да се каже "това, което стана, е много лошо" не е позиция, а общи приказки и шикалкавене. Свален е самолет и ние трябва да кажем или че Турция беше права да свали самолета, или че не трябваше да го прави. Среден път няма. Ако възприемем позицията на американския президент Обама, че Турция има право да защитава въздушното си пространство, позиция, подкрепяна и от НАТО, то от това следва абсурдният извод, че всяка държава е в правото си да сваля чужд самолет, навлязъл във въздушното и пространство, независимо че това може да е станало поради пилотска грешка, и че чуждият самолет с нищо не е застрашавал националната сигурност на тази държава. Все едно наш самолет да навлезе във въздушното пространство на Сърбия и сърбите да го свалят. Българската позиция следва да отчита обективните и очевидни факти. А те са, че руският бомбардировач с нищо не е застрашавал сигурността на Турция и че изобщо не е навлизал в дълбочина на турското въздушно пространство. Русия извършва военни операции по въздух срещу ИДИЛ - същото, което правят САЩ и Франция и даже в известен период самата Турция, след като бойци от ИДИЛ извършиха терористична акция на територията й. В това отношение Русия и страните от НАТО логично се явяват като съюзници, макар и да няма официален договор, а устно съгласие за координация на действия при въздушните атаки, за да се избегнат нещастни случаи.

Съществува и друга истина, която по-рядко се коментира. А тя е, че ИДИЛ изнася на дъмпингови цени за Турция петрол от сирийските рафинерии, които контролира, а руските бомбардировачи започнаха да нанасят удари по тези рафинерии, което е особено важно, защото оттам идва основното финансиране на Ислямската държава. Това не се хареса на Турция, както и ударите на руските самолети върху финансирани и въоръжавани от Турция противници на сегашното сирийско правителство. И Турция, и САЩ критикуваха Русия, че удря повече не само ИДИЛ, но и т.нар. умерена опозиция на режима на Асад, която уж воювала едновременно и срещу ИДИЛ, каквато способност тази опозиция реално няма. Но някои европейски лидери започнаха да отрезняват и да признават, че ако правителството на Асад, основният враг на ИДИЛ и разполагащо със армия, бъде свалено, в страната ще настъпи хаос, както се случи в Ирак и Либия.

Ето защо България следва да изрази своя позиция, в смисъл, че не одобрява свалянето на руския самолет. Твърде възможно е Русия да се откаже от т.нар. Турски поток. И тук България има сериозен шанс да възроди "Южен поток", като се договори с Русия и без да се притеснява от реакциите на Брюксел.

Фактите около бежанската криза показаха, че всяка държава членка на ЕС отстоява своите интереси и България трябва също твърдо и решително да отстоява своите, а не само да понася негативи от някои политически мотивирани решения на Брюксел.

Копирано от standartnews.com
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 3

  1. #1
    Geocom 25 ное 2015, 23:21
     
    9
     
    0

    Хубави думи но като знам какви продажници ни управляват едва ли ще стане.

  2. #2
    ХиХи 26 ное 2015, 08:31
     
    3
     
    0

    Лично и на мен ми е любопитна съдбата на "турски" поток. Но най-се набива в очи играта на трети печеливш, когато двамата се карат. И "стратега" Давут оглу и "дваш стратега" ердоган чавка им е изпила акъла. Имат само един сериозен коз - Босфора.

    http://www.vz.ru/news/2015/11/25/780135.html

    Но проблема е и американски, защото комплекса покрива и Инджирлик :-))).

    http://www.worldaffairsjournal.org/blog/elisabeth-braw/us-upgrades-security-nuclear-bases-near-syria

    Провокациите започнаха в момента в който бяха ударени финансите на ИДИЛ-ците - нефта.

  3. #3
    Миг21 26 ное 2015, 08:55
     
    5
     
    0

    Руснаците да се заемат с Петрола на ИДИЛ всичко да се смете до последния боклук с потури и брада

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка